За бургаските пегаси и утвърдената халтура

Автор: Стоян Георгиев

За какво става дума. Наскоро завърши последният преглед на неземните бургаски таланти и награждаването им с хвъркатите „Пегаси”, летящи като тяхното въображение и духовни стремления. Аз обаче си мисля, че някои от наградите бяха направо кльощави Росинанти или най-малкото като конете на Андрешко.
Най-невероятното тази година беше връчването на наградата „Пегас” за проза на Николай Фенерски за дебютната му книга „Апокалипсисът е дело лично”. Понеже успях да се запозная с автора, който ми беше най-горещо препоръчан като млада надежда на родната литература, полюбопитствах да прочета книгата му с убеждението, че това ще бъде един дебют на Достоевски с „Бедни хора”, защото при представянето на сборника с разкази Деян Енев беше сравнил поредния „шедьовър” на българската словесност именно с автора на „Братя Карамазови”. Но едно са очакванията, а съвсем друго е реалността. Единственото, което със сигурност разбрах беше, че апокалипсисът в никакъв случай няма да отмине българската литература. Сред неоспоримите напъни на автора за осмисляне на битието ни и някои наистина прогресивни идеи, се натъкнах на такива словесни бисери, че не мога да устоя на изкушението да зарадвам с някои от тях любезните читатели:
„Абе, брат, ти си мъж за три жени – две да те държат и една да ти сере в устата”. Интересно мислене. А кой ще държи автора да не пише подобни гадории? Вероятно прецизната ни литературна критика?
И още:
„И магазин ще отворят... ще продават консервирани лайна.” И това време може да дойде, Фенерски, стига да се задържи на власт новото ни правителство. Ти само гледай и записвай. Личи си, че познаваш Алек Попов. При него тези човешки продукти се предлагат в контейнери.
„В него, виждате ли, се борели две души – на ангел и на демон. Приятелите му е трябвало да предусетят наближаващата шизофрения и да го уредят на лечение в Алпите”. (Това се отнася за великия Яворов). А кой ще излекува в Алпите Фенерски и литературните ни критици, които го сравняват с Достоевски?
И накрая символ-веруюто на новоизлюпения писател:
„Да не пиеш означава да живееш като идиот. Да си противоестествен и пластмасов като вегетарианец”. За пръв път чувам такава възхвала на алкохолната зависимост. А какво да кажем за изявени трезвеници като Левски и Вапцаров? Те явно нямат никакъв шанс в ценностната система на Фенерски.
Е, сега нека да поразсъждаваме как ненадминатият ни литературен критик Светлозар Игов е допуснал подобна пошлост да се награди с „Пегас”? Би трябвало да го дам като задача на читателите. Поредният звездомански набег на столичен критик, който в писмото си до Леа Коен не се свени да провъзгласи романа си „Елените” за най-добрия в нашата литература за всички времена. Какъв неподражаем пример дава той всъщност на напористия и недодялан момък Фенерски? Нима го съветва да чете класиците и добрите стилисти като Флобер и Хемингуей, или му казва: „Пиши, моето момче, и не се бой! Ти си наш човек, как няма да те оправим”. Добре, господин Игов, ами кой ще я оправи родната ни литература, която вече е заприличала на смърдящо бунище или на кочина (нека използвам тази любима думичка на Фенерски) от бисерите на подобни автори? Или ще ми отговорите гневно: „Не хвърляйте бисера си на свинете”. Така ми отвърна веднъж вашият колега Михаил Неделчев, като му обясних, че неговата любима бургаска авторка почти никой не я чете. А той ми се сопна, че невежа бил българският читател, та не я разбирал. Добре де, но как този „невежа” разбира Йовков и Елин Пелин тогава? Наскоро четох една статия на Румяна Емануилиду, която надълго и нашироко ни обяснява как Христо Фотев готвел рибена чорба, как се разтушавал със зевзеклъците на Пандира, как се радвал на градинката си и ред други неща. Сякаш не е по-важно, че Фирдоуси е написал „Шах-наме”, а дали е обичал пилаф или ряпа. Но обожествяването на нашия бард вече се е превърнало в добър бизнес, защото само няколко реда под рибената чорба, разбираме, че Фотев най-много ценял прозата на Керана Ангелова. Дали е така никой не знае, но по този начин издателката си я прехвалва най-нескромно, като твърди, че тя е написала най-добрия български роман. Тук вече, за да не се получи конфликт между авторите на тези два бестселъра, ми се струва, че трябва да теглим жребий или да отстъпим първенството на дамата от куртоазия и кавалерско чувство.
Господин Игов, за разлика от госпожа Коен, аз съм чел вашата история на литературата още като студент, но не смятам, че трябва толкова нарцистично да се влюбвате в себе си, за да не заболеете сериозно. Кой тогава ще връчва литературните награди в Бургас? Ще осиротеем без вас. Твърдението ви пък, че написването на една история на литературата е нещо много по-трудно от написването на един роман е доста пресилено, защото нали преди да има милиони шекспироведи по земята би трябвало все пак да се е родил поне един Шекспир. Бих се радвал, ако ни представите  вашия „Крал Лир”. Аз с удоволствие бих го прочел. Уверявам ви.
Награждаването на тази недоносена творба на Фенерски е ярко доказателство за онова, което казваше друг един не по-малко надарен от вас историк на българската литература - Боян Пенев, - че у нас има таланти, но няма характери. Не виждам как може да се награждава подобно произведение при очевадни дефекти и липса на всякаква естетическа стойност. Дори и на моменти авторът да има интересни възгледи за съвремието ни, което наистина не е никак розово, аз не виждам адекватната художествена  форма, нито пък някаква грижа или работа над нея. Историите му за лели, чичовци и бебета, както и личните му терзания и спомени все още не са литература. Какво носят те на  българския читател? Абсолютно нищо.
Нима навсякъде около нас има само „копелета”, „сополиви циври”, „пръдли”, „кочини” и т.н.? Или както вярно го беше казал Михаил Лермонтов в едно свое стихотворение:
Чии портрети те рисуват?
Къде такива думи чуват?
Но даже и да е било –
защо ни е такова зло?
И така, да пожелаем на г-н Фенерски да държи бодро фенера на модерното национално изкуство, а около него да се носят като буйни вакханки родните литературни критици и да си блъскат един други главите, докато изтрезнеят от звездоманията си.
На добър час!


В категории: Коментари