Така осъмнаха населените места в България в сряда сутринта, Акцията е на ВМРО - Снимка Николай Недев
21 Февруари 2010, Неделя
Политическото помиярство у нас оформи нова шайка от национални предатели Възродителният процес бил етническо прочистване. За това се разпениха обезумелите ибрикчии на Иван Костов, подкрепени от всички национални предатели, начело с Волен Сидеров. Политческият динозавър Костов, който дотолкова беше обиден на отървалия се от него народ, че не му проговори няколко години, а обръщаше внимание единствено на теменужките и сърничките, както и на „хубавата Елена”, днес реши да си го върне на българите с лихвите.
Автор: Стоян Георгиев
Първо. Възродителният процес не е етническо прочиставние, а връщане на имената на потурчените насилствено българи в отделни райони на страната ни. Защото ако се проследи родословието на повечето от тях ще видим, че общо взето коренът им през едно-две поколения е български. Така че т.нар „български турци” на практика не са етнически турци, а наследници на насилствено и варварски ислямизираните българи. Защото иначе как да си обясним, че въпросните „турци” не знаят „родния си турски език”, а освен това антропологически нямат допирни точки с мургавите и рунтави селджуки, които са разсипали и овонили Балканския полуостров.
Второ. Подобни „покръствания” са извършени в Гърция и Турция още преди 50-60 години, така че турците нямат моралното право да ни упрекват за Възродителния процес, който наистина е възродителен за насилствено потурчените българи. Освен това една от причините за така протеклия процес бяха терористичните акции на турската разбойническа организация, днес преименувана в ДПС, която изби невинни жени и деца на гара Буново. Не съм видял лисицата Костов някога да се е поклонил на тези жертви. Но какво ли да очаквам от един вегетарианец-лицемер, който допусна да бъдат избити невинни граждани в Белград без да даде въздушен коридор на Русия да защити своите братя по кръв и вяра?
Трето. Отявлената русофобия на Костов говори само за една политическа незрялост, както и за тенденциозно отношение към великата империя, без чиято помощ надали щяхме да се отръвем от агарянския камшик. Може би трябва да му припомним думите на банкера Атанас Буров, че когато българинът види русин на пътя си от двеста метра трябва да си свали шапката, защото иначе щеше да си сваля феса. И това го казва един финансист и политик, който изобщо не може да бъде обвинен в русофилство.
Четвърто. Политическото помиярство и ибрикчийство на Костов не са от вчера. Той е готов да заложи на карта съдбините на цял народ заради своите лични изгоди. Та нали същият този „герой на нашето време” предричаше краха на българския национализъм? Защото ако във Възродителния процес, предизвикан, повтарям най-вече от атентатите над мирното българско население, загина бебето Туркиян, което беше въздигнато в национален герой и за чиято смърт вина имат не толкова българската държава и служби, колкото фанатизираните му родители, то през петте века кърваво робство са избити хиляди български деца, а не се знае още колко от тях са потурчени насилствено и взети като кръвен данък, за бъдат превърнати в еничари. Колко от тях са били завличани в гнусните султански хареми: изнасилвани, разкъсвани и подлагани на най-животински гаври? Днешните слугински твърдения на костовци, борисовци, сидеровци и други политически помияри са толкова пошли, подли и жалки, че нямам думи да се възмутя от подобни обществени олигофрени.
Зад Костов и неговата умираща политическа шайка виждаме едно чевръсто момченце – Мартинчо Димитров, – който още дошъл недошъл и вече реши, че трябва да вие до луната за преименуването на „българските турци”. „Кога стана калайджия - кога му почерня задникът?” - както казва нашият мъдър и изстрадал народ.
Има още един покъртителен факт, който не мога да отмина с безразличие. Община Бургас беше „забравила” да включи датата 17 май, определена за ден на българския геноцид от Османската империя, в културната програма на града. Защо хората, които гласуваха за джамии и целуваха полите на турския консул, забравиха за мъчениците на турското робство и борците за нашата свобода? Защо те дебелоглаво и нагло не искат да се отделят пари за почитането на тази свята дата? Или както бе възкликнал Алековият герой в едноименния фейлетон „Добре сме с турците, гледайте си кефа!”. Дебили ли са тези нещастници? Какво затъмни паметта им? Толкова ли са немощни мозъчните им компютърчета, та отрекоха родната си трагична и кървава участ? Необяснимо е безочието и нахалството на тази клика, наречена бургаски общински съветници. Жалка и продажна сган, безхарактерни марионетки, поплювкоци и нагаждачи, ненужно бреме на гърба на своите съграждани! Това са политическите ни активисти.
Неслучайно в един свой разказ от 1903 г. Иван Вазов беше писал следното: „Та именно, там бъркаме я: от полтика бягаме, оставяме я на вагабонтите, те да ръководят съдбата на държавата. Честните и опитните родолюбци са оттикани, умните си гледат своите работи – нека общите да горят на огън...”. Докога това безхаберие, докога?
Псевдопатриотичната партийка „Атака” също безумно мълчи. Останали един файтон хора, талибаните на Сидеров се чудят кой път да хванат, защото се объркаха в лъжите си като патета в кълчища. Та нали за такива предатели, за такива „патриоти” беше написал Ботев своите гневни стихове:
Ще да пия напук врагу,
напук и вам, патриоти,
аз веч нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!
Братя българи, крайно време е да сложим край на политическото помиярство у нас!
