Вярата на народа по време на първия митинг на СДС през пролетта на 1990 г. в Бургас - Снимка Димитър Димитров
30 Ноември 2009, Понеделник
Защо смачкаха Жан Виденов, кои си направиха банки и защо ги фалираха и накрая – злият гений на България, наречен Иван Костов В началото на 90-те години, доста преди роенето на банките, имаше един спекулативен начин за правене на пари.
Думата е точна – не печелене, а правене. Вземате на заем от добър познат 1 милион щ.д., после теглите кредит от банка в размер на левовата му равностойност, като за залог оставяте в банката същия този 1 милион щ.д. Банките още бяха държавни, а имаше остра липса на валута, поради което всяка от тях с удоволствие броеше полагащите ви се левове срещу оставения в нейния трезор милион долара в брой.
След тази проста операция почвате да чакате. Но не да падне тавана в офиса ви, а да се промени курса на долара към лева. Ако при вземането на кредита от банката той е бил 1:70 – долар за лева, то добре е да почакате съотношението да падне поне до 1:35. Тогава си връщате левовия кредит на банката, вземате си заложените един милион долара и практически оставате с още един милион долара в лева, спечелени от курсовата разлика. Връщате „заема“ на своя добър познат и всичко е, както се казва, пито – платено. И в рамките на закона.
Кой раздаваше първите заеми
Тогава защо не правиш същото и сега?, ще попита някой. Защото липсват съществени условия. Първо, няма главоломна разлика на лева спрямо чуждите валути и определено няма кой да ми даде един милион долара, при това почти само на честна дума. Но най-важното е, че няма кой да ми каже кога и докъде ще се променя курсът. А схемата се основаваше на “добър познат”, който да даде заема. С лихва, разбира се. За тези, които не знаят или са забравили – тя възлизаше на 1% на ден. Тоест, ако цялата операция продължи един месец – напълно нормален за нея срок, ще върнеш 1,3 млн. долара. Все пак сиренето е с пари…
Но кой по това време в тази обрулена държава имаше толкова пари, при това в ценната щатска валута, че да ги раздава наляво и надясно? И кой знаеше кога и накъде ще се раздвижи курсът, защото схемата работеше и в обратната посока – когато левът поскъпваше спрямо долара? Тези, които знаеха за врътките не бяха нито кварталният бакалин, нито ортодоксалният комунист от апартамента под вас. С тези пари разполагаше шепа висши офицери от ДС, които заграбиха фискалния резерв на държавата и нейните задгранични средства. Достатъчно им беше да знаят (или да наредят!) кога БНБ ще почне да купува долари за връщане на поредния транш по държавния дълг или за попълване на фискалния резерв, както и да имат организационна схема за разпределението и последващото прибиране на парите и лихвата.
Това е финансовият корифей Тодор Вълчев, който е много удобен на управляващите в периода 1991 - 1997 г.
Финансовият корифей Сотир
Първото беше съвсем лесно – начело на БНБ от 1991 до 1997 година бе Тодор Вълчев - финансов корифей и… агент на Второ главно управление на ДС под псевдонима Сотир. Второто бе въпрос на организация – да се издирят бивши агенти на ДС и или офицери и да се посветят в комбинацията. За да няма нарушители бдяха мутрите от ВИС и създадената малко по-късно СИК.
Има и някои други подробности от същия период. Голяма част от ограбените народни пари бяха изведени в банки зад граница, но не малко от тях останаха тук. Валутният режим вече бе позатегнат. Мулетата, които ги изнасяха ( най-вече в началото при управлението на Иван Костов) понякога съвсем неразумно бягаха, та се налагаше да бъдат издирвани и екзекутирани. В държавата вече имаше перфектни възможности за парични и материални спекулации. Така че част от парите потекоха обратно към родината.
Илия Павлов и втората му съпруга Дарина бяхя примерът на елита ни, Павлов имаше всичко - банка, хотели, заводи от масова, касова и прочее приватизация, които след екзекуцията му през 2003 г. бяха предадени на ДПС
Ще попитате защо истинските архитекти на прехода все пак рискуваха и раздаваха парите си на хората? Първо, рискът бе минимален, защото хората бяха проверени и случайни сред тях нямаше. Те си бяха свикнали да бъдат в сянка. Второ, мутренските бригади винаги бяха под ръка да повозят половин час някого в багажника на БМВ-то, за да му върнат акъла, ако нещо е кривнал в друга посока. В началото на 90-е години те правеха всичко това по примитивен за финансовите реалности начин, защото нямаха свои банки.
