Основополагащо в ценностната система на двамата е амбицията им винаги да са в управлението, или да контролират управляващите, независимо от цената за това. Първанов е сред най-ярките представители на десетоноемврийската червена номенклатура, която 20 години неизменно присъства в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. След вътрешнопартийния преврат през януари 1997 г. и елиминирането на Жан Виденов, групата „Николай Добрев – Георги Първанов” изцяло дирижираше кадровата политика в БСП. В резултат на Първановата селекция се роди политикът Сергей Станишев – първо издигнат за шеф на международния отдел на БСП, а след това катапултиран за премиер на тройното правителство. Възходът на вечния парламентарист Георги Пирински също се дължи на Първанов, за когото отрочетата на политбюровската номенклатура са предпочитаните кадри.
Победата на Първанов на президентските избори през 2001 г. съвсем не бе случайна, както се опитват да внушат близки до „Позитано” политолози. Излизат все повече факти, говорещи за старателно подготвен сценарий, целящ провокиране на челен сблъсък между Петър Стоянов и Богомил Бонев. Фаталното решение на Стоянов да извади от джоба си компрометиращо Бонев листче в решаващия кандидатпрезидентски тв дебат се оказа дело на „къртица” в щаба на действащия президент. Същата къртица предупредила Георги Първанов да не се явява на дебата в Би Ти Ви, за да излезе чист след взаимното оцапване на Стоянов и Бонев. Тази къртица