Чата на Скайпа, снимките от Фейсбук и други страсти на железния генерал-хаджия и неговия милиционер Цветанов Треперете, бандити, МВР ви чува!
Поредната следновогодишна приумица на правителството наистина е на път да счупи тъпомера. Евфемистично наречените „промени в Закона за електронните съобщения” обаче няма да минат толкова лесно, колкото на МВР се иска. Обществото (да не повярва човек) този път реагира остро с акцията „България не е Биг брадър! 2010 не е 1984!”
Автор: Веселин Максимов
Веднага след това шефът на милиционерите Цветан Цветанов обяви, че „МВР е готово да изключи от Закона специалния интерфейс, ако някой гарантира бързо получаване на данни от мобилните оператори.”
Хайде да помислим, а? Дали организираните нагли за отвличане ще бъдат разбити с въвеждане на тотална полицейщина в комуникациите? Аз силно се съмнявам, така както не вярвам и, че американската параноя след 11 септември 2001 година дава някакви огромни резултати в борбата с тероризма. (Спомнете си преди няколко дни как Обамата наруга ЦРУ и ФБР, че не успяха да предвидят оня луд в самолета и взривът се размина по щастливо стечение на обстоятелствата).
По системата „видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”, след няколкомесечен вой и оплакване „какъв батак наследихме от тройната коалиция”, мозъчните напъни на нашето МВР пръкнаха гореспоменатите законови промени с рядка консистенция. Не, че досега полицията не е подслушвала каквито телефони й е кеф, просто вече поиска всичко да бъде черно на бяло и описано в закона. Вместо да запретне ръкави и да работи, МВР мисли по какъв начин да следи какво си говорят хората по Скайп и да им следи Интернет трафика.
Конституция на Република България, Чл. 32:
Алинея първа - Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име
Алинея втора - Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Аз не съм юрист, но може ли да съществуват промени в Закон, които противоречат на основния закон в страната? Може ли човек, шеф на институцията, призвана да пази всички закони да не си задава този въпрос?
„Свобода или сигурност” е възможно най-тъпата постановка, измислена от милиционерски мозък, расъл и крепнал в годините на развития социализъм. Това е еманация на най-съкровената световна ченгеджийска мечта. Тотален контрол, камери навсякъде и пълни доклади какво си чел и къде си ровил из Интернет.
По друг повод съм споменавал, че България е 111 хиляди квадратни километра. И че, ако МВР реши наистина, може да закопчее всички тези митични 300 боса на банди само за една нощ. „300”, хм как звучи...като спартанците...
След всички скандали за подслушване, как ще ми бъде гарантирано, че пиперливи разговори, в които на майтап псувам правителството няма да бъдат използвани срещу мен, защото някой е решил, че подготвям атентат?
Аз не ща да ми „декриптират интернет трафика” и всяко любопитно ченге да си вре носа в личните ми разговори. Не посещавам сайтове за детска порнография, гарантирам! Скоро приятелка ми припомни една мисъл на Бенджамин Франклин: “Който жертва свободата си за илюзорна сигурност, не заслужава нито свободата, нито сигурността!” Един от бащите на американската конституция го е казал, не дългогодишен милиционер с име Цветан Цветанов.
Че PR-ът е най-доброто, което това правителство може, е ясно отдавна. Този път, обаче, не позна, понеже областта, в която биха работили безумните промени в Закона за електронните съобщения, е такава, че в нея живеят хора, които имат малко повече мозък от почитателите на чалгата, турските сериали и образа на „железния генерал-хаджия”. Ако на чалгаджията, използващ Интернет само за „чата по Скайпа и да си кача снимки на Фейсбука”, мислещите юзъри в България подскочиха, разбрали докъде наистина може да се стигне с променен по този начин закон. Интернет приумиците на управляващите имат история, всъщност. Да си припомним едно неособено далечно време, когато сегашният министър-председател беше главен секретар на полицията и беше погнал злите Интернет пирати. И тогава имаше мъжествени стойки, навъсени погледи и брадясал мачо чар. На които се вързаха люде съвсем избръмчали и такива с две гънки на мозъка – за ядене и за отделяне.
Спомняте ли си как приключи всичко? Шефовете на торент сайтове ги пререгистрираха, смениха сървърите, изсмяха се на развален двоичен код на Бойко Борисов и до ден днешен продължават да се радват на огромни успехи. Специалните полицейски акции, с нахлувване на ченгета с качулки заловиха страховити хакерчета с по 100 диска с музика и филми в къщи...
Ама, какво съм се разпенил и аз! Какво чудно има в това, че хора, които вършат безумие след безузмие, продължават да се радват на огромна подкрепа в това общество? Обществото на адидасите с качулка в центъра, на чалгаджийниците, на Миро от Каризма и на сериала „Перла”. Обществото на гражданите на 21 век, за които връх в културния живот е участие в кастинг за „Биг Брадър Фемили”.
После, 2010 в България не била 1984 в книга на Джордж Оруел.
Да, да...