Как обменните бюра прераснаха в банки
Първи бяха обменните бюра, след тях финансово-брокерските къщи (ФБК), а накрая – банките. В България имаше огромна маса от материални активи – по различни преценки за около 130 млрд. долара, които обаче не бяха в наличност. Още по-малко пък се намираше валута. Въпреки това обменните бюра никнеха като гъби след дъжд, с течение на времето се консолидираха в по-големи финансово-предприемачески обединения, а впоследствие – в банки.
Проблемът бе в това, че приватизираните в първите две години от прехода държавни пари “спяха” в чужди банки или в куфари у нас и в чужбина. Такива пари не можеха да носят лихва. Освен това се появи и спекулативен капитал, натрупан от курсовите разлики. Всичко това не можеше дълго да дреме някъде, нужна беше форма за обращение. Логично предстоеше приватизация на онази огромна маса държавни материални активи, за която стана дума по-горе. Една твърде апетитна хапка, изискваща обаче наличието на финансов ресурс в страната. По тази причина изнесените пари взеха постепенно да се завръщат.
Разбира се, с това не се занимаваха техните истински собственици, използваха се посредници. Затова на българския банков хоризонт изгряха звездите на протоколчика-гурбетчия Валентин Моллов, на бившите полицаи Емил Кюлев, Ангел Първанов и Георги Агафонов, на бившия сервитьор Христо Александров и напълно непознатия му партньор Христо Данов, на неизвестно откъде пръкналите се Георги Аврамов (Жоро Лекса), бившия борец Илия Павлов, свързания с научно-техническото разузнаване Красимир Стойчев. Все хора, непознати в гилдията на финансистите. Това е все едно да направиш генерали на армия хора, които не са помирисвали войнишка партенка и да им кажеш, че те ще трябва да ги водят в боя. Въпросът обаче е за други битки. Ако приватизаторите на българския държавен финансов капитал имаха намерение да развиват стабилна банкова система, без съмнение щяха да наемат най-добрите финансисти. Но целта бе да се приберат спестяванията на хората и финансовия ресурс на работещите фирми, да се препере някоя друга стотачка от милиони долари, предназначени за приватизацията, а ако условията станат неблагоприятни, просто да се фалират банките и да прехвърлят обратно капиталите в чужбина.
Порното с масовата приватизация
Което и стана. На 26 януари 1995 година дойде Жан Виденов и реши да прави не каква да е приватизация, а масова приватизация. Последното изобщо не влизаше в плановете на истинските архитекти на българския преход.
Масовата приватизация на Виденов беше пълна порнография. За продажба бяха предложени пакети от акции на 1050 предприятия, в резултат на което са раздържавени 14.58 % от общите им активи или 22.08 % от всички подлежащи на приватизация държавни фирми. Създадоха се безумни закони от типа "ако изтеглиш кредит, не си задължен да го връщаш". Първоначално процъфтяваха финансовите пирамиди, които унищожиха много от спестяванията на хората. След това се развихриха "кредитните милионери", които изнесоха пенсионните и здравните фондове в чуждестранни банки. После една трета от българските банки се оказаха също такива финансови пирамиди и фалираха, завличайки не само фирмените финансови ресурси, но и голяма част от спестяванията на хората.
Архитектите на прехода от ДС не харесваха Жан Виденов, който поради своята неопитност се изживяваше като втори Стамболов и полагаше усилия да работи за независимостта на България както от Запада, така и от Русия.
Разстрелът на банкера Емил Кюлев през 2005 г. беше показен за същността на българското банкиране и застраховане
Говори се, че Виденов нарушил основни „икономически“ закони като връщал държавните кредити, но не желаел да взема нови, че управлението му било волунтаристичен опит да се строи капитализъм със социалистически средства. Във всичко това има доза истина. Но не и цялата, защото Виденов още във втората година на своето управление стана неудобен не само на нашенските архитекти на прехода, но и на много външни сили, в т.ч.
Виденов беше трън и за Международния валутен фонд.
