Този кадър е от ранната сутрин във вторник, той току-що се е събудил и е прибрал одеялото в торбичката - Снимки Митко Димитров
06 Октомври 2009, Вторник
Пред Операта - на най-оживеното място в Бургас спи бездомник, но социалните служби си правят оглушки
В редакцията се обадиха няколко граждани, които изказаха възмущението си, че на една от най-централните автобусни спирки в Бургас – тази пред Операта, от известно време се е заселил скитник, който необезпокоявано прекарва под едно дърво дните и нощите си. „Толкова приюта за бездомни кучета се построиха, така ли няма да се намери един приют и за бездомни хора?” – резонно питаха те.
Наш екип отиде до спирката и наистина откри въпросния скитник с неопределена възраст и се опита да разговаряме с него. Оказа се, че младежът е с умствено ограничени възможности и напълно некомуникативен. Той като ехо повтаряше нашите въпроси – „Тук ли живееш? – Тук, тук.; - Нямаш ли къща? – Къща, къща.; - Имаш ли майка? – Майка, майка.; - Как се казваш? – Как се казваш Кретен, Как се казваш Кретен... „Кретен” беше единственото слово, което бродягата произнесе по собствена инициатива, но вероятно го е чувал хиляди пъти, за да остави то такава устойчива диря в болния му мозък. От вестникопродавачките на спирката разбрахме, че е тих и не създава проблеми, но понякога има изблици на неконтролируеми викове и тогава надава грозни крясъци. Има майка. Която редовно го наобикаля и прибира мизерните стотинки, които милозливи минувачи му подхвърлят. После отива и ги проиграва на игрални автомати. Така се е случило и сутринта, преди да го посетим. Нещастното момче не си е давало парсата и е крещяло на майка си, но въпреки това тя е успяла да му изскубне монетите и е отпрашила скоростно към „едноръките бандити”. Жените от вестникарските сергии ни казаха още, че понякога хората му давали и храна, но често пъти тя била развалена и опърпаният несретник обилно оповръщал спирката. И често, като спре кола наблизо, скачал и хуквал към нея с надеждата, че някой идва да го прибере. Стрелкал се и най-неочаквано да пресича оживената улица. Продавачките се опасяват, че някой ден някое возило ще го размаже на платното пред очите на чакащите на спирката. От състрадание, те му дали едно платче да си постила, поне да не лежи направо на тревата, но циганките, които се навъртат наоколо, тутакси му го свили. Сега новото му одеалце в торбичка непрекъснато е с него.
В късния след обед майката пристига и взема изпросените пари, за да се върне обратно в близката игрална зала
Граждани са подавали сигнали за скитника и в МВР, и в общината, след което той бил прибиран някъде, поизкъпван и след известно време се връщал отново. Предполага се, че името му е Стефан – поне така се обръщали сутрин към него уличните чистачки: „Хайде, Стефко, ставай! Хотелът свърши! Трябва да метем!”. Питаме се, къде са социалните служби в случая и как може да остават инертни в подобна ситуация? Стотици хора стават ежедневно свидетели на тъжната гледка на свития до дървото бездомник, включително и невръстни ученици от съседните училища, които чакат тук автобус, за да се приберат по домовете си. А идва зима...
