“ЛУКойл” забранява синдикатите за още една година

Автор: Пролетина Николова

Този казионен синдикат е създаден в централата на “ЛУКойл” Русия, а неговият председател Георгий Кирадиев е едновременно и член на Управителния съвет на “ЛУКойл” – прилагана само в диктаторски държави комбинация, според която синдикален лидер може едновременно да е и работодател. В България всички служители на “ЛУКойл” (работещите в “Нефтохим”, петролните бази в страната, бензиностанциите на фирмата и на нефтеното пристанище в Росенец) са длъжни да членуват в местния клон на МОПО – Съюз на българските нефтохимици, чийто президент е българинът Минко Минков.
Всеки опит за създаване на независим синдикат в поделенията на “ЛУКойл” в България е бил жестоко потъпкван от ръководството на компанията и с огромното съдействие на Минков. Последният случай е отпреди четири години, когато в “Нефтохим” бе създадена организация на “Подкрепа”. Нейните лидери и членове бяха подложени на системен психологически и професионален тормоз и в крайна сметка повечето бяха уволнени. Въпреки, че в конституцията свободното синдикално сдружаване е гарантирано, правителството на Сергей Станишев не се намеси.
Същевременно казионният Съюз на българските нефтохимици в редките си прояви е действал не като защитник на правата на работниците, а като техен душманин. Преди също четири години лидерът му Минко Минков подписа съчинен от министър Емилия Масларова протокол, според който на територията на “Нефтохим” няма замърсяване на въздуха и работниците не могат да се ползват с облагите на трудещи се при вредни условия. Този протокол послужи на правителството на тройната коалиция да извади “Нефтохим” от списъка за професии с огромен риск за здравето, където работното време следва да е намалено. Така нефтохимиците загубиха единствената си придобивка, спечелена с идването на демокрацията – седемчасовия работен ден.
Но и новото правителство не дава признаци, че смята да защитава конституционното право на работниците за синдикална защита. Наместо да постави настойчиво пред “ЛУКойл” изискване да спазва българските закони, премиерът Бойко Борисов всячески се стреми да угоди на босовете на компанията и най-вече на българския й представител Валентин Златев, който е в близкия приятелски кръг на премиера.
В четвртък Борисов дори посети “Нефтохим”, съпровождайки президента на компанията Алекперов. Там двамата откриха две нови установки за обработка на бензини, а Борисов похвали руснаците за големите инвестиции, които били изляли в “Нефтохим”. От незнание или от прекалено чиннопреклонничество към тях, той премълча факта, че докато “ЛУКойл” изгражда дребни установки, закри почти всички големи производства в рафинерията и уволни стотици нефтохимици. С подобна сервилност на руснаците се дава ясен знак, че могат и за в бъдеще да тъпчат работниците както си искат.
Споменатото Глобално споразумение иначе е пълно с препратки към международни норми, които то на практика погазва. Пресцентърът на “ЛУКойл” в Москва съобщи, че удължаването на срока на действие на споразумението с още една година “потвърждава привързаността на фирмата към основните документи на ООН за правата на човека, а също така и основните принципи в сферата на труда и екологията, съдържащи се в конвенциите на ООН и Международната организация на труда. В съответствие с тях “ЛУКойл” е решен да спазва принципа за съхранение на човешкия живот и здравето на своите служители във връзка с тяхната производствена дейност”. Как точно “ЛУКойл” ще спазва правата на човека, след като не зачита основното сред тях – свободата на сдружаване, от пресцентъра не съобщават.
Любопитна подробност е, че руската компания не навсякъде успява да прилага тоталитарни методи от комунизма по отношение на синдикатите. Въпреки, че има собственост и в страни като Турция, Литва и дори САЩ (където притежава бензиностанции), “ЛУКойл” се чувства като у дома си само в бананови републики. Освен чрез протежето си Минко Минков в България, “ЛУКойл” е постигнала заветната си цел да задуши и унищожи синдикализма още в Румъния, Азербайджан, Молдова, Сърбия и Украйна.
В тези държави клоновете на МОПО се явяват единствени синдикати на територията на местните фирми на “ЛУКойл”. В Америка, Турция и Литва руснаците дори и не помислиха да закриват съществуващите синдикати, защото знаят, че местната прокуратура само това и чака. За сметка на това сменящите се едно след друго правителства на България са готови да изпълнят всяка прищявка на руснаците. С което винаги оставят съмнение, че отношенията между управляващи и бизнес у нас имат своите задкулисни финансови страни.






В категории: Общини