Така изглежда една русенска улица, с нищо не е по-различна от тези в другите градове, изпрати ни я нашия читател
19 Март 2010, Петък
Благодарение на тях хазната се пълни и се поддържат хиляди работни места Не мога да разбера целият този вой, протести и оплакваня от прословутите дупки, които изобщо не са от вчера.
Аз живях 42 години в Германия и когато от 1980 г., започнах всяко лято да си идвам в България, първо ми направиха впечатление дупките, които в онези години бяха по-малко, по-малки и може би не толкова дълбоки. Нима тогава гражданите не ги забелязваха, та чак сега започнаха да се оплакват от тях. Моето обяснение е, че в миналото хората просто са били финансово по-добре.
Автор: Борис Николов - с. Равадиново, обл.Бургаска, ул.“Хр.Ботев“ №7
Защото с факти мога да докажа, че дупките са един от важните двигатели
на стопанския живот в България. Ние трябва да им се радваме и даже да ги
обичаме, защото те са нашият шанс да излезем от кризата и то със съвсем
малки драскотини и незначителни натъртвания.
И така, по хилядите улици и пътища на републиката, осеяна с милиони дупки и кратери, се търкалят милиони коли, камиони, рейсове, тирове, даже и конски каруци. Няма собственник на превозно средство, който да не е чупил амортисьори, лагери, тампони, карета, щанги, джанти, картери, гуми и какво ли още не. В тези случаи пострадалите водачи се нареждат пред автосервизите с изпотрошените си МПС-та и осигуряват хилядите работните места на монтьорите в тях. Магазините за резервни части работят, т. е. и там се гарантират работните места. Всички работници, автомонтьори и собственници на автосервизи плащат данъци и пълнят бюджета. Аз например само за три месеца тази зима платих за поправка на двете си коли над 1000 лева. Ами ако нямах немска пенсия и както нямам печеливша фирма и връзки с находчиви общинари, чудя се какво щях да правя?!
Чувам, че всички фирми, които „печелят” обществени поръчки да „кърпят” дупките, смесвали изтъргания асфалт с малко нов и по този начин печелят хиляди, даже милиони левове, от които остават пари и за раздаване „под масата“ на хората в общините, които са помогнали за спечелването на поръчките и за тези, които „проверяват” колко добре са направени тези „кръпки”, които на практика изкарват максимум месец. И ето, след един месец пак се отваря работа за работниците, пак фактури, пак парички, абе с две думи алъш веришът върви.
И какво се получава? Всичк, които работят в сервизите и във фирмите, които печелят благодарение на дупките, освен че си плащат данъците, си купуват дрехи, обувки, храна за фамилиите и какво ли още не, а шефовете на фирмите и тези, които получават парички под масата, пък си купуват апартаменти, хотели, вили, джипове и скъпи бижута, правят заменки на терени покрай морето и ето ви едно проспериращо стопанско развитие.
Но спиралата не свършва тук, това е нещо като перпетуум мобиле, кръгът е затворен и процесът е вечен. Протестите на гражданите срещу дупките се отразяват от репортери, фотографи, оператори и пр., т. е. хайде пак работа, хайде пак парички в бюджета от техните работодатели. Здравната каса също се пълни, защото когато се потрошите в катастрофа, предизвикана от някоя дупка, в болницата има да ви кърпят, да ви шият и да ви лепят крайниците...
Сигурен съм, че ако управляващите от другите страни в ЕС дойдат сега в България и лично се убедят в българското чудо, наречено „Дупки по пътищата“, тутакси ще започнат да бомбардират своите шосета и магистрали, за да се възползват и те от облагите на българския модел.
Леко се разочаровах тези дни, когато по немската телевизия съобщиха, че след тежката зима в едно селище се образували дупки, а общината останала без пари за ремонт на пътищата. Находчивият кмет обаче обявил дупките за продан, като всеки, платил 50 евро за дупка, получавал почетна грамота и почетна значка на селцето. На тази акция откликнали повече от сто патриотично настроени жители. Просто се чудя как така нито едно правителство досега не се сети да номерира дупките, да ги категоризира (на първа линия да са тези, които са по към центъра; на втора и трета линия да са дупките от по-странични и периферни квартали; дупки по магистрали и междуселищни пътища, които минават покрай борови гори, реки и езера или пък край морето, да получат категория „вилна зона”), да им подготвят скици в кадастъра и да ги продават или пък да ги обявят за заменки. Всеки купувач ще получи нотариален акт и ще се задължи да си поддържа дупката, получавайки и правото да си гравира името в асфалта, да си вгради фамилната снимка или дори да остави отпечатък от ръцете си като филмовите звезди в Холивуд. При хубаво време, гордите собственници ще правят излет с цялата си фамилия до дупките си, за да ги нагледат. Ехе, какви пари ще потекат към бюджета! Ще има и за пенсии, и за здравеопазване, и за детски градини, даже ще остане огромен излишък, който може да се депозира в Швейцаря или в Лихтенщайн за високи лихви. Така че да живеят дупките – нашият спасителен пояс, за да изплуваме от кризата.
Отвориха сайт за дупките
в Русе
Списъкът на улиците,
булевардите и участъците, предвидени
за ремонтв Русе, са публикувани на сайта
на общинското предприятие „Комунални
дейности” на адрес www.kdruse.com,
съобщи зам.-кметът на Русе Орлин Лазаров.
От градската управа обаче далеч не
уточняват кога ще се случи това
дългоочаквано събитие. А вероятно няма
да бъде и скоро, най-вероятно дейността
ще продължи поне до пролетта на 2011, тъй
като в момента по уличната пътна мрежа
на града работят само и точно два екипа.
Имам точна информация и ако може
кметството да ме оправдае, нека го
направи. С цел по-бързо възстановяване
на настилките и за удобство на гражданите
ОП „Комунални дейности” щяло се труди
и в съботните дни
Дупките в Русе по
традиция се появяват всяка пролет.
Бившата кметица на дунавския град
Елеонора Николова преди години дори
изтегли голям кредит, за да направи
качествена поправка на уличните настилки
в центъра. Добре, ама тя се прехвърли в
София, а петилетка по-късно дупките
отново зейнаха.
Никой в Русе обаче
не отваря дума да се потърси сметка на
фирмите, които са правили предишните
ремонти. Затова едни и същи „майстори”
си оставят ръцете по улиците на дунавския
град, очаквайки с нетърпение пролетта,
когато дупките ще се отворят отново и
парите на Община Русе ще тръгнат пак
към джобовете им. До следващата пролет...
