Премиерът и Желева едва ли си дават сметка какво всъщност се случи с цирка около нейната кандидатура
22 Януари 2010, Петък
Премиерът си избра еврокомисар-банкер и външен министър с военни забежки, а преди това Румяна Желева разцепи европарламента, изложи ЕНП и опозори България Ако някой се е съмнявал в Бойко Борисов, той вече е сигурен: Имаме премиер, готов да мине и през трупове, за да задоволи болното си его. Как иначе да обясним фанатизма, с който лидерът на ГЕРБ извиваше ръцете на Европейската народна партия и я принуждаваше да подкрепя провалената Румяна Желева.
Автор: Велизар Енчев
Да твърдиш, че след изслушването й в европарламента тя е компетентна и кандидатурата й не е най-трагичната, значи едно: Ти също си некомпетентен, затова и се обграждаш със себеподобни. Като шеф на изпълнителната власт си безпомощен и е време да напуснеш "Дондуков" 1.
Преди десетина дни Борисов мъдро отсече на своя конгрес: "Единственият противник на ГЕРБ в момента е ГЕРБ". След европровала на Желева премиерът се разконспирира като гробокопача на ГЕРБ. Трябва да си голям душманин на герберите, за да лансираш кадрови недоразумения като Желева, които смятат, че Грузия е в Близкия изток, а с талибаните може да се преговаря.
Когато на 19 януари от Страсбург дойде новината, че Желева е оттеглила комисарската си кандидатура, правителството изпадна в паника. В рамките на десет часа Борисов смени три пъти позицията си за оставането на фаворитката му на поста външен министър. Първо пресцентърът на правителството съобщи, че Борисов е подписал оставката на министърката. 30 минути по-късно министър-председателят опроверга пресцентъра си и дори се закани да накаже виновните за това съобщение. Късно вечерта политическият съвет на ГЕРБ отсече: Приемаме оставката на външния министър Румяна Желева!
Какво ли се е случило в тези часове в коридорите на властта? Дали това бе поредното хаотично действие на премиера или става дума за външна намеса? Ако Борисов отново ни показа прословутата си непоследователност и се отметна в своя си стил, това не е толкова тревожно. Ние отдавна сме свикнали на пожарникарската политика на премиера. Но ако някой отвън го е посъветвал да замени куция кон в МВнР с ново лице, това е тревожно. И означава, че лидерът на ГЕРБ е кукла на конци, дърпани от незнайни чужди централи.
И понеже говорим за тайни централи, не мога да не споделя две публични тайни: Първата засяга новата еврокомисарка Кристалина Георгиева. Новината, че вицепрезидентът на Световната банка ще отговаря за бедствията и авариите в евросъюза е смущаваща. Защото именно въпросната банка е най-отговорна (заедно с Международния валутен фонд) за разорителните финансови тайфуни в Азия и Латинска Америка преди десетина години. Да номинираш банкер, от компрометирана в Третия свят институция, за еврокомисар по природните бедствия, е гавра както с жертвите на земетресенията и наводненията, така и с ограбените от Световната банка и МВФ. Въпросната банка е доминирана от американски кадри и капитали, което значи, че Борисов предлага на Европейския съюз американски, а не български кадър.
Втората публична тайна е, че новият външен министър Николай Младенов е чужд на дипломацията. Ако не броим едногодишното му евродепутатство и специализациите му по военни дела в Лондон, Багдад и Тел Авив. За Борисов обаче кадрите на Сорос, Мосад и германските фондации са еталон за професионализъм и държавническа мъдрост.
„Николай Младенов има безспорен авторитет. Известен е в евроатлантическата общност. Аз нося отговорност и преценявам кой на какъв пост да работи днес. Кандидатурата му е безспорна и без коментар”, заяви в присъщия си фелдфебелски стил Борисов и отпътува за Германия, за да урежда посланичеството на Румяна Желева, както говорят злите езици във външно министерство. Само това изявление е достатъчно, за да нямаме никакви илюзии за сбърканите кадрови критерии на премиера. Който очевидно не знае, че външната политика на България и евроатлантическата общност са два различни ресора. Освен ако генералът не е решил да милитаризира българската дипломация.
