Педагози превърнаха две деца в заложници

Автор: Лалка Кипрова

Лалка Кипрова

Така през сълзи говори 27-годишната Анита Николаева, родом от бургаския кв.Долно Езерово.  Жената е смазана от бездушни чиновници, чиито действия се изчерпват с демонстрация на съчувствие зад талашитените бюра в топлите канцеларии. Реалната помощ, която трябва да й осигурят и заради която вземат заплати, остава  на хартия.  Молила е общинския отдел за закрила на детето,  полицията, прокуратурата,  регионалния инспекторат на образователното министерство, накрая отишла при обществения посредник Таню Атанасов, който пък я насочил към „Десант“.  
Това е история за една млада жена, решила сама да отглежда децата си. Предприела тази крайна стъпка, за да им осигури домашен уют и спокойствие. Без да се превръщат в свидетели на пиянски скандали и системни побои.
Анита е майка на 9-годишната Желязка и 7-годишния Петър. Децата са от връзката й с 39-годишния Галин Петров от поморийското село Горица, с когото от десетина години живеела на съпружески начела. Петров не отрича бащинството.
Желязка е в трети клас, а любимия й предмет е български език, Петър е първокласник и обича да решава задачи. До края на ноември двамата са учили в смесена паралелка в ОУ "Христо Ботев" в село Горица.
"Будни и ученолюбиви деца са", казва директорката Стоянка Андонова.
Сега Желязка и Петър са обречени. Не ходят на училище, пропускат материала, рискуват да станат част от ония близо 30 000 български деца, които всяка година отпадат от училище преди да завършат основното си образование. Желязка и Петър не са от ромски произход, каквито са повечето хлапета, напуснали класните стаи. Причините да не ходят на училище не са и икономически. В случая става въпрос за обикновен житейски казус, който в нормална държава, би трябвало да бъде решен веднага, в полза на децата. Тук обаче не е така, а в стремежа си да защити сина си и дъщеря си и да им осигури образование, за да имат те бъдеще, майката е превърната в герой от роман на абсурда, а институциите си прехвърлят една на друга горещия картоф.
"Живях в  Горица от 1998 г. Макар да имам две деца от мъжа ми Галин, така и не подписахме брак. В началото бяхме щастливо семейство. Но Галин започна да пие, пиеше почти всеки ден. Изпиваше по 700-800 грама и изключваше. Започна да ме бие. Будеше ме посред нощ и се нахвърляше  върху мен с юмруци. Цялото ми тяло е натъртено. Веднъж даже заби запалка в главата ми. Обиждаше ме с най-грозни думи. И всичко това ставеше пред децата. Търпях с години. Бягали сме по нощите от дома си, за да се крием в двора на училището, чакахме да изтрезнее, за да се приберем. Не издържах на този терор и се махнах от Горица. Исках по-добър живот, за себе си и за децата си", разказва Анита.
През юли т.г. младата жена идва в Бургас. Взема стая под наем, започва работа. Децата обаче останали при мъжа й. По думите на Анита в тясната квартира нямало условия за отглеждането им. Свекърва й два пъти водела доброволно малчуганите при майката. През октомври жената получила тревожно обаждане от дъщеря си Желязка: "Мамо, страх ни е. Нощем татко се прибира пиян. Събужда ни, почва да ни преподава уроци и да ни изпитва. Като не разбираме нещо, почва да ни бие". Така в края на ноември  свекървата се принудила да вземе децата и да ги откара при майка им в Бургас. Анита вече си била взела апартамент под наем и можела да се грижи за тях  спокойно. Решила да ги запише в тукашно училище. Тогава започнали истинските й неволи.  Тя подала молба да получи родителските права, но най-неочаквано научила, че бащата има жалба срещу нея във Второ РПУ. "Казал, че трябвало да му ги върна на 29 ноември и че съм ги откраднала. Те сами дойдоха при мен, защото баща им ги бие. Отидох в полицията с дъщеричката си. Представете си какъв ужас изживя детето ми, принудено да пише сведения в РПУ-то. Униформените ни пуснаха да си вървим. След няколко дни мъжът ми звънна по телефона и разпореди веднага да върна децата, в противен случай  щял да ни пусне за национално издирване. Сега като видим патрулна  кола се крием“, плаче Анита в редакцията и моли да оповестим случая.

"Имам 20 години стаж като педагог.  Законът ми забранява да дам отпусно. Нека родителите да се споразумеят в името на децата", казва Стоянка Андонова, директор на у-ще "Христо Ботев" в Горица (вдясно, хванала дружески отчаяната майка под ръка в коридора на школото). Андонова не желае да влиза в семейния спор и мълчи за това дали бащата пие. Напротив – похвали го, че тази есен нацепил дървата на училището без пари


