Валя доказа, че Мастара е баща на децата й

Автор: Лалка Кипрова

“Тати трябва да работи, мама да ни гледа, а братчето ми да играе. Тати е  убит...“ Това е написал по задание „Как живее твоето семейство“ в тетрадката за домашна работа второкласникът Димитър Петков, ученик в базовото училище “Михаил Лъкатник“ в Бургас. Той е в математическа паралелка и е отличник. Участва в национални олимпиади, печелил е няколко първи места.
 „Митко е най-умен в цялото училище. Има седемнадесет шестици от началото на тази година“, пише в скайпа негова съученичка.
Митко е син на Димитър Стаматов-Мастара, който беше собственик на месарската фирма „Дани-87“, екзекутиран на 21 ноември 2002 г. пред строежа на хотела си на бул. „Стефан Стамболов“ в Бургас. С изключителна точност, от 91 м  под наклон килърът улучи посред бял ден един от известните представители на ъндърграунда в региона точно в сърцето, стреляйки с малокалибрена пушка „Ерма Верке“ от покрива на съседна жилищна кооперация.  

Валя, Димитър-младши, Кристиан и Димитър Стаматов Мастара - фотосът е в апартамента им в "Славейков", правен два месеца преди екзекуцията му


Тогава Митко ( който е одрал чертите на Мастара) е бил на  годинка и девет месеца, а братчето му Кристиан едва на седем месеца. Двамата са рожби на връзката с дългогодишната му приятелка Валентина Петкова. Момчетата носят нейните имена,  но Стаматов е искал да признае бащинството  пред закона и да заживее с новото си семейство в Мадрид. Било е, по думите на Валя, въпрос на няколко месеца. Още повече, че Мастара знаел за подготвяното срещу него покушение.
 Днес Валя отглежда сама децата си. Има бизнес за вътрешно обзавеждане и най-важното - дом, който Мастара купил за нея след раждането на първото дете.
 „Справяме се, но най-голямата ми болка е , че не носят името на баща си. Димитър беше в чужбина, когато се родиха и двамата. Даже искаше да ми изпрати пълномощно, с което да ги признае, но беше издирван, прецених, че не е това най-удачния момент.  Когато се завърна в България в средата на 2002 г.,  решихме да кръстим децата в манастир и да ги запишем на негово име. Той държеше да си поеме отговорността, защото беше останал сирак от двегодишен.  Вместо да бъдем щастливо семейство някъде далече в Испания аз вече седем години опитвам да докажа в съда, че Димитър и по-малкия Кирстиян са негови деца“, казва Валя.


Димитър /вляво/ и Кристиан сега, съответно на 8г. и на 7г.

Първото по рода си дело у нас
Половин година след убийството на Мастара Валя завежда първото по рода си дело  в България за установяване на бащинство. Претенциите са  към родител, който е покойник  и като предмет за изследване е подаден потник, с който Мастара бил облечен в деня на покушението му.  Потникът,  напоен с кръвта му се оказал единственият биологичен материал и е бил приложен като доказателство по делото срещу физическия убиец. Имало е и тампон, с който охранителите на Мастара, са притискали огромната дупка в сърцето по пътя за болницата, но по незнайни причини, това доказателство не е било описано в протоколите и се оказало негодно. Иначе кървавият тампон продължавал да се съхранявал в каса в съда.

Защо е нужен на момчетата баща, макар и покойник  
Признаването на произхода им ще ги направи равностойни преденденти за наследството  му заедно с единствения му законен син Йордан, роден от съпругата му Румяна. Днес Йордан е на 23 години, студент, не е ходил при баба си от 5 години, независимо, че е кръстен на нея. За жестокия сблъсък между двете жени в съда се носят легенди, както и за благосъстоянието на месаря, което идвало не само от цеха за колбаси и пилета, но преди всичко от организираната му банда за източване на кредитни карти в чужбина. Мастара строеше шестетажния хотел на бул.“Ст.Стамболов“ и обектът в този период доста бързо  напредваше. Дали сега нещо е останало от наследството му обаче е пълна мъгла.

Майка му Йорданка на 7-годишнината от разстрела миналата събота, тя очаква да получи обезщетение от някакви 40 хил. лв., които щяла да даде на трите си внука


Макар да се е виждал редовно с приятелката си Валя, Мастара все отлагал  да се разведе. „Той се грижеше и за другото си семейство и казваше, че му е съвестно да ги остави, Румяна знаеше за авантюрата му, но все я коментираше с подигравка и с обиди - че любовницата всъщност се домогвала до богатството му, според думите й Мастара знаел за комерсиалните й намерения и с насмешка я наричал зад гърба й Вълк“, разказва свидетелка по делото.
В протоколите за признаване на бащинство в съда могат да се прочетат и други гнусни  показания.
„Димитър подозираше, че Валя има връзка с мъж на име Красимир и я биеше. Веднъж даже беше повикал лекар в апартамента й да зашие раните по лицето й, направо я беше смазал от бой“,  казва свидетел откъм страната на законната съпруга Румяна.
„Не оспорваме факта, че Валя Петкова е имала връзка с Димитър Стаматов, но тя е имала такава не само с него, по времето посочено като период на зачеване, тя е имала конфликт с Димитър, защото той е установил, че му изневерява“, посочва защитата на съпругата на Стаматов.
ДНК-тестът, изготвен от трима експерти от „Александровска“ болница в столицата  категорично установява, че и Димитър и Кристиян са синове на Димитър Стаматов. Резултатите от биологичното изследване за бащинство са удивителни  - 99, 99999956 % за Димитър и 99,99999987% за Кристиан. Адвокатите на съпругата на Мастара обаче оспорват този резултат и настояват за нов тест, тъй като имали съмнения относно надеждността на използваната методика. Делото се отлага 30 пъти, исканията валят едно след друго, докато накрая защитата на Румяна Стаматова оттегля молбата си за нов ДНК тест. Делото  вече е на съдийското бюро за решаване и се очаква магистратите да се произнесат до месец.
 
Така изглеждаше поръчителят Пламен Дишков - Кела през 2000 г., сега имал пластична операция и бил неузнаваем




А ето и наличното от имотите на месаря
Фабриката му за колбаси  „Дани 87“", която бе монополист в Югоизточна България е ликвидирана още на 13 декември 2002 година, 23 дни след убийството. Съпругата прехвърля предприятието на свое име. В последствие, на 11 юли 2006 година фирма „Дани 87“ е прехвърлена от Румяна Стаматова на Валентин Гинев и година по-късно заличена в търговския регистър.
 Другата му фирма  „Импулс 96“ за пилешки разфасовки, в която бе съдружник със най-добрия си приятел Мариян Георгиев-Марата, убит през април 2005-та година, също е ликвидирана. (За Марата четете в някой от следващите броеве – б.р.) Двадесетина дни преди смъртта си Мастара прехвърлил дяловете си от тази фабрика на сестра си, но тя така и не успяла да влезе в ръководството. Веднага след това „Импулс 96“ също е затворена. Вилата му в кв.Банево вече е препродадена от законната му съпруга Румяна на трето лице. Апартаментът, който майката на Димитър Стаматов, купила за него в бургаския комплекс „Изгрев“ също е продаден, твърдят близките му. Хотелът, който той строеше на бул. „Стефан Стамболов“ и за довършването на който тегли банков кредит, също вече не е на семейството му. В момента съпругата му живее в апартамент в жилищна кооперация, в непосредствена близост до хотела. Не желае да коментира нищо, свързано със Димитър Стаматов. Близки на загиналя споделят, че ходи на гроба му рядко, избягва срещи с роднините му.
Румяна не се появи и миналата събота, когато беше поменът за 7-годишнината от убийството. Там бяха майка му Йорданка, сестра му, роднини, Валя и двете  деца-Димитър и Кристиан, приятели. Сред тях и родителите на покойния Мариян Георгиев-Марата.  Приживе двамата били като братя.
„Мариян казваше, че докато е жив ще гледа децата на Митко като свои. През цялото  време беше неотлъчно до нас, подкрепяше ни, организираше рождените им дни“, разказва Валя Петкова. Марата боготворял Мастара, защото навремето животът му бил в смъртна опасност след катастрофа. Мастара платил за частен хеликоптер, с който транспортирали умиращия му приятел до София. Така бил спасен.  

На това място на 21 ноември 2002 г. Мастара беше застрелян в гърба, стрелецът го вардеше от отсрещната кооперация, куршумът е минал точно през сърцето му в момент, докато е гледал в посока към хотела си, сега този изоставен строеж е на банката-заемодател



Как Кела подготви килъра на Мастара
Убийството на Мастара, сочено за едно от малкото разкрити поръчкови покушения у нас, си остава престъпление без наказание. Прекият извършител  - стрелецът ото тсрещната кооперация Бойко Стоянов  беше осъден на 20 години затвор, но другите двама участници в заговора - прекият поръчител Пламен Дишков-Кела и Тодор Неделчев-Недьо, останаха ненаказани, въпреки че имат влезли в сила ефективни присъди. Недьо изчезна малко след като най-напред бе оправдан от съда по повдигнатото обвиние и беше пуснат на свобода. Кела се води в неизвестност от 25 ноември 2002 година, три дни след екзекуцията. Истината е, че беше изведен нелегално, със съдействието на висши лица от МВР, той излетя за Полша  с отбора ни по борба и повече не се завърна. Обявен е за издирване от Интерпол. Наши мутри често го засичат в Германия, преди три години беше на сватба в Италия, но така или иначе тук не се е връщал повече. Твърди се, че шефът на СИК си е направил няколко пластични операци и отскоро бил в ЮАР, работел за руски подземен бос. Но много страдал по родителите си и искал да се върне. Кела не допускал, че разследващите на убийстовото на Мастара ще стигнат до него. Затова, когато подготвял безработния Бойко с пушката, бил напълно спокоен. Това било неговото отмъщение за гибелта на двамата му авери пред дискотеката до Новата поща, където две години по-рано избухна бомба предвидена за Кела. Говореше се, че тя била поръчана от Мастара, който години наред бил рекетиран от силовата групировка СИК, предвождана от Дишков.   
„Аз възмездие не искам, казаха ми че трябва да поблуча 40 хил.лв. обезщетение, но това са кървави пари и те няма да ми върнат Димитър. Искам само трите ми внука да живеят спокойно и да няма отмъщения за тях“, плаче майка му Йорданка край гроба.
Днес Валя не може да си спомни дали в деня, в който е подала исковата молба за установяване на бащинство на двете й деца всъщност е искала дял от фирмите и парите му. Но е спокойна, че двете момчета могат да казват, че са имали един и същ баща.


В категории: Разследвания