Улица за частно ползване

Автор: Пролетина Николова

Йордан Лечков

В началото на 2008 година в подножието на Карандила, точно срещу квартал “Колю Фичето” се появява внушителна строителна техника и за изумление на всички започва да пробива скалата. Път ще се прокарва тука! Така работниците разясняват на слисаното гражданство целта на занятието им. Шосето няма да е много дълго, защото единствената му задача е да отвежда зам.-кметицата на Сливен по онова време Зорница Александрова до личната й вила, която се намира на 500 метра над квартала. Проблемът на жената бил, че до този момент трябвало да се изкачва нагоре по някаква пътека, а с кола щяло да й е къде-къде по-лесно.
За живеещите наоколо настъпват месеци на всекидневен ад.

Бившата зам. кметица на Сливен Зорница Александрова

Боботенето и шумотевиците са толкова големи, че онези, които през деня не са на работа, е по-добре да си намерят някакво занимание далеч от “Колю Фичето”, ако не искат да оглушеят. Всяка вечер обаче трябва здраво да прахосмукират, защото и прахоляците са си доволно много. Ама пък отдалече какво хубаво впечатление се създава, че и в Сливен кипи инвестиционна програма и общината най-сетне е решила да изгради и нови пътни отсечки в града. Нищо, че специално тази ще се ползва от един-единствен човек, оказал се временно високо във властта.

Така е изглеждала терена до дома на Тихомир Белберов преди багерите и тежката техника да започнат да дълбаят в скалите под Карандила

Има обаче и шепа недоволници, които наместо да се радват на правилните инвестиционни намерения на кмета Йордан Лечков, решават да протестират. Един от тях е Тихомир Белберов. Неговата триетажна къща се намира в началото на бъдещия път и е точно срещу блок 2 в квартала. Човекът някак си преглътнал и шума, и прахоляците, но в един момент с ужас забелязал, че новото шосе направо му запушва входната врата. Не стига това, ми и цялата му фасада се напукала от вибрациите.


А така изглежда сега

Огромна пукнатина се е разстлала и по двора, и въобще не е ясно дали жилището му все още е годно за живеене или вече е опасно. Белберов първо се сетил да алармира в ръководството на Природен парк “Сините камъни”, тъй като предполагал, че скалата, която започнали да дълбаят, е част от него и така най-лесно може да спре безумния строеж. Шефът на парка се появил, огледал и отсякъл, че точно този отсек от скалата не е в защитената зона. “Аз веднага се разпоредих да спрат строителството, докато проучим къде се дълбае. Но се оказа, че това е територия, която не влиза в границите на Сините камъни”, декларира директорът на парка Иван Иванов.
Белберов ходил и в общината, но там го посъветвали да си премести входната врата на друго място, защото пътят към вилата на Александрова бил по-важен. По-нататък той се оплакал в прокуратурата и полицията. Обвинението образувало някакво проверка, която спокойно и на бавен ход си продължава и до днес.

Това е вилното място на Зорница Александрова. Там всъщност няма вила, а е една малка барака. Но пък до нея води път, построен с общински пари

Цялата история с въпросния път започва всъщност още през 2007. Тогава Александрова все още не се е издигнала до заместник-кмет, а работи като еколог в общината. Тя има зад гърба си доста дълга кариера там. Започнала е работа още през 1978 година при БКП и завидно е оцеляла чак до времената на Лечков -  приятеля на ГЕРБ и Бойко Борисов. Александрова обяснява, че в нито един момент не е използвала служебното си положение за да прокара личните си интереси за строежа на пътя. Отстрани погледнато, това наистина изглежда така. За да се издялка скалата в подножието на Стара планина е трябвало да се промени целия устройствен план на местността и терените, през които ще минава пътя на Зорница, да се вкарат в регулация. Това е сторено именно през 2007 от отдели, които нямат нищо общо с екологията. Но все пак, като знаем склонността на българския чиновник да работи най-вече за себе си, когато попадне във властта, е малко вероятно тази промяна в ОУП да е извършена без
съответния натиск на Александрова. В края на 2007, както се случва при всеки задържал се повечко във властта, параноята на Лечков се засилва и той започва да подозира заместник-кмета по строителството Даниел Петров, че работи зад гърба му.

