Паметниците на Стефан Караджа (вляво) и този на Хаджи Димитър (вдясно) са непосредствено един до друг в бургаската Морска градина. От Общината обаче почетоха годишнината само единия войвода, въпреки че са родени на две съседни дати
24 Май 2010, Понеделник
Нихилизмът на българските управници води до срамни сцени с прекрояване на родната ни история На 17 май отбелязахме Деня на българския геноцид, като отдадохме почит на хилядите мъченици за свободата ни, загинали пред олтара на Отечеството. На същия този печален ден Община Бургас беше решила, че трябва да покани министъра на спорта да открие новия плувен комплекс „Флора” в града ни. Факт наистина удивителен, но показателен за „родолюбивите” чувства на новоизлюпилата се политическа класа от най-разнородни и често пъти некачествени и невежи социални елементи.
Автор: Стоян Георгиев
През годините на прехода нихилизмът стана отличителна черта на нашите управници, които го обясняват и оправдават с нахлуващия отвсякъде глобализъм и с безконечния либерализъм, който щял да ни докара рая на земята. За тази цел обаче трябвало да забравим цялата ни кървава история и да се преструваме, че всичко тече по мед и масло и че „ще стане вълк овцата”, както беше писал Ботев. Тези розови сънища могат да се сбъдват само в песните на Джон Ленън или в някои напудрени сериали, но не и в действителност, не и в жестоките политически битки за територии, пазари, суровини и поминък. Уви, Земята и днес е една джунгла и само драконовските закони все още я възпират да не се превърне отново в ужасяващ и безмилостен зверилник. На фона на всичко това, замаяни и заболели от синдрома на „криворазбраната европеизация” нашите политици „хулят грешно бащини си кости” и се изкарват по-големи католици и от папата. Готови да угодят на всеки европейски шарлатанин или нагъл чиновник, те сервилничат, продават нацията си и плюят върху нейното минало. Това минало дразни най-вече вълчите апетити на Анкара, която с прословутото си нахалство, лукавство и цинизъм пак се опитва да ни надене хомота под възхитените погледи на политическите ни дьонмета. Нихилизмът дори вече се възприема като отличителен белег за европеизъм и култура. Като Войниковите герои, някои хора си мислят, че щом „свалят агяранския ямурлук и надянат белгийската мантия”, както казваше Алеко, се вече досущ европейци. Да, ама не!
Защото европейското, културното, общочовешкото винаги започва от националното, скъпи ми лъжеинтелигенти! Та нали Шекспир е преди всичко англичанин, Молиер – французин, а Гьоте – немец? Могат ли те да бъдат световни гении, ако не са преди всичко и най-напред национални до последния ред в своите творения? Защо вие, нещастници, се опитвате да заличите у народа ни последните искри на свяст и патриотично чувство, да го задушите и превърнете в осакатен и убог урод? Защото вие самите не познавате родната си история и култура, защото сте невежи и извеяни до безумие парадоксални творения? Не само това, ами като връх на всичко не го оставяте да почете своите жертви и мъченици, ами го занимавате в стила на вашия пожарникарски лидер само със спортни прояви, които не развиват нито ума, нито съзнанието му. Или вече се съгласихте с „великия вожд на нацията”, че този народ трябва да ражда единствено мускулести безмозъчни мутрафони и продажни силиконови мутреси?
Наскоро се навършиха 170 години от рождението на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа, родени с разлика от един ден. Какво беше моето изумление, когато видях, че пред бюста на Стефан Кардажа има пет венеца и купчина цветя, а пред Хаджи Димитър се мъдреха само четири карамфила, два от които бяха поднесени от мен. Представителите на Общината се посмяха весело на този факт и дори не се засрамиха, че така се гаврят с народната ни памет и националното ни достойнство. Защото да се хилиш пред паметниците на великите ни герои е не само кощунство, но и престъпление към народа ни и към децата на България, станали неволни свидетели на това поведение. Но то е обяснимо, като се вземе предвид, че двамата легендарни войводи нито са някакви активни политически величия, директори на бордове, холдинги или концерни, а само едни мъртъвци, от които общинарите нямат особена полза.
Въпреки че и двамата войводи имаха на практика едновременно годишнина от рождението си, че са загинали заедно, че са били водачи на обща чета и в историята ни са така неделими, както са неделими светите братя Кирил и Методий, председателят на инициативния комитет „Стефан Караджа“ Кирил Ташев и присламчилият се към него Атанас Радойнов не обелиха дума по време на честването за Хаджи Димитър. Очевидно това бе породено от някакъв локален и достоен за Вазовите „Чичовци“ „патриотизъм“ (за сведение, Ташев е родом от селото на Караджата). Пред очите ми един бивш партиен активист и един „утвърден” по незнаен начин автор демонтираха по този начин националната памет. Ако започнат по техния пример всяко село, паланка или градче да славят само своите местни герои, какво ще стане със самосъзнанието ни на българи? Дават ли си сметка за това тези дребнави старци? Та така ние ще заприличаме на антична Гърция, където всеки град си е имал свое божество за покровител. Подобно детрониране на националните ни герои в името на смешни пигмейски ламтежи е недопустимо.
Накрая искам да завърша с няколко стиха от големия ни поет Павел Матев, твърде подходящи за нашата тема:
Къде ще идем, щом изгубим памет? Безпаметните губят чест и химн. Лишени от история и знаме, не ще узнаем накъде вървим.
И сиротее българската слава, и я отвяват чужди ветрове. Родината ми вече не познава рождените си святи синове.
Братя и сестри, никога не забравяйте родната си история и никога не я прекроявайте според суетата и злобата на днешния ден! Това е престъпление!