Напр. 25 септември 1996 г. ще остане в историята като банковата Задушница. На този ден УС на БНБ постави под особен надзор близо половината от тогавашната ни банкова система със заклинанията, че това е акт на крайна необходимост, последен спасителен пояс за страната. Още тогава мнозина, макар и под сурдинка, го нарекоха акт на организирана икономическа престъпност, санкциониран от МВФ. Странното е, че и досега никой все още не е определил точния размер на щетите, нанесени на българската икономика от фалита на 18 банки. По различни оценки той се движи между 150 и 450 млн. долара. Ако тези числа са верни, следва да се запитаме как една толкова дребна сума е могла да обърне колата, да предизвика такова сътресение.
Отговорът е, че Виденов не вървеше в “правилната посока” и освен финансови трудности му спретнаха и социални бунтове. Барикадите през зимата на 1996-1997 г. получаваха не просто топъл чай от благодарни граждани, а организирано храна и пари от американците. Сега ще кажете, че това са пълни глупости. Но тогава как така за броени седмици служебното правителство на Софиянски стопи почти 3000 на сто инфлация от последните Виденови месеци? Защото Софиянски е икономически гений? Не, естествено. Просто помогнаха от САЩ. И така отприщиха правителството Иван Костов, който докара шестата вълна на червените куфарчета, насочени този път към овладяването не само на политическата, но и на икономическата власт в страната.
А ето какви са и резултатите: Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 65.49% спрямо размера на всички държавни активи и 99.18% спрямо подлежащите на приватизация активи, по балансова стойност към 31.12.1995 г. Продадени са дялове и акции от 5256 държавни предприятия – 2934 цели и 2322 на обособени части. Извършени са 4174 продажби на миноритарни пакети, останали нераздържавени след вече сключени сделки. Общият финансов ефект от сключените сделки възлиза на 12 139 млн. долара, включително 6095 млн. долара договорени плащания по сделките, 1192 млн. долара поети или изплатени задължения от купувачите и 4852 млн. долара поети ангажименти за инвестиции. Най-голям е броят на приватизираните предприятия и продадени обособени части в сферата на промишлеността (1646), търговията (1174), земеделието (621), строителството (535) и туризма (524).
По същото време Иван Костов, някогашният финансов министър и премиер на България през 1997 г. - 2001 г., е в Бургас и с удоволствие раздава автографи и дипляне на новата си партия ДСБ, СДС е разбито на три малки невзрачни партийки
Снимка Николай Недев
Икономиката на България бе продадена за жълти стотинки, защото материалните активи на страната към 1989 година бяха оценени на около 130 милиарда долара, при това по силно занижени критерии. Държавата в лицето на своите управленци от различни цветове практически се оказа лош търговец и вместо да излъска стоката си и да я пусне от скъпо по-скъпо, съзнателно обезценяваше заводи и търговски фирми, за да ги предаде на тоя или на оня за един лев или един долар. Но такава беше целта на последната забележима вълна на движението на червените куфарчета – да се купи скъпото евтино, след което да се проведат спекулативни финансови операции, а после пълното болшинство от българската промишленост да бъде скоропостижно фалирано.
Няма съмнение, че притежателите на червените куфарчета ни управляват и днес. Те вече имат и подходящите покровители от вън и са недосегаеми.
Да поразсъждаваме: "Ще свърши войната, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всички сили, всичкото си злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората!
От литературата и изкуството им ние например постепенно ще изтръгваме тяхната социална същност, ще отчуждим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, кината, пресата - всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки усещания, чувства и страсти.
В управлението на държавата ще създадем хаос и безпорядък. Незабелязано, но активно и постоянно ще съдействаме за своеволието на чиновниците, рушветчийството, безпринципност и мотаене - всичко, което води до онова, което им скимне да правят.
Простащина и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг и нахалството, безсрамието, предателството, национализмът и враждебността между народите всичко това ние ловко и незабелязано ще култивираме и всичко то ще разцъфне с кичести цветове.
Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години. Главният ни залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето така ние ще направим. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".
Това са думи на Алън Фостър Дълес, произнесени при учредяването на ЦРУ през 1945 г. и застанали в основата на доктрината за унищожаването на социализма като обществен строй.
Сега вече ви звучи познато, нали?
Очаквайте в следващия брой откъс от „Мемоари под арест“ - сензационен разказ на издателя Валентин Фъртунов, който прави конспирация с Тодор Живков през 1993 г., за да издаде книгата му „Срещу някои лъжи”
