Журналисти и политици, между които с най-голям принос, според запознати с процеса, е Георги Манев, се събират през юни (виж защо в кадъра вдясно) и под ръководството на Валери Симеонов (правият вляво) създават инициативен комитет
21 Декември 2009, Понеделник
Две години съседна Турция намекваше на продепесарското ни правителство,
че българският граничар Михаил Цонков, който уби турски бракониер в
наши териториални води, изпълнявайки служебния си дълг, трябва да бъде
осъден!
Точно толкова време, въпреки тайната си среща в Бургас с бащата на граничаря - Пенчо Цонков, българският президент Георги Първанов не си мръдна и пръста да потърси дискретна дипломатическа подкрепа. Нещо повече – определени кръгове от червеното мнозинство в Народното събрание и висши чиновници от МВР „съветваха“ граничаря да се признае за виновен, за да се „мине“ с условна присъда. Важното било да се признае за виновен. Целта – да угодим на Турция. И пак за целта продажната българска власт осигури и удобните магистрати.
На 17 април 2008 г. рибарската лодка „Йомер Рейс 2“(в кадъра) на тримата братя Енгин, Заим и Ялчин Ерджан навлиза в наши териториални води (виж схемата долу), между 6,39 часа и 7,25 часа. Началникът на мобилната полицейска група главен инспектор Николай Костов изпраща граничарите Михаил Цонков, Живко Петков и Николай Петков да задържат нарушителите. В 7,22 часа граничарите ги застигат и опитват да се прехвърлят на борда, за да ги арестуват. Следва яростна съпротива. Цонков успява да се прехвърли на борда, вади белезници, но Елчин го посреща с удари, поваля го и тогава картечният пистолет „Скорпион“ на Цонков се оплита в мрежите и произвежда четири изстрела, два от които фатални за Елчин.
В суматохата около двойния вот тази пролет партиите и медиите изключиха от дневния си ред каузата, която за първи път ги обединяваше – спасяването на граничар Михаил Цонков. Ето част от фактите, запечатани в снимки, за да остане написана историята, в която главната, но и най-рискова роля, се падна на родолюбивата телевизия СКАТ и по-скоро на нейния собственик Валери Симеонов. Истината е, че той сам стратегираше всяка публична изява по обратите в мъчителното назателно производство, осъзнавайки, че всеки натиск от телевизионния ефир може да втвърди корумпираната репресивна машина още повече и да доведе до осъдителна присъда.
Два следствени експеримента през май и август 2008 г. доказаха невинността на Цонков, но магистратите не отстъпват.
Рискът си заслужаваше. Граничар Цонков беше спасен. Ето хронологията, за която останалите медии нямат интерес да си спомнят, понеже в последната година загърбиха собствения си комитет и вървяха плътно с бъдещите, днес настоящите управляващи.
На 12.01 2009 г. Бургаският окръжен съд потвърждава присъдата на Царевския районен съд от 02.10.2008. Мотивите на съдия Румен Йосифов са блестящи. Двамата братя на загиналия Ялчин – Енгин и Заим ( в кадъра) са осъдени за преминаване на държавната граница и бракониерство. Не успяват да ги спасят от Турското консулство, макар зам.консулът и секретарят да са неотлъчно с тях в залата.
Поредният разпит на Цонков(първият вдясно), Николай Петков(вляво) и Живко Петков(зад него) в Сливенската военна прокуратура. С тях неизменно е защитникът им Росен Кожухаров, които е съставил три линии на защита. В техническата част му помага бившия зам.-шеф на следствието Владимир Джамбазов
Журналисти и политици, между които с най-голям принос, според запознати с процеса, е Георги Манев, се събират през юни (виж защо в кадъра вдясно) и под ръководството на Валери Симеонов (правият вляво) създават инициативен комитет. Започват протестни шествия. На 16 октомври 2008 г. прокурор Кулев прекратява наказателното производство, без мотиви, а Сливенският военен съд на 3 ноември го прекратява. Следва малък отдих и надежда, че всичко е свършило. На 23 декември 2008 г. Военно-апелативният съд в София го връща на Кулев да започне делото отново. Неофициално съветват Цонков и командирът му да се пречупят. Бащата Печно Цонков иска съвет от Симеонов. Решават да преминат в настъпление. Тримата граничари вече са избрани за почетни граждани на Бургас и са сред най-популярните и обичани личности
Ваня Чечева преследва прокурора с микрофон, почва и подписка в цялата страна. Събрани са за два месеца над 90 хил. подписа.
На 3 юли 2009 г. Кулев отново прекратява делото и отменя наложената мярка за неотклонение „подписка“. На 12 октомври 2009 г. Сливенският военен съд обаче заседава в закрито заседание в състав с председател полк Георги Георгиев ( в кадъра с Валентин Касабов) като отменя постановлението на Кулев и процесът почва отново. Натискът на медията върху продажните магистрати става още по-силен. Рискът за благополучен изход още по-голям.
На 19 октомври 2009 г. Байчо Кулев протестира пред военно-апелативен съд София срещу определението на военене съд Сливен и го сочи като неправилно На 12 ноември 2009 г. Военно-апелативният съд на РБ в състав с председател полк.Владимир Димитров прекратява окончателно наказателното дело. Бургас ликува с митинг на площада, извиват се хора. Междувременно граничарят става баща на малкия Михаил.
Два следствени експеримента през май и август 2008 г. доказаха невинността на Цонков, но магистратите не отстъпват.
