Ако така я караме, представям си какво ще съм след още 10 подобни години
Автор: Веселин Максимов
20 години по-късно...Имаше и такава книга на Александър Дюма-баща. Описваше любимите на цял свят мускетари, но вече попрехвърлили доста годинките. За нея си помислих, когато тази седмица белязахме 20 години по-късно от нежната революция. Не намерих романтиката, като в книгата, обаче. Усетих само една лека скръб по времето, което, Господи Боже, как отмина!
Къде ли е сега хубавата Виолета, която влезе в купето на гара Ямбол и зашепна „Знаеш ли, свалили са Тодор Живков...” Дали все още може да се пъхне в електриковия ластичен клин или е станала 55-годишна цоцолана, разплута и навъсена на целия свят.
Какво стана с професор Станоев, уплашен и невярващ, че ние, студентите му отказваме да влизаме на лекции по „Педагогика на пионерската и комсомолска дейност” и в лицето му казваме „Бойкот! Не на комунизма!”
Как ли изглежда сега чичо Венци от „Вътрешна сигурност” към комбината „Кремиковци”, чух че скоро получил инсулт, но все така си плащал членския внос в своята партия, която два пъти в най-новата история разсипва страната...
Кой вятър вее моите приятели знам, понеже една част от тях останаха тук, а не хукнаха по Канада, Америка и Австралия. Двадесет години след оня десети ден на ноември, не виждам да сме особено щастливи...Мускетарските брадички отстъпиха място на побелели катинари, рошавите перчеми ги няма, бретончетата почват от средата на черепа, а очите някак си не блестят…
Знам защо не блестят, защото трепетът в сърцата се превърна в аритмия, надеждата – в мрачни псувни, а радостта от свободата – в страх, че можеш да бъдеш осакатен на улицата, по всяко време, от малоумен кретеноид, прекалил с дрогата.
За 20 години народи построяват наново опустошена от война страна. Неличимо болни преживяват болестта и се преборват с нея. Племена постигат нечуван възход, напълно неизвестни актьори стават любими на целия свят. Хора построяват ракети и излитат в космоса.
Тук за 20 години цветна градина се превръща в плешив кел. Мекерета на ненавистна власт се превръщат в законодатели на политическата сцена. А пламенни младежи – в отегчени и оядени кърлежи, гаврещи се с идеи, вяра и любовта на народа.
Какъв е смисълът, да живея в Обединена Европа, след като не ми позволяват да работя в нея? Защо ми е нужно това, щом не мога да събера пари, за да я обиколя и опозная?
Какво, като Конституцията на моята страна не започва с Член Първи, гласящ, че БКП държи върховната власт, след като тя не е спирала да я упражнява през тези 20 години?
Да изпадам ли в телешки възторг, че по закон са ми гарантирани свобода на словото и печата? Понеже и да изляза на улицата да крещя, че този или онзи е боклук, това няма да промени нищо. Мазниците от партийните централи пак ще баламосват народа, а и чучело на президента да изгоря, това едва ли ще го трогне.
Дървените философи двадесет години твърдят, че комшиите от Румъния били по-напред от нас, защото нямаха нежна революция, кръгла маса и мирен преход, ами още в началото убиха като кучета семейство Чаушеску и разформироваха зловещата Секуритате. Аз двадесет години се съмнявам в тези твърдения, защото смятам, че за каквато и да било революция не си заслужава да умре някой невинен.
Двадесет години не ни стигнаха да разберем, че ако искаме по новому, не трябва да мислим по старому, че отстрани ще ни уважават, ако ние самите запазим достойнство, че некадърникът е некадърник, без значение дали членува в някоя партия и заема там някакъв пост.
Двадесет години по-късно, обаче, се научихме да мърморим още по-силно, да се скатаваме още по-дълбоко и да вярваме още по-силно, че целият свят е срещу нас, понеже ние сме най-кадърната и способна нация.
Която живее двадесет години в зеленясал (пардон, червенясал) батак. Но, това сме го казвали.
...Ако помните, второто продължение на историята на тримата мускетари е ”Десет години по-късно”. Майчице, ако така я караме, представям си какво ще бъдем след още 10 подобни години.
Аз едно знам със сигурност.
Че тогава ще бъда безвъзвратно остарял (авторът е в ролята на мускетар, колажът е на Евгени Манов-ред.бел.).
С всичко съмсъгласен Бат Вес. Само не съм съгласен със съмненията ти относно безкръвните промени. Ако удариш хисапа ще видиш, че в историята винаги кардиналните промени са свързани с кръвопускане Remember! Нали се сещаш, чии последни думи са това в романа 20 г. по-късно!? Ние просто сме в друг сценарий - строим египетска пирамида, а според др. Херодот за това си отиват 30 г. Египтяните не са могли по-бързо - и ние няма да можем, хем наща ще е бая ми ти по-малка.[popinpopout]
