Падна и последният бастион на демокрацията под слисания поглед на българина, защото литераторите отдавна са погребани, а писателите са на изчезване В едно свое произведение някога бях написал следното: „Съвременните журналисти играят ролята на творците на митове и легенди.
Автор: Стоян Георгиев
С тази разлика, че тогава героите са били измислени и пораженията малки, а днес героите уж са истински, а пак са измислени и историите уж са достоверни, пък са фалшиви. Загадка! Дявол знае какво е съвременната журналистика”. Дяволът може и да не знае, но днешният читател, отрупан с безброй вестници и списания като коледна елха, е вече наясно какво му сервира т. нар. четвърта власт.
Едно от най-неизлечимите човешки качества е любопитството, което стои в основата на целия човешки прогрес, но и на все по-очевадната деградация. Зависи в каква посока ще бъде тласнато то и кой ще се възползва от неговия неустоим чар: просветителите или развратителите. Защото личността е изконно двойнствена и само нейната свободна воля може да я отведе до пределите на рая или до дверите на ада. С възникването на печатното слово, благодарение на гениалния леяр от Майнц Йохан Гутенберг, в нашата цивилизация настъпва небивала революция на комуникациите, която по своята значимост може да се съизмери само с откриването на компютъра шест века по-късно от българина Джон Атанасов. Естествено е желанието на човека при тези възможности да научава все повече и повече за живота около себе си, за земята и вселената. Но информацията днес се превръща в онази отровна ябълка на познанието, която на моменти изтощава нашето съзнание и го обсебва като един очарователен, но пагубен демон.
Вестникарите приковаха собствената си професия към позорния стълб
Журналистиката някога е възникнала не само с развлекателна и познавателна цел, но най-вече, за да бъде коректив на всяка власт, защото властта по своята същност рано или късно се изражда в мафия. Неслучайно Даниел Дефо е бил три дни прикован към позорния стълб в центъра на Лондон за един свой памфлет, защото той е бил по-страшен от буре с барут, заложено под кралския трон. Надеждата на днешния българин обаче, с която той гледаше на болшинството от вестникарите все повече се изпарява. Не че всяка сутрин не се купуват, подобно наркотици, купища вестници, но във все по-малко от тях се казва истината за трудния ни и почти непоносим живот. В замяна на това виждаме неочаквано забогатяващи журналисти, навели главички пред държавниците и широко отворили джобчетата си, хора, които пишат по поръчка без да следват своята съвест и граждански дълг. Към политическата мафия и тази на подземния свят, към бизснесмафията се присламчва и една нова мафия – журналистическата. И това е последният бастион, който падна под слисания поглед на нашия съотечественик, защото литераторите отдавна са погребани в миналото, а писателите са на изчезване. Онези, които се афишират като такива, са по-зле и от журналиститите, защото разчепкват единствено своите егоистични емоции и също си правят дребните кариеристични сметчици.
Бареков и Велева ли ще смъкнат уродливата маска днес?
А какво става с народа ни? Какво да прави той след краха на своите изгубени илюзии, както ги опредляше Балзак в едноименния си роман, посветен на пресата. На кого да се надява? Предателството в тази страна ни дебне зад всеки ъгъл и неговата уродлива маска съзираме навсякъде около нас.
Някога Богоров, Фотинов, Ботев, Каравелов, Петко Славейков и Захарий Стоянов бяха хора, които будеха народа си и го просвещаваха., Самородни таланти, те не пропуснаха нито една кривулица от неговото интелектуално, икономическо и политическо развитие. Какво правят днес техните внуци? Лижат подметките на всеки новозабогятал кебапчия или барман и се сополивят фамилиарно пред всяка бивша куртизанка или проститутка, преродила се успешно в бизнесдама. Защо стигнахме дотук? Какво да прави обикновеният и чувстващ човек сред това котило на безродници, продажници и леконравни жени? Кой път да поеме? Или както казваше поетът Стефан Цанев: „Ако срещнеш честен човек в България, убий го - да не се мъчи”. Дотам я докарахме с нашата псеводемокрация, псевдокултура, псевдополитика и въобще с нашия измислен и все по-безпросветен живот.
Който и вестник да отворите днес, ще ви информират колко любовника има поредната нашумяла чалгаджийка, къде можете да видите нейния порноклип, колко милиони е натрупала някоя известна и все още жива мутра и как тя вече се превърща в мъдър меценат на изкуствата. На кои изкуства? От какви изкуства разбира мутрата? Вероятно от изкусните мъчения на католическата инквизиция. България е страната на безброй погребани таланти, на недоразвити дарования, на съсипани и унизени творци. В замяна на това в нашата „епоха – кърмачка на велики хора”, според израза на Вазов, ние очакваме истината и нейната защита от кого, представете си, - от Николай Бареков, който довчера хвърляше гюбеци в чалга клубовете, от Валерия Велева, която ни проглуши ушите за величието на Ахмед Доган, от Андрей Райчевци и Евгений Дайновци, които хулят народа си и са на хранилка на чужди господари, от поредица хора с меки гръбнаци и нечистопълтени намерения. А моралът вероятно ще ни го донесе на непорочните си криле „разкрепостената” Диана Любенова, която май плаче за „челюстите” на знаменитата си съименичка Найденова, а не за сладникавото „кафе” на Гала.
Като тиха и необратима трагедия
Неведнъж съм наблюдавал тихата, но необратима трагедия на хора начетени, образовани и можещи, които обаче са се „отписали” от живота и са се оставили на течението. У нас има много по-кадърни автори от плиткоумния Дан Браун, но те нямат тази реклама и онова поле на изява, каквото имат набедените поръчкови драскачи като него.
В заключение ми се ще да си припомним онова, което казваше нашият национален поет Христо Ботев за „длъжностите на писателите и журналистите”, отдал много години и жар на периодичния печат: „И така, купете си пера и мастило и захванете своите занятия колкото може по-скоро, защото днешньото развите на българския народ е най-благоприятно за врабците... Ако някой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестникът си..., то вие го не слушайте. Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвожда пагуба за кесията. „Кроткото агне от две майки суче” – говори българската пословица, а в пословиците се заключават стари истини. Хвалете и не бойте се... Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава Господ Бог повече разум и по-малки пъпове”.
А на истинската опозиционна журналистика да даде Бог повече дръзновение и вяра, на народа ни – благоденствие и сила, и на всички хора – мир и любов през новата година!