Вече две седмици малчуганите ходят с едни и същи дрехи, а майката, коята е принудена да ги гледа в къщи, е останала без работа отново. Тя се чуди към кого да се обърне.
Първо отишла в Регионалния инспекторат на МОН с молба да й разяснят процедурите за прехвърляне на децата от едно училище в друго. В началото й обяснили, че никой няма право да ги спира и че няма практика да се отказва прехвърлянето. Но после нещата придобили нов обрат. Щом Анита се обърнала към директорката на училището в Горица, госпожата й съобщила, че бащата изрично й забранил да дава отпусно. И че майката трябвало да й представи съдебно решение за това. Миналия петък на телефона на Анита Николаева звъннала лично началничката на РИМОН доц.Таня Борисова и с императивен тон обяснила, че веднага трябва да върне децата  в Горица. В противен случай щели да й наложат солена глоба.  Анита  хукнала към общинския отдел за закрила на детето. Там чиновничка внимателно я изслушала, но обяснила, че нищо не могат да направят, докато няма решение на съда по делото за присъждане на родителските права. Посъветвала я да върне малките в Горица, "да изтегли делото напред"(т.е. да търси връзки сред магистратите, каквито тази обикновена жена няма -реб.бел.) и когато съдът се произнесе, можели да вземат някакво решение. А директорката на училището в Горица Стоянка Андонова категорично отказва да даде отпусно. Сега децата продължават да не ходят на училище. Докога - никой не знае.
"Трябва ни съгласие и на двамата родители, имаме спор, висящ в съда. Факт е, че самите деца не желаят да се върнат при бащата. Удивлява ме бездушието на институциите. Образувано е исково производство за упражняване на родителските права при разногласие между майката и бащата. Но то е твърде продължително  във времето. Съдебно решение в най-добрия случай може да има след 3-4 месеца. Като юрист считам, че има възможност социалните служби да издадат административна заповед и да задължат директорката на училището в Горица, с оглед това, че има деца са в риск, да им даде отпусно и те да бъдат записани в Бургас", казва адвокатката на Анита - Лена Бахчеванова. Потърсихме и началничката на РИМОН-Бургас Таня Борисова. Ето какво казва тя (виж интервюто). Съмненията ни са, че ако двете деца напуснат селското училище в това обезлюдено село, може да се стигне до закриване на паралелки и че Борисова всъщност брани заплатите и работните места на своите подчинени там. За да не създаваме допълнителен стрес за Анита и децата, ние не посмяхме да пристъпим къщата на Галин Петров. Ако той желае да бъде чут, нека дойде в редакцията. Ние ще потърсим мнението затова колко често употребява алкохол и на други хора в селото. Ще продължим да следим този случай и да ви информираме докъде са стигнали отговорните институции.


- Г-жо Борисова, в правомощията на инспектората ли е да забранява отпусно за децата?
-  Действаме законово. Има ред кога през годината могат да се местят. Заповядайте тук ще ви покажа закона.
- Там пише ли, че трябва да има съдебно решение за прехвърлянето на едно дете от едно училище в друго?
- Аз съм разговаряла с бабата, с кмета на селото, с директора на училището, майката беше тук при експерта по начално образование, ние сме дали своите указания така както повелява закона за народната просвета и закона за защита на детето. Оттам нататък не можем да взимаме решения. Взема ги съдът. Децата трябва да се върнат в училището в Горица ( което отстои на 50 км от Бургас-б.р.).
Но те не искат да се върнат при бащата, страхуват се.
Децата трябва да бъдат в училището в Горица. В закона е записано, какво следва за родителите, които не пускат децата си на училище.
- Казват, че системно са пребивани от бащата?
Кой казва това?! Вие поискахте ли решение на съдебен лекар. Децата бяха тук при колежката, те са едни жизнерадостни весели деца, никой не ги е пипал с пръст. Питам, къде беше тази майката докато са ги пребивали.
- Защо все пак майката не може да прехвърли децата си от едно училище в друго?
- Към 15 септември тя собственоръчно е подала молба синът й да бъде записан в първи клас в училището в Горица. Там, където учи и дъщеря й.  В дневника като настойник на децата е записан бащата.  В интерес на децата е двамата родители реално да се договорят къде да учат те. В момента те имат равни права. Директорът правилно е написал писмо и до единия, и до другия родител, че децата не ходят на училище. Право на двамата родители е да се споразумеят. Или пред нотариус, или  пред съдия. Нотариалното споразумение може да се извърши и след посещение на двамата при медиатор, вече има такава практика.
- Според майката директорката на училището в Горица нарочно не издава отпусно, тъй като паралелките на училището са смесени, и след отписването на децата, броят на учениците да падне под минимума, паралелките ще бъдат закрити. Не се ли превръщат така децата в статистически единици, без никой да се интересува за съдбата им?
- Няма такова нещо. По списък образец ? 1 децата в училището в Горица са над минимума. Едно дете записано или отписано не променя броя на паралелките. Има решение на общинския съвет на Поморие, че тази парелелка дори и да остане с минимум деца ще се финансира. Така че този въпрос е много далеч встрани. 
- Извън членовете и алините на Закона, каква е позицията ви, в чисто човешки план?
- Елате да видите как плаче майката, но как плаче и бащата. Не можем да застанем нито на едната, нито на другата страна. Трябва да застанем зад интереса на децата.


В категории: Разследвания