„Другарки и другари“ - така се обръща към съпартийците си съвременния български социалист Сергей Станишев
04 Ноември 2009, Сряда
Наскоро премина поредната вълна от конгреси и пленуми на Българската социалистическа партия, за които медиите не пропуснаха обилно да ни информират. Някои телевизии дори излъчваха директни предавания от мястото на събитието. Благодарение на което аз научих шокиращия факт, че официалното обръщение по време на тия червени мероприятия е не обичайното „господине“ или „госпожо“, а „другарю“ и „другарко“.
Автор: Лъчезар Лисицов
Не бях подготвен да чуя тия обръщения 20 години след падането на комунистическия режим, при това по време на мероприятие на водеща и уж модерна българска партия, която е приета без видими възражения в европейското семейство (за разлика от някои уж по-радикални движения като „Атака“ примерно). Още повече, че не бях слушал кадри на БСП, с каквито ежедневно са заляти радио и телевизионния ни ефир, да използват другарското обръщение. Напротив – за пред широката общественост те съвсем охотно употребяват традиционните „господин“ и „госпожа“.
Какво излиза – че най-лицемерно, по комунистически, на едно място сме едни, на друго – други. Комунист-артист, както му казваха едно време. За пред цивилизования свят сме господни, каквато вероятно е етимологията на думата „господин“, а в партията сме си приятели (или може би шуробаджанаци), каквото трябва да означава „другар“.
Един от големите проблеми на БСП е, че в нея всички са си другари, и в името на партията (която те често обичат да бъркат с държавата, сякаш тя продължава да им е бащиния), са способни на всякакви лицемерни извращения и кадрови пируети. В резултат на това, от върха на държавното управление до най-ниските му нива е пълно с хора, за които няма нищо по-нормално от това да си другаруват и уреждат личното и семейно добруване за сметка, разбира се, на овчедушния български народец.
Според някои шегаджии етимологията на „другар“ може да се търси и на друго място. Както овчАРите или козАРите водят съответно овците и козите, така и другАРите водели другите, или по-скоро приятелите си (друг – приятел, от руски). Въпросът е, накъде ги водят? Вероятно към любимите им синекурни длъжности – най-висшето благо за всеки здравомислещ български комунист.
В обобщение – днешните ни социалисти продължават на висшите си национални събрания да се държат като дърти комунисти (не ми се ще да си представя какво поведение имат те по време на посещения в селските райони, където, по разбираеми причини, са най-добре приети). А практиката показва, че те се държат така и на държавните постове, които заемат, защото по делата им ги познахме – докараха държавата до няколко национални катастрофи (Луканов и Виденов например), а по време на последния си мандат, изкаран с клизма, източваха потръгналата ни най-сетне държава до пълен откак и ни обвързаха с „братски“ енергийни договори, в резултат на което навлизаме в поредните гладни години на преход от комунизъм към демокрация, светлината от която (демокрация) продължава да мъждее едва-едва вече 20 лета там, някъде в края на мрачния тунел на соц. номенклатурния диктат.
