Патриотизмът - начин на употреба

Автор: Стоян Георгиев

Наскоро прочетох декларация от общинските съветници на Бургас, представители на различни партии, с призив към Валeри Симеонов и неговата група съмишленици да напуснат Община Бургас, тъй като били влезли в нея като членове на партия Атака. Това много ме учуди, защото преди да я имаше ПП Атака същестувваше ТВ СКАТ, която всъщност я създаде. Този факт, разбира се, е известен на всички.  Но защо отново това безпримерно лицемерие у нашите общински лъжци, които довчера гласуваха за строеж на джамии и други престъпни инициативи, вдъхновявани от кмета.
Защото въпросът кой като какъв е влязъл и като какъв ще излезе от Община Бургас го решават само и единствено бургаските избиратели и никой друг. Абсолютно никой друг. Нито Волен Сидеров, нито Бойко Борисов, нито дори вечно „нуждаещият се” Димитър Бойчев.
И откога активистите на ГЕРБ станаха рефери на Атака във вътрешнопартийните й проблеми? Откога тази топла бащинска грижа към нея? Не е прието да надничаш в спалнята на съседа и да го съветваш как да прави любов с жена си, дори и да си изучил цялата „Кама сутра” наизуст, нещо, което е невъзможно за съветниците от ГЕРБ, защото те предпочитат повече да „четат” пари, отколкото книги, пък били те и еротични.
Твърдението пък че Валери Симеонов и Валентин Касабов работели за ДПС е повече от абсурдно. Ако беше така, защо те двамата трябваше да спират строежа на джамии, а гавазите на Доган да пребиват служители на ТВ СКАТ и да й чупят камерите? Защо беше необходимо Касабов да си създава купища проблеми и съдебни преследвания, ако беше депесарски ибрик? Няма никаква логика. Толкова скъп спектакъл надали и Рокфелер би си позволил, господа умници, освен ако не е доказан мазохист или човек с психични отклонения.
Признавам си, че аз също вярвах в каузата на Атака, чийто член бях доскоро. Вярвах и на нейния лидер, но като виждах скромните му дела, а големите му приказки, все се сещах за думите не Спасителя: „по делата им ще ги познаете”. Днес ми става тъжно и срамно за моя народ. Ако господин Сидеров е решил да си създава семейно ООД, маскирано като партия, това си  е негов проблем, но защо трябваше да лъже народа. Ето това не мога да го разбера, защото винаги съм бил повече „приятел на истината, отколкото на Платон”. Господин Сидеров и верните му копои трябва да са наясно, че са на погрешен път и рано или късо ще рухнат в бездната на народното недоволство, като много други „сладкодумни гости на държавната трапеза”. Каузата на патриотизма може да бъде само една, страшен е обаче начинът й на употреба.
На българите вече им омръзна от политически мухльовци, от измислени генерали и фалшиви апостоли на свободата, от политици, които удрят с юмрук по масата само в клиповете на чалгаджийките. Вярно е, че народът ни е подложен на нечуван натиск от всички страни, но аз за пореден път зявявам, че единствено той самият би могъл да се освободи от всякакви политически хамелеони и веднъж завинаги да започне да излъчва в парламента автентични родолюбци и истински държавници. Колкото и да му е трудно, каквато и цена да е необходимо да плати за това. Иначе е свършен.
Нека си припомним какво беше писал Гео Милев в статията си „Българският народ днес”: „Защото тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани народни синове. Те бяха винаги най-недостойните синове на народа – пълна противоположност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., - които родиха българския народ. И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юздите на демагогията. Всички идват с блестящите лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват безчестното хищничество и лакомият егоизъм. Лъжата лъже, лъжата управлява, лъжата краде.” Както се вижда – нищо ново под родното небе.
Аз съм убеден, че днес историята на България започва своето летоброене от Бургас. Столичните готованковци се размирисаха, че провинцията искала да им грабне държавната баница от ръцете. Всеки интелигентен човек обаче знае, че деленето на столица и провинция е жалка отживелица от старото време и пейзанското мислене за България, като за едно голямо село с мегдан, който мегдан в случая е въвонялата се и зарината с боклуци София. Нека да не забравяме крилатата фраза на Хемингуей, че „всичко далеч от морето е провинция”. Последните политически събтия у нас недвусмислено доказват правотата на талантливия американски писател.
И така, борба, борба и пак борба, уважаеми братя и сестри българи, до окончателната победа на гражданското общество у нас и неговото пълноправно участие в управлението на страната!
В противен случай постоянно ще оставаме в онова положение, което Ботев много точно беше описал в мотото на фейлетона  си „Политическа зима”: „Дали се зора довърши или се две нощи смесиха?”.
Дано нашата политическа зима най-после да свърши!

В категории: Коментари