Рекетът на Община Бургас

Автор: Стоян Георгиев

Покрай всички явни и тайни далавери и престъпления, които се извършват в почти всяка българска Община днес, Бургас отново би могъл да мине за неподражаем пример. Както се знае „властта е диганоза”, но тази диагноза тук е особено тежка. Инфраструктурата на града ни е под всякаква критика. Бургазлии нито имат къде да паркират своите автомобили, нито как да ги предпазват от климатичните условия. В замяна на това Общината се е погрижила за цяла банда паяци, както и за платени паркинги дори там, където това са само обикновени улици, на които са разчертани стоянки за колите.
Че градът ни е с „византийски” маниери е отдавна известно, че е
наричан „кьор Бургас” също не е случайно, но щуротиите на безхаберната партийка ГЕРБ, която умело успя да преметне и излъже доверчивия българския избирател са вече непоносими. Не ни стигаше общинското недоразумение Костантин Луков, когото ще запомним с агресивността и  нетърпимостта му към обикновения гражданин, за което вместо да лъде уволнен, беше провъзгласен за зам.председател на Общинския съвет, а сега ни се сервират все нови и нови недомислици. Как може една обикновена уличка като „Княз Батенберг” в частта си от входа на Пристанище Бургас до хотел „Приморец” да бъде обявена за паркинг и да се събират пари от гражданите, решили да спрат за час-два колите си? Какво е вложила Общината, какво е построила, къде е паркингът, че да рекетира така бургазлии? Ами платеният паркинг пред жп гарата, ами бариерата пред Автогара Юг? Не дай си Боже някой човек да бърза за влак или автобус. Тежко му  и горко!
А нахалните паяци, които вдигат колите на гражданите, наподобяващи камионетките от времето на Сталинския режим, са просто истинска перла на гениалната мисъл на общинската администрация. Все се надявахме, че когато си отиде „червената лисица” Йоан Костадинов градът ни ще се промени. Нищо подобно! Продължава старата песен на нов глас или както казва народът ни: ”От трън та на глог, че и по-висок”.
Представете си, че сте си паркирали колата на забранено, според Община Бургас, място, където имате важна среща. После излизате и изведнъж установявате, че колата ви я няма. В този случай адреналинът ви е осигурен по един виртуозен начин – не ви трябва нито скок с бънджи, нито дългобедрите адреналинки от „Господари на ефира”. Или пък бързате по спешност, някой ваш роднина или познат се е разболял, възникнал е неотложен проблем, вие сте изнервен и разстроен, излизате и Общината ви сащисва със странното си остроумие, вдигайки автомобила ви понякога пред самите ви очи. И никакви молби и жалби няма да трогнат каменните сърца на административните Цербери. Никакви! Само шумоленето на парите. Ако човек има по-слабо сърце и е на възраст като нищо може да получи инфаркт. Защото оттук започва търсенето на превоз до мястото, където е замъкната „арестуваната” ви кола, заплащане на сума, която никак не е малка и която изобщо може да нямате в наличност, особено ако сте пенсионер. Но на Община Бургас никак не й пука за вашите страдания и грижи. Тя умишлено ви рекетира, рекетира вашите финанси, здраве и самочувствие. При бившата управа паяците си щъкаха най-редовно, като парите от тях бяха, общо взето, безотчетни. Днес виждаме същата картинка. Съгласен съм, че трябва да има ред, но не по този варварски и дивашки начин. Спокойно може да се постави един фиш с глобата под чистачките на предното стъкло на автомобила и гражданинът да отиде в управлението но КАТ, за да я заплати. Нека да има и последващи наказания, ако той се окаже несъзнателен. Но не така, не така! За каква Европа можем въобще да си говорим в Бургас, дами и господа от партия ГЕРБ?
Редът в един град се установява, както и редът в едно общество, когато има създадени условия за това. Какви условия имат бургазлии за паркиране, за да им налагате такива зверски санкции? Това не е нищо повече от
цинизъм и безотговорност.
Къде са паркингите, къде са подземните гаражи, къде са? Не ви ли се струва малко пресилено да рекетирате по този гнусен начин съгражданите си? Според мен тази нелепа и безчовечна практика отдавна трябваше да се премахне, но това очевидно трябва да е грижа на набиращото тепърва у нас сила гражданско общество. Закони - да, правила - да, но при съответните условия за спазването им. Защото законите са за хората, а не обратното. В противен случай става дума само за рафинирано административно насилие. За справка попрелистете „За духа на законите” от Шарл Монтескьо и там ще срещнете следните знаменателни редове: „Всяко наказание, което не произтича от необходимостта, е тиранично. Законът не е просто проявление на силата...”
Но защо ГЕРБ така жестоко се отнася към простосмъртния и обикновен човек, който й гласува такова незаслужено доверие на изборите? Защото тя е партия на финансовата олигархия и вярно ще й служи дотогава, докато народът не я катурне от власт.
Някога Ваклин Стойновски обещаваше подземен гараж на пл. „Кирил и Методий” с екзотични растения и  палмички на върха, под които щастливите и спокойни бургазлии да отдъхват сред натовареното си ежедневие. С това обещание успя да излъже хората да гласуват за него. Вместо палмички обаче видяхме такъв зашеметяващ рекет, който им костваше към 800 000 лева. Какво да кажем за рекета през лятото на плажната ивица на града, от дървените заведения и задължителните чадъри и шезлонги човек нямаше къде да си почине, особено ако беше от по-скромното съсловие, каквото е огромният процент от българския народ днес. Той е хем низвергнат в родината си, хем тормозен, хем унизен. Господин Стойновски е с немалък дял и в този тип рекет над съгражданите си, въпреки че официално няма вече нищо общо с фирмите си. Това не му пречи да се бие в гърдите, че е загрижен за Бургас. Подобно лицемерие е трудно обяснимо на фона на фактите. А не беше ли един своебразен „антикултурен” рекет от негова страна събарянето на Ефендиевата къща, за да зейне сега там никому ненужна циментова дупка на архитектурата?
Не не е ли рекет над човешката личност например това, че един бургаски свещеник, имащ нещастието да живее в близост до Община Бургас, не може да припари до дома си, защото адиминстрацията  заявила, че за да влезе колата му дотам всеки път му трябва  издаването на специален пропуск. А колко пъти на ден човек отива до дома си, питам аз? И всеки път ли ще му трябва пропуск? А има ли нощно заведение, в което да не се продават наркотици до късна доба? Сутрин човек често може да види лежащи наоколо наркомани или пък разхвърляни спринцовки. Питам се аз: Общината мисли ли за младежта на този град, за нашите деца и внуци или се вълнува единстевно от своите финансови постъпления и облаги? Ако беше обратното, отдавна трябваше да се приеме закон за санкционирането на тези заведения  и ограничаването на работното им време до 22.00 часа.
Като жител на Бургас, аз самият съм подложен на един оригинален рекет, който не бих могъл да съчиня и в най-щастливите си творчески мигове като писател. В нашия комплекс „Лазур”, където предизборно ГЕРБ бързаше да ни хвърли прах в очите, разширявайки улицата ни с едни ронливи тротоари, които все си мисля, че са направени от същия пясък като този на пясъчните скулптури край бургаския хиподрум, капаците на канализационните шахти дрънчат като чинели при всяко минаване на автомобил по тях. А това става през една-две минути. Ехото им пък по каналите разтърсва всяка кооперация из основи като преди земетресение. И това продължава вече над половин година. Нищо не беше в състояние да промени нещата и Община Бургас продължава да ни рекетира по този „забавен” начин, така че жителите на улица „Копривщица” и зад магазин“Сара“ в „Лазур” са принудени вечер или да си попийват, за да заспят, или да вземат приспивателни или да спят с тапи в ушите. Не ще и дума – грижовна администрация!
Няма да се връщам назад във времето, когато Общината, начело с ГЕРБ без малко да ни сервира едно постоянно рекетиране на нервите с воя на имами и ходжи, като се канеше да ни „зарадва” с някоя и друга джамия. Нямам нищо против мюсюлманите да си изповядват религиозните убеждения. Само не за наша сметка. Ето им Мека, ето им Истанбул – да се дерат там и да си вият срещу луната, колкото си щат. Но не и в Бургас – градът на поети, артисти и художници!  Защото всеки подобен вой връща в съзнанието ни потресаващите картини на зверски кланета и насилия и никаква вмирисана „толерантност” не е в състояние да ни ги изтрие от пеметта. Все едно в Йерусалим да се запеят игривите песнички от времето на Третия Райх. Имахме шанс, че благодарение на усилията най-вече на Валери Симеонов и групата му от общински съветници, както и на телевизия СКАТ, тази гнусотия да не се  случи. Този път бургазлии излязоха късметлии.
Моята най-гореща молба към съгражданите ми, а и към всички българи, е да мислят по-сериозно и по-трезво при избора на народните избраннци, защото поддаването на импулса, на първосигналната емоция не ни води доникъде.
Единствено до рекета!


В категории: Коментари