Темида съсипа двама учители

Автор: Фани Христозова

Това е историята на семейство Маринови. Учители по призвание и жертви на Темида по неволя. Бившо средностатистическо семейство и настоящи длъжници, които едва оцеляват на ръба на "санитарния минимум" с две учителски заплати, притиснати от кредити, лихви, задължения за адвокатски хонорари и съдебни разноски. Историята е за абсурдите на родното правораздаване, поставило на колене обикновените хора.За това как буквалния прочит на гражданското право, отстъпва в съдебната зала пред чисто човешкото чувство за справедливост.  
"Живеем във филм на абсурда вече шеста година. Аз и съпругът ми се превърнахме в герои на непочтен сценарий, в който се разиграват собствените ни съдби.Колкото повече се опитаме да изплуваме на повърхността, толкова повече затъваме"-така през сълзи говори 32-годишната Десислава Маринова-бивша новодомка, чиято мечта за дом се срива тухла по тухла след елементарна схема за препродажба на жилище, допусната с благословията на съдебната система!
Всичко започва през април 2004-та година. Тогава, след пет годишни лишения, Десислава и съпругът й Марин Маринов най-после открили мечтания дом. Апартаментът се намира в жк "Изгрев" блок 49 вх.5 ет 8 ап. 14. Платили за него 14 800 евро. "Жилището беше гарсониера от 40 кв.м, но това беше единственото, което можехме да си позволим. Теглихме банков кредит, баща ми продаде къщата на родителите си в Търговище, за да ни помогне...и бяхме щастливи. Вече си представях как ще го подредя, къде ще сложа бюрото на сина ми...Това което ни се случи след това, обърна наопъки целия ни живот. Баща ми и баба ми починаха от стреса, финансовите искове следват един след друг, в навечерието на най-светлите ни празници, вместо да се зарадваме, ние получаваме призовки. Съдът, уж призван да защитава слабите, ни смачква още повече и ни обрича на бедност", казва Десислава.
На 22 април 2004-та година Маринови сключили  предварителен договор за покупка на апартамента в кантора за недвижими имоти "Транс-систем" ЕООД. Четири дни по-късно сделката е окончателно подписана при нотариус Любка Костадинова. Продавачът на жилището - Христо Стайков гарантира, че върху имота няма никакви възбрани. Последвалите две справки в Службата по вписвания потвърждават думите му. Семейството започва ремонт на жилището, прехвърля партидата за ток, добросъвестно плаща данъците за жилището и всички разходи.
Осем месеца по-късно Десислава, съпругът и детето й все още не са се настанили в новия си дом, когато "изплува" предишен собственик на апартамента -Тодор Василев. Мъжът е алкохолик, страда от акохолна психоза и е предал единственото си жилище на Христо Стайков, който пък е продал апартамента си на Маринови. Като гръм от ясно небе ги поразява вестта, че Тодор Василев е завел иск срещу тях за връщане на апартамента. Искът е подаден чрез брат му Веселин Василев, негов попечител, а основният мотив за разваляне на сделката е фактът, че по време на продажбата Тодор е бил в състояние на частична недееспособност. Съдебно-медицинска експертиза, поискана от Веселин Василев, установила, че Тодор не могъл да ръководи действията си и е парафирал продажбата без ясно съзнание.Разбирал е свойството, но не разбирал значението на действията си..

На осмия етаж в този блок в комплекс "Изгрев" семейство Маринови купили злополучната гарсониера. Сега жилището отново е сменило собственика си, а мечтата на преподавателите да имат собствен дом, се сринала.


