Защото Държавата, избрана и плащана от нас, ако рече, може да намери и в най-потайната дупка на своите 111 000 кв. км всеки с прякор Кръвта, Змея, Урода и Ножа и да му отреже носа за назидание на всички слабоумни, които смятат да го последват
Автор: Веселин Максимов
Eдин мъж, работил в полицията, въплъти мечтите на много жени и мъже, живеещи в Бургас. Той брутално уби един млад и нагъл престъпник, който, заедно със своята банда, тероризираше града и най-вече родния си квартал „Изгрев”.
Звучи жестоко, звучи гадно – мечтите на много мъже и жени от Бургас са били убийството на млад човек. „Да ви имам мечтите, да ви имам младите хора”, би казал всеки нормален човек. Нормален...
За да е нормален, този човек не трябва да живее в България, а още по-малко в Бургас. Защото тук нищо не е нормално. По цял свят неуспелите спортисти се превръщат в телохранители, охрана на заведения, обществени сгради, най-много собственици на малки ресторантчета (справка – „Роки”). У нас, обаче, стават хитови бандити, които живеят бързо и угасват рязко.
Да, знам, има обяснения, разбира се. „Държавата се подигра с тези момчета, научи ги само и единствено да се борят и боксират, а после каза, че няма нужда от тях. И, те, горките, какво да правят. Вършат най-добре това, на което са учени. Да бият.” Малко измислено, защото младият престъпник, застрелян преди няколко дни, изобщо не е и помирисвал подобие на старата, изсмукана от пръсти социалистическа държава.
Всяка крушка има и опашка, уважаеми дървени философи. Същата държава е обучавала и бившият полицай да стреля точно и по хора. И така, кръгът се затвори. Всички сме спокойни, че от нас нищо не зависи, държавата е виновна.
Мръсната, гадна държава, която позволява да израстват престъпници, да грабят, бият и издевателстват над овчедушните граждани, без никакво наказание.
Без през ум да ни мине, че държавата, колкото и странно и неудобно да звучи, сме всички ние.
Ние, които отиваме да гласуваме. Ние, които плащаме данъци. Ние, които имаме право да питаме защо в улиците на града пропадат коли. Ние, които можем да поискаме полицаи да стоят денонощно по улиците, за да ни пазят от бандити. Ние, които, ако застанем един до друг, можем да смачкаме, като хлебарки, домораслите гангстери. Ние, които, ако поискаме, можем да направим революция...
Революцията често изяжда своите деца. И ако през 1989 година сме се радвали на някаква революция пък, била тя и нежна, (отвратителен израз, „нежна революция”), трябва да имаме най-малката смелост, да й хвърлим лошите си деца.
Защо над 13 000 бургазлии се подписаха в защита на полицая, застрелял в „Меден рудник” младия престъпник? Толкова ли кръвожадни са хората в нашия град?
Не, не са. Просто са страхливи, ужасно страхливи. Това, което бившият полицай направи, е било мечта на много обидени или пострадали от младия престъпник и павианообразните му сподвижници. В мечтите си или в кухнята, по потник, на ракия и салата, доста мъже от „Изгрев” са се виждали в ролята на бившия полицай. Раздаващи наказание за извършените престъпления.
Престъпленията у нас са същите, като у гениалния Достоевски. Само че, наказанията са на светлинни години далеч от неговото описание. Престъпниците у нас са ужасно зли, спор няма. Моментът със страшното разкаяние и угризение, обаче, им куца тотално. Този момент го има само в документалните филми на една телевизия, в които водещият издирва уникални изверги, които срещу скромен хонорар са съгласни да му обясняват колко страдат и как, ако се върнат в годините, изобщо няма и да си помислят да извършат същото.
13 000 подписа в защита на стрелец, отървал града от червенокос престъпник, звучи страховито. Така би трябвало да звучи и в ушите на тези, които въртят кормилото на тази държава. Които се хранят от нашите данъци и би трябвало да са наши служители, щом им плащаме заплатите, нали?
България е 111 000 квадратни километра. От най-югоизточния до най-северозападния й край се стига за един ден с автомобил. (Колкото и управляващите да се стараят това да бъде невъзможно по нейните пътища).
Държавата (избрана и плащана от нас) може, ако рече, за 48 часа, да се справи с малоумните изроди, които държат в страх населението.
Държавата (избрана и плащана от нас), ако рече, може за няколко месеца да осъди и вкара до живот зад решетките всички знакови фигури на престъпници, които се хилят нагло от телевизията, обяснявайки колко са болни, как са нарочени за черни овце и колко несправедлив е съда към българските граждани.
Държавата (избрана и плащана от нас), ако рече, може да намери и в най-потайната дупка на тези 111 000 квадратни километра всеки с прякор Кръвта, Змея, Урода и Ножа и да му отреже носа за назидание на всички слабоумни, които смятат да го последват.
Но, държавата (избрана и плащана от нас), трябва да има воля за това. нейната воля следва да бъде функция от нашата да я принудим да го направи.
Защото, когато няма сила на Волята, има воля на Силата.
И за престъпленията няма наказание...
(както в книгата на Достоевски)
