Всяка жаба да си знае гьола, Маджарова

Автор: Тихомир Смоленов

В нажежената обстановка често се случва емоциите да надделяват над разума, което влошава и качеството на работата на общинските съветници. Малко шоу винаги е допустимо, но мине ли се някаква граница, тогава имаме проблем. И е редно да си зададем въпроса – къде е неговият корен.
Много е важно как се ръководят, например, заседанията на съвета. Един авторитетен председател би могъл да внесе нужния ред и да пресече изначално всяка нововъзникваща конфликтна ситуация. Лошо е обаче, когато шефът се окаже интригант и отмъстителен човек. Тогава започват да се сеят раздори, а на моменти обстановката става нетърпима. Понякога работата може напълно да блокира.
Управленските качества включват и способност за самоконтрол, както и правилна реакция в критични ситуации. Сложните проблеми изискват и други способности – да можеш да отсееш зърното от плявата. Да можеш да накараш общинските съветници да работят заедно по даден казус, за да вземат своевременно качествени, работещи решения. Не е нормално в продължение на няколко месеца съветниците да се туткат и да не успяват да приемат   промените в правилника за работата си, колкото и много да са те.
А ако самият председател нарушава нормите като фалшифицира протоколи, не пуска химна преди заседанията, допуска обиди между съветниците и се наслаждава злобничко на случващото се без да прикрива усмивката си, тогава наистина трудно можем да се надяваме на добре работещ местен парламент. Нещата заприличват по-скоро на махленски с(ъ)бор на смугли избраници от покрайнините на Сливен.
Неприятен паразит, загнездил се в манталитета на българина от годините на комунизма, е внушението, че всеки става за всичко, особено за началник. Нямаше как да е иначе, след като бе избита аристокрацията, а за водачи на народа се самосложиха селски тарикати-шумкари. И така като ни тръгна, та до ден днешен, нищо, че минаха 20 години от падането на режима.
Сега тактиката е да влезеш в някоя партия, а там приемат всеки с отворени обятия. Особено важно е да уцелиш точния момент, тогава и депутат можеш да станеш, па ако ще и да си най-изпадналия рапър (примерно). А на местно ниво усул-усул може и до председател на общинския съвет да стигнеш. Тъй, ама днес не е като едно време. Днес началник да си хич не е хаир работа, особено ако не ставаш за това. Затуй и по-хитрите не се натискат за отговорни длъжности, където се искат сериозни оперативни качества. Само че хора с болни амбиции у нас - с лопата да ги ринеш. То затова сме и на туй дередже.
Време е да се върнем на оная предкомунистическа поговорка – Всяка жаба да си знае гьола! Защото в ония години и до девета икономика на Европа сме стигнали. Не че не сме били и тогава байганьовци, но повечето хора са си тежали на мястото. Тогава, и да сбъркаш, пораженията не са толкова големи.
Та такива ми ти работи, госпожо Маджарова...


В категории: Коментари