 "Получих призовката, с която ме конституират като ответник по делото на 11 ноември. Точно на 29-тия си рожден ден. Новината  ни съсипа", разказва съпругът на Десислава-Марин Маринов. Така вместо в мечтания дом, Маринови се озовават в съдебната зала на Бургаския районен съд. Няколко месеца по-късно районните магистрати постановяват: Марин Маринов и съпругата му Десислава Маринова трябва да върнат апартамента на Тодор. Съдът приема, че още при първата продажба мъжът не е могъл да ръководи действията си. Окръжният съд  потвърждава решението на районните магистрати, следва ново касационно дело, което оставя в сила предните две. Така на 16 август 2007-ма година Маринови доброволно предават владението на апартамента на Веселин Василев и завеждат дело срещу  Христо Стайков - продавачът, на когото те са платили за злополучната гарсониера. За връщането на сумата има решения на две съдебни инстанции, но до момента семейството не е получило нито лев от Христо. Нещо повече  - в деня след смъртта на бабата на Десислава Маринова, семейството получава ново известие - искова молба, от Тодор Василев, който със съгласието на брат си Веселин, настоява Маринови му платят обезщетение от 12 000 лева! Толкова, според изчисленията му, възлизали пропуснатите ползи, които той можел да получи, ако би дал жилището си под наем.  "Бяхме шокирани. Апартаментът вече го прежалихме, но изведнъж се оказва, че те искат и пари от нас за наем. Та ние сме платили същия този апартамент, бяхме негови собственици. А сега не само плащаме за дом, който нямаме, изплащаме кредити, а и ни искат пари за нещо, което не дължим", казва Десислава.
Започва нов съдебен процес. Бургаският районен съд  отхвърля иска на Тодор като неоснователен, но на втора инстанция състав на Бургаския окръжен съд с председател Марияна Маринова отменя решението на Районния съд и постановява семейство Маринови да платят на Тодор Василев сумата от  по 4 187,67 лева наем на апартамента, лихви и съдебни разноски. В решението на съда, завоалирано зад сложна правна терминология се посочва :"Въззиваемите са придобили процесния апартамент преди да е унищожена сделката, с която праводателят им е купил имота. При това положение същите не могат да придобият право на собственост на апартамента, тъй като правото на собственост на праводателя им е отпаднало с решението за унищожаемост, но същите не губят на това основание качеството си на добросъвестни владелци". В заключенията на съдия Маринова са цитирани трудове дори на проф.Виталий Таджер. Изводите в съдебното решение текат логично,  но... изведнъж тезата се обръща на 180 градуса и по-нататък в решението на Марияна Маринова се посочва: По мнение на съда добросъвестността на въззиваемите е отпаднала на друго основание: Според чл. 71 от Закона за собствеността  добросъвестният владелец се ползва от имота и получава добивите от него до предявяване на иск за ревандикация на имота. Тогава добросъвестният владелец става недобросъвестен и от този момент не може да ползва имота за свои нужди, а на основание чл.73 от същия закон дължи на собственика обезщетение". Изводите са напълно в духа на закона, но ...далеч от моралните норми.
Любопитна подробност е, че съдия Марияна Маринова председателства съдебния състави и на четирите дела, в които Десислава и Марин Маринови се явяват. И четирите са в тяхна вреда. За обикновения гражданин е още по-любопитен фактът, че самият закон допуска това - един същи съдия да участва в производства, засягащи едини и същи лица.
И докато Маринови се чудят как да свържат двата края, за да платят адвокатски хонорари и разноски, идва поредния шамар от Темида. Тодор Василев, със съгласието на брат си продава отново жилището в "Изгрев" и гарсониерата става собственост на четвърти купувач - отново добросъвестен. "За нас е неясно как човек може да бъде недееспособен в един миг, а в следващия отново да възвърне способността си правилно да оценя фактите и събитията. Как ще се лиши от единствения си дом, при условие, че изтъкваше именно това като основение да си поиска жилището обратно. Аз съм преподавател по английски език, съпругата ми по химия. Учим децата на честност, на почтеност, на уважение към законите. А прочитът на същите тези закони ни превръща в негови жертви. Не разбираме от членове и алинеи. Но вярваме, че има справедливост. Нали така е по-закон. За нас това решение на Окръжнния съд не е справедливо и молим Върховния съд за това. Иначе сме обречени", казва Марин Маринов.
Помолихме новата председателка на Окръжния съд Боряна Димитрова да коментира случая. Тя каза, че приема въпросите ни присърце и че ще извърши проверка. Очакваме резултат.

Павел Ханджиев, зам.-председател на БОС: Разпределението на делата става на случаен принцип

 Нормално е в гражданския процес, една от страните да остане неудоволетворена от решението на съда. Но страните разполагат с процесуални възможности да защитават правата си и да обжалват съдебните актове. Тези решения, които Бургаският окръжен съд е постановил като въззивна инстанция, може да се обжалват пред Върховния касационен съд. Той ще извърши проверка за правилността и законността на обжалваните актове. Всякакви съмнения за опити за външна намеса са неоснователни.  Разпределението на делата в съда се извършва на случаен принцип с компютърен софтуер.  Този механизъм гарантира един справедлив процес, подчинен единствено на закона и свободното вътрешно убеждение на съдията.
При това случайно разпределение е напълно възможно делата да бъдат разпределени на един и същи състав, дори на един и същи докладчик. Дори в случай, че съдия разглеждал спор с участието на едни и същи страни отново е определен от компютърната програма да разглежда последващ спор между същите страни няма основание разпределението на делото на друг докладчик. Защото софтуера в този момент изисква да се въведе причина за промяната и регистрира всяка една промяна. В тази връзка, за това как се разпределят делата са извършвани проверки от инспектората на ВСС и не са констатирани никакви нередности и опити за заобикаляне на процедурата.


Коментар
Не Ви ли тежи, съдия Маринова?
Един на пръв поглед обикновен правен казус изтласква на дневен ред въпроса за това доколко вътрешното убеждение на почитаемите магистрати има допирни точки с чисто човешката представа за справедливост. Съдбата на семейство Маринови е ярка илюстрация на това, как облечените в тоги  в тази държава, напълно са скъсали мъката на обикновените хора. Магистратите, водени от своето вътрешно убеждение могат да направят всичко, стига да не се отклоняват от буквата на закона. Така както преди няколко месеца, без да се отклонява от процесуалните правила, съдийка, "правораздаваща" във вътрешността на страната, призова на подсъдимата скамейка собствения си баща и извика за свидетел брат си. Примерът за особеностите на родното правораздаване не е единствен, но е показателен... На пръв поглед - законно..., но не и морално. Съдия Маринова е постановила решението си напълно законово издържано. Друг е въпросът доколко е морално, г-жо Маринова? И не Ви ли тежи?


В категории: Разследвания