Селска „чест“ по съдиевски

Автор: Севдалина Пенева

Само за една нощ неизвестни успяха да отсекат 500 млади кайсиеви дръвчета, отглеждани трета година върху 7,6 декара площ. Овощната градина е собственост на 60-годишния Ганчо Димов Ганчев, който охранява малък язовир в местността „Погребите“, само на километър от Съдиево.
Точно там се намира и спорната постройка, в която до преди година – две се събирали за запои местни авджии. В дружинката понякога били засичани и полицейски началници от Айтос, които обикаляли района за отстрел на зайци.
Весеблите в хижата секнали окончателно в началото на тази година, когато собственикът на язовира – земевладелецът Динко Генчев от Българово сложил катинар на входната врата и решил да ползва помещенията за складове.
„Нямаше да се стигне до такава мярка, но тези момчета, които се навъртаха тук да бракониерстват, минаха всякакви граници. През деня стрелят по каквото им падне, нощем се крият в ловната хижа и чакат да си тръгна. После излизат и хвърлят мрежи в язовира – за шаран, за толстолоб. Без разрешение, без такси, чувстват се недосегаеми и безнаказани само, защото с тях ловуват и полицаи“, казва пазачът Ганчев.

Заради тази ловна хижа посегнаха на кайсиите, категоричен е пазачът


В началото на миналата седмица той имал жесток скандал с председателя на ловната дружинка в Съдиево Злати Киров и баща му Руси Киров. Двамата мъже поставили ултиматум за постройката, която се намира само на метри от водоема. Заявили, че няма да отстъпят и ще си я вземат обратно от бизнесмена Динко Генчев.
Още тогава ми беше ясно, че последствията ще ги отнеса аз, защото Генчев, като мой шеф, е в Българово и рядко се появява тук, добавя охранителят. На 3 февруари сутринта разбрал какво е отмъщението. Съседи, които пътували за Айтос му се обадили, че цялата му овощна градина е унищожена.
„Отсекли са ги до едно, нито едно дръвче не са подминали. От полицията идваха, гледаха, единственото което ни казаха, че престъпниците са били двама. Така видели по отпечатъците на стъпките. Трябва да са били много назлобени тези двама, за да се справят с цялата работа за няколко часа в тъмното. Ако хвърляха толкова труд за нещо полезно, щяха да връзват двата края, нямаше да ходят безработни гладни пройдохи“, добавя съпругата на пазача. Двамата са наясно кой е поръчал вендедата и кои са изпълнителите, даже дали имената на подозираните от тях мъже на полицаите.
Не хранят обаче надежди, че извършителите ще бъдат заловени. Само за ноември в селото са станали общо 9 взломни кражби по къщи, в които няма постоянно обитатели. В Съдиево не живее нито един циганин, да са пипали външни хора пък е абсурд, категорични са потърпевшите. Те са убедени, че и кражбите, както и съсипаната им кайсиева градина са дело на едни и същи хора, но от полицията явно не желаели да ги разкрият.
Всъщност, ябълката на раздора в айтоското село се оказа самия язовир в „Погребите“. Водата му била използвана за поливане на градините през лятото, но откакто водоемът станал частна собственост, новият стопанин използвал водата само за ръзвъждане на риба. За няколко години Динко Генчев успял да сложи ръка и на втория язовир край селото – в местността „Дюзлюка“.

Ганчо и вярната му овчарка правят обход на язовира, стопанисван от братята Динко и Иван Генчеви от Българово



Двата водоизточника били по документи собственост на Сдружение за напояване „Съединение“, управлявано от братята Динко и Иван Генчеви. В сдружението уж влизали всички арендатори и собственици на земя в землището на Съдиево, но решенията взимали еднолично братята. Миналата година те направили пререгистрация на „Съединение“, но какво е вписано в търговския регистър, нито един от местните учредители не знае, научихме на място в селото.
„Нямам думи за подобна наглост, водата от големия язовир я ползват цяло лято всички в Съдиево, при това, без да плащат и стотинка за услугата. Миналата година се опитахме да им събираме по 5 лева на семейство за целия сезон, и това им се видя много и отказаха. Всичко идва от завист, след орязването на дърветата се уверих, че трябва да си идиот, за да живееш в Съдиево“, каква още пазачът Ганчо. Мъжът е песнионер, работил е дълги години в СОМАТ. Покрай международните превози успял да спести някой лев, инвестирал в трактор, техника, взел земя под аренда и започнал да се занимава със земеделие. Увлякъл и децата си, които и в момента са покрай него. Когато не е в градините и на нивата, охранява язовира. Когато му приключи смяната пък, и понеже не го свърта на едно място, започва да чисти старото дере, което минава през селото, от повалени дънери, сухи клони и боклуци. При последната му подобна доброволна акция, за малко не го заключили в ареста. Местни подали донос срещу него в полицията, че събира дърва за огрев, без разрешение.
„Това са хора, на които основното им занимание е да запиват по кръчмите, да се оплакват от живота и да плачат, че някой друг им е виновен, че няма работа за тях. Но гледат и да не я намират работата, нито пък тя да ги намери. Те никога не са създали нищо, затова с лека ръка рушат чуждото. За една нощ заровиха в земята няколко хиляди лева, които съм събирал с честен труд“, споделя с болка Ганчо. После се стяга и добавя – „е, няма да ме изгонят, имам и други сяти градини, не могат всичко да орежат, докато ръцете ми са здрави, гладен няма да остана“.


В категории: Разследвания