Но нека не забравяме: Желева не е първата еврокатастрофа на самонадеяния Борисов. Помните ли как в разгара на кризата около ратификацията на Лисабонския договор нашият Батман обиди президента на Чехия, за да се хареса на Германия? Понеже Вацлав Клаус каза "НЕ" на завръщането на судетските немци на чешка земя. След тежка битка с ЕС чехите успяха да впишат своя клауза в Лисабонския договор. Ала за българския премиер това бе престъпление. Щото Клаус се опънал на Берлин.
И днес се питам в потрес: Защо Борисов атакува Клаус, вместо да се поучи от него? Ако един ден Брюксел реши да вкара силово Турция в ЕС, не трябва ли да копираме чешкото непокорство и не позволим завръщане на избягалите след Руско-турската освободителна война (1878) турци?
Но да бъдем реалисти - Борисов не е гордият Клаус и никога няма да бъде. А и войникът Швейк не е любимият герой на нашия генерал, козируващ на всичко немско. Особено ако е от Бавария или се казва Ангела Меркел.
След жалкото си представяне в Страсбург на 12 януари Желева трябваше незабавно да се оттегли. За да запази личното си достойнство и за да не позори България. Но премиерът отново прояви своя инат и до последно се кълнеше, че нашата Руми ще е еврокомисар. Защото била жертва на заговор. За всеки, проследил жалкото й представяне в европарламента, премиерските заклинания звучаха тъпо, плоско и направо обидно за средно интелигентните люде. Но изглежда в Министерския съвет средното ниво на интелигентност е недостижима висота.
Върхът на герберското безумие бе становището на Министерството на правосъдието. В подписания от заместник-министър Жанета Петрова документ четем, че Желева не е нарушила българския закон, като не е излязла от управлението на своята фирма, докато е била евродепутат. Защото нарушила само правилника на Народното събрание, но въпросният правилник не бил със статут на закон...
Професорите Огнян Герджиков и Любен Корнезов презрително се изсмяха и посъветваха зам.-министърката да се върне във втори курс на Юридическия факултет. В случая правосъдното министерство се държеше като лека жена, която не смее да откаже на господаря си. Което значи, че България не е държава, а бардак.
Дори интервюто за "Монд" на Ендрю Дъф (докладчик по изслушването на кандидатите за еврокомисари) не разколеба българския премиер:
"Либералите и социалистите в ЕП не искат Желева, консерваторите я защитават с половин уста. Ако тя остане, има риск зелените, либералите, крайната левица и социалистите да не одобрят състава на европейския изпълнителен орган...Европейският парламент не може да приеме корумпиран комисар с неубедителни възможности”...
Желева май си е мислела, че ЕП е като нашенския парламент, където кресливите опозиционери нямат право да дразнят министрите. И ако се изживяват като Робеспиер и ни плашат с гилотини, начаса ги разтуряме. Както сторихме с РЗС на Яне Янев. Може би специализиралата „комсомолска педагогика” е чакала Бойко да нахлуе в европарламента и бързо-бързо превъзпита зелените злобари, либералните гадини и мръсните социалисти.
Но не би! Европейският парламент не е българският парламент. Шефът на ЕП не е Цецка от Плевен, а Бузек от Полша. Еврошефовете не са били партийни секретарки, а депутатите нямат милиционерски пагони. Дори не са подписвали офшорни гаранции за 150 000 евро заем, за да не предадат вожда си.
И понеже ГЕРБ значи "Граждани за европейско развитие на България", след европейското фиаско на Желева и балканските изцепки на нейния бос, време е герберите да сменят табелата. Нека заменят буквата "Е"с друга. Например с "Еднолично". И дадат друга насока на "Развитие"-то. Поне да знаем, че към светлото бъдеще ни води истинската ГЕРБ (Граждани за еднолично ръководство на България).
