Стена на приказки за наши хора

Автор: Огнян Марков

На 5 октомври 2009 година бургазлии бяха зарадвани с новината, че общината ще възстанови емблематичната за много поколения “Стена на приказките” в Морската градина. Прекрасно дело, което заслужава да бъде адмирирано. Дали обаче аплодисментите към общинската управа не са прибързани и какво се крие зад привидното й намерение?
Четири дни по-късно, на 9 октомври, е изпратена покана до Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Камарата на архитектите в Бургас, с която Общината ги кани да подадат “оферта за обществена поръчка с предмет: Изготвяне на Технически инвестиционен проект за обект “Благоустрояване и паркоустрояване на Общински Лунапарк в Приморски парк, гр. Бургас” и “Реконструкция на декоративната стена “Стена на приказките” и водна площ”. Тя е получена в офисите на двете камари по обяд и веднага е препратена до всички техни членове.
 Странно защо обаче поканата е с изходяща дата от 7 ноември, а е изпратена до двете камари след два дни. Вторият въпрос е, че  9 октомври е петък и шансът някой служител в двете камари да отвори електронната  поща в края на седмицата е минимален. Нещо повече – дори и да има такъв,  следват два почивни дни – събота и неделя. А съответните колективи, към които всъщност е адресирана офертата, ще видят съобщението си най-рано в понеделник сутринта.
 
Днес изглежда така. Бързането е похвално, но ако всичко е прозрачно, нали? 


Има и третата  подробност за възлагането на тази странна малка обществена поръчка – тази, че крайният срок за подаването на офертите е 13 октомври 2009 г. Тоест проектантите разполагат само с четири и половина дни  - за изработването на проекта ( който включва не просто само Стената, но и района наоколо) и за събирането на целия набор документи за участие в конкурса, които никак не са малко.

Излиза, че някой бърза

Защото нормалният срок да изработване на проект по горното задание е поне две седмици. Така твърдят специалистите. Няма начин в Общината да не са наясно с това. Защо бързат? Някой не си е свършил работата навреме или  причината е друга? Нещо повече: Общината обявява обществената поръчка по чл. 2, ал.1, т.1, от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. По същество този член от наредбата заобикаля целия Закон за обществените поръчки и наредбата за прилагането му и е законната вратичка за облагодетелстване на тъй наречените обръчи от фирми. Защото, според наредбата, “Възложителите могат да не провеждат процедура за възлагане на малка обществена поръчка, но са длъжни да съберат не по-малко от 3 оферти, които съдържат техническо и финансово предложение, освен ако това е обективно невъзможно, когато поръчките имат следните стойности без данък върху добавената стойност: 1. за строителство - от 45 000 до 200 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната - от 500 000 до 1 500 000 лв.” Още по интересна е алинея втора на същия член, според която: “Възложителите могат да не събират 3 оферти, когато поръчките имат следните стойности без данък върху добавената стойност: 1. за строителство - по-малка от 45 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната - по-малка от 500 000 лв.” С което вратата в полето на Закона за обществените поръчки става съвсем широка и удобна за сделки под масата.
Излиза, че някой предварително е бил информиран  и е имал достатъчно време да се подготви. Затова е и съмнението за корупционна практика.
И последната подробност е, че въпросната малка обществена поръчка не е публикувана в Държавен вестник, не е регистрирана и в Агенцията за обществени поръчки, каквото е изричното изискване на закона. То няма и време това да се направи, пък и може би не е влизало в сметките на общинското ръководство.

Ето какво пише в Етичния кодекс за поведението на служителите от общинската администрация – Бургас, подписан от кмета Димитър Николов  на 28 юли 2008 г.: “Служителят (на общината) работи за защита интересите на гражданите на община Бургас, като поведението му се основава на принципите на законност, честност, лоялност, прозрачност, безпристрастност, отговорност, публичност, справедливост.” А с алинея 3 от същия член служителите се задължават да “се стремят непрекъснато да подобряват работата си в интерес на гражданите”. Изводите оставяме за вас, уважаеми читатели. А ако кметът има да каже нещо разумно по написаното по-горе от нас, ще го публикуваме.


Кой хапна „обществена” поръчка?
Това е студио “Мотто”, собственост на  арх.Явор Стоев, който  има обща фирма със Стефан Гевренов, главен архитект на кметство “Изгрев” – Бургас. Тъй като Гевренов няма право да проектира като частник, очевидно си осигурява бизнес чрез своя колега.
Припомняме, че Гевренов и Стоев много искаха да изработят и Общия устройствен план на Бургас преди две години, но след като разразиха огромен скандал, конкурсът с тяхното участие беше анулиран от МРРБ. А общината после си предпочете друга фирма - „Гео щрих“, близка до ДПС.


В категории: Общини