Слънцето пече, сянка няма и панаирджиите скучаят буз клиенти. тарлата пустее - Снимки автора
04 Май 2010, Вторник
Традиционният русенски панаир със столетна история отново се завръща след двегодишно прекъсване Тарла (изписвана и като „търла“) е името на традиционния русенски панаир, който се организира около Великден. Името, според някои, идвало от турски език и значело "нива", защото панаирът се правел на празно място. В региона думата се използва и в преносен смисъл като синоним на хаос, безпорядък, "бит-пазар".
Автор: Иван Ванев
И днес, както и преди, тарлата не е нищо повече от един голям "луна-парк" с множество сергии на амбулантни търговци. В миналото е привличала предимно селяните от региона, които изкарвали по цяла седмица на нея. Тук, казват старите русчуклии, е било царството на войниците и слугините. На тарлата хората си правели снимки за спомен, виждали "невидимия човек", люлки и фокусници, най-дебелата жена с брада и всякакви други подобни „чудеса”. Събитието е увековечено и в местния песенен фолклор - в селата от региона се пее "Залюля се Дана,/ долу на тарлата,/ на новите люлки,/ между два солдатя,/ Тодор и Маринчо...".
Стогодишната традиция на тарлата е прекъсната за първи път в историята си през 2008 г. Поради многобройните оплаквания и жалби от живущите в близост до парка, както и поради протести на природозащитници, Русенският общински съвет решава мястото за превеждане на панаира да бъде изместено в района на хижа „Приста“, извън очертанията на града. Но отдалечеността от централната част на Русе отблъсква интереса търговците и от тях не постъпва нито една заявка за участие. Заради липсата на подходящ терен през 2009 г. също не е организирана тарла. Русенци започнаха да се притесняват, че е настъпило времето това събитие с вековна традиция да остане в историята.
За радост на старите русчуклии обаче тази година тя отново е факт. С изящното си виенско колело, с пъстрите гондоли, спиращите дъха центрофуги и куп други атракции. Нейните възродители Теодор Георгиев и Маргарит Тюркеджиев за първи път предлагат и забавления с АТV, иначе казано – четириколесни мотори. Покрай тарабите с различни стоки, дрехи, играчи, захарни изделия, се носят и ароматите на традиционната балканска скара. Само дето русенци не показват особен ентусиазъм да се юрнат чак до КАТ, за да посетят атракциона. „Хора има, ама клиенти липсват. Народът няма пари”, тъжно обясняват продавачите и разпоредителите на люлките, които самотно се подпират на въжета и тараби. Въпреки това смятат, че в Парка на младежта, в центъра на града, нещата щяха да са съвсем различни. Защото сянката на парка сама привлича хората да се разходят по сергиите и да изпият по една бира с кебапчета под бухналите дървета. На сегашния терен люлките и атракционите са разпънати под силните лъчи на слънцето, което здраво пече в Русе в началото на май. Панаирджиите се надяват, че поне през задаващите се празнични дни покрай Гергьовден жителите на крайдунавския град и техните гости ще се наканят да се позабавляват, както в добрите стари времена, на тарлата. Там, на края на града.