Въпреки, че не е довършен, строежът на шосето е спрян в мига, когато Лечков натирва заместничката си
Отстранява го от поста и на негово място назначава Зорница. Александрова твърди, че никога не е искала да се занимава точно със строителство. “Това е обширна територия с много намесени интереси, а аз винаги съм се пазила от връзки с групировки. В началото се опитвах да обяснявам на Лечков, когато забелязвах някакви проблеми. Постепенно обаче той започна да ме държи встрани от нещата, а да изисква от мен само да му подписвам разни розови листчета. Аз вече нямах правомощия да решавам нищо, дори нямах информация какво става. Когато отказвах да слагам подпис, Лечков ми заявяваше: Всички подписват, само ти се дърпаш”, спомня си Александрова.
Според думите й, дори когато е била възлагана задачата за самия строеж на пътя, което вече е в нейния ресор, тя не е взела участие. Това е станало със заповед на кмета. За изпълнител на градежа е избрана фирма “Билдинг ТД”, една от трите фирми, с които общината има дългосрочен договор за общинско строителство.
Тези договори бяха сключени, след като през 2007 Лечков проведе две обществени поръчки. На първите три места се класираха все фирми със собственици, които са част от приятелския му кръг “Олимпиа”, кръстен на едноименния му хотелски комплекс. За да не разочарова никой от тях, Лечков сключи договори и с трите. Така и “Билдинг ТД”, покрай общината, се обзавежда със сигурен бизнес във времена, когато тъкмо строителството и съпътстващите го дейности се намират в огромна криза.
Изкачването на Александрова нагоре в кариерата върви паралелно с прокарването на нейното шосе. През 2008 грубото
изсичане на скалата е вече готово, а отсечката до вилата й е придобила очертанията на истински път. Докато строителите дълбаят, се натъкват на някаква антика – гроб от древни времена. Това е проблем, защото законът предвижда спиране на строежа, докато археолози не проучат мястото. Служителите на Сливенския исторически музей обаче услужливо обявяват гроба за несъществен и машините продължават да дълбаят необезпокоявани. Шефът на музея заяви, че това бил някакъв безинтересен гроб с начупени парчета кости в него. Археологът Николай Сираков, който е извършвал огледа на място, бе малко по-обстоен. “Гробът е от Римската епоха, някога е имало зид, но още в древността е бил разграбен. Намерихме само кости, което не представлява ценност за нас. Огледах наоколо дали няма и други погребения, но не открих такива, поне в терена, в който се копаеше за пътя. За нас по-интересна е крепостта Туида, която се намира на другата страна”, заключи Сираков. Той обясни, че макар такъв самотен гроб да не е характерен за римляните, в определени случаи са полагали труповете на починали хора в техните собствени ниви. Възможно било и тук да е така.
Кокалите на римлянина, преживели две хилядолетия, обаче не можаха да оцелеят в епохата на Бойко Борисов. Белберов разказва, че те били разхвърляни безразборно по шосето на Зорница, а кучетата разнасяли черепа му нагоре и надолу. Наскоро той забучил главата на един кол от оградата си, ама тя пък взела, че изчезнала оттам. “Тука някъде трябва да е. Няма къде да избяга”, казва Белберов, докато се оглежда наоколо за римския череп.
В началото на тази година Зорница Александрова е уволнена от общината. През април Лечков започва да подозира и нея в разни заговори и я обвинява в неподчинение. Това е краят и на инвестицията и в персоналното й шосе до вилата. Макар че официално в общинските бумаги никъде да не е споменато, че строежът на пътя е замразен, на практика от април насам работници на терена няма. Техниката също е изтеглена оттам. Останала е една изровена скала, част от недостроена отвесна панелна плоскост, която е трябвало уж да спира свлачищните процеси и изкопан път. Земята не е заравнена, няма чакъл, нито асфалт. До вилата на Александрова вече все пак може да се стига с кола, стига собственикът й да я е прежалил, защото ще се потроши. За сметка на това други двама собственици на вили вече няма как да стигат до тях. Входовете към терените им са се паднали точно там, където се е образувала пропастта над пътя. Но няма място за отчаяние, защото и тези собственици биха могли да си решат проблема. Достатъчно е някой ден също да се доредят да станат някакви важни клечки в сливенската община.

В категории: Общини