Злокобната дата 16 април

Автор: Симеон Балевски - офицер от запаса

Случайно тяхно хрумване ли е извършването на този кървав акт, въпреки решението на БКП да се прекратят всякакви терористични действия? Не, това бе резултат на редица социални и политически причини. След четирите войни, които България води след Освобождението си, страната почерня от черни забрадки на майки и съпруги, а милион деца останаха клети сираци. В същото време синовете на фабрикантите, банкерите и чорбаджиите трупаха богатства. И въпреки че княз Фердинанд беше най-позорно изгонен от България, все още в центъра на Бургас има улица, която носи името му – „Фердинандова“. Следствие на тежките непосилни репарации, наложени на страната ни след Първата световна война, настъпи глад и мизерия. Народът намрази смъртно правителството. По мирен път в 1919 г. на власт дойде БЗНС, начело с Александър Стамболийски, който установи народовластие. Той създаде редица закони против едрите земевладелци, фабриканти и банкерите в полза на милионите бедни селяни като издигна теорията „Земята на тези, които я обработват“. Мястото на редовната войска се зае от трудови войски, които за 60 години измениха облика на България. Стамболийски искаше да съди всички виновници за националната катастрофа и дадените жертви. Той беше против всякакви войни и против политиката на Фердинанд. Създадената от него оранжева гвардия служеше на народа. Земеделският лидер не е допускал никакви изстъпления. Не споделяше идеите на комунизма. Но това не трае дълго. Реакционните профашистки сили,  начело с Александър Цанков и военните,  извършиха кървавият Деветоюнски преврат, след който без съд и присъда зверски беше убит селският трибун Стамболийски. Веднага след това селяните от Плевенско, начело с БЗНС, обявиха Юнското възстание, но то бе удавено в кръв.
През септември 1923 г. в резултат на Цанковата тирания и мизерията, под ръководството на БКП в съюз е БЗНС, избухна Септемврийското възстание. В това народно възстание загинаха повече от 12 хиляди селяни, работници и  интелигенция. Техните имена са изписани върху паметници и паметни плочи по села и градове. Но убийствата и терорът продължиха с пълна сила и след потушаването на въстанието. В Северозападна България много села бяха тероризирани по заповед на главореза Александър Цанков. В монтанското село Горна Гноиница (дн. Септемврийци) царска военна част от Лом влиза в селото и изкарва всички мъже, 72 души биват разстреляни като кучета, а останалите биват натикани в шлеповете край Лом. Такива случаи има и в много други села на Северозападна България.
Всички тези събития са описани в творбите на поети и писатели като Гео Милев, Антон Страшимиров, Крум Велков, Орлин Василев, Георги Караславов и други. И нито един не възхвалява деянията на Александър Цанков и царя.
Кървавата разправа с българския народ не спира и след 1924-1925 г. По най-подъл начин беше разстрелян на 14 юли 1924 г. видният антифашист и деец на БЗНС Петко Д. Петков, брат на Никола Петков. По това време без съд и присъда са убити профсъюзни дейци, интелектуалци и антифашисти като Димо Х.Димов, Вълчо Иванов, Елена Гичева, Тодор Страшимиров, Хараламби Стоянов, Вела Пискова и др.
Така омразата на българския народ към правителството и царя стига до крайност, което довежда и до атентата на 16 април 1925 г. Въпреки сериозните причини, той с нищо не може да бъде оправдан. Освен това този кървав акт даде възможност на главореза Цанков да разгроми и потопи в кръв цялото антифашиско движение. Отново хиляди прогресивни, партийни дейци и интелектуалци бяха избити. Убит по най-зверски начин беше и видният поет Гео Милев, както и други талантливи творци.
Всичко описано дотук е споделено с мен от живи свидетели на тези събития, с които съм разговарял преди 40-50 години.


В категории: Коментари