Търновската шефка на Комисията за защита на потребителите Кунка Филипова (с червения костюм) безучастно се въртеше около щанда с брошурите. В длъжностната й характеристика пишело, че не може да говори пред журналисти
29 Май 2010, Събота
Информационна кампания на Европейския съюз за „повишаване информираността на потребителите“ от месец обикаля цялата страна. Десетки хиляди евро са изхарчени за отпечатване на лъскави брошурки, в които неправителствена организация, назоваваща се Асоциация “Активни потребители”, явно масово ни смята за хора със синдром на придобит интелектуален дефицит. И като на такива ни обяснява, кой ни нарушава правата и как точно да си ги браним. Срещу скромната сума от поне 3,30 лева, обаче.
Автор: Здравка Христова
Информираният потребител е активният потребител, ние сме издали 12 информационни брошури за различни ситуации, казват в пространните си интервюта младоците от “Активни потребители”, но чистосърдечно си признават, че въпреки 10-годишните им ялови опити да ни ограмотят, ние все още купуваме най-големите боклуци и продължаваме да се учим на принципа проба-грешка.
Ентусиастите да овладеят едни европари тези дни се отбиха и във Велико Търново. Наш репортер ги засече в компанията на шефката на Комисията за защита на потребителите в града Кунка Филипова. От години тя не обелва дума пред журналисти, които вместо нея като матросовци й вършат работата, защото ощетените граждани не знаят къде да я намерят и търсят репортерите. Всъщност, вече не е нужно да я търсят, защото на помощ идват скъпите брошури. Ето какво успяхме да научим от тях и сами:
Ако попаднем на опасна детска играчка, неизправна газова бутилка, бойлер или електрически уред, трябва да сезираме Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (в материалите обаче не пише, че ведомството няма офиси във всички областни градове).
При съмнения за качеството на месото, яйцата и млечните продукти, търсим Ветеринарно медицинската служба, но ако става въпрос за хляб, зеленчуци и ядки, се жалим в Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (тези институции пък обикновено нямат нужната апаратура, за да ни направят изследването на храната, в чието качество се съмняваме).
Ако ни спрат тока без причина или ни надпишат сметката за електричество, парно или вода, нареждат ни да се оплачем в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Когато ни мамят мобилните оператори и интернет доставчиците или ако имаме проблеми с пощенска пратка или колет, ни препращат да се жалим в Комисията за регулиране на съобщенията. Ако таксиметров шофьор или автобусният превозвач ни метнат с парите, трябва да се обърнем към ДАИ и т.н. Има още поне двадесетина НПО-та, които също смучат пари по проекти, за да „защитават“ правата ни на потребители. А вие, ако не успеете да запомните всички тези указания, къде да се жалите, не се тревожете – Арменският поп винаги е под ръка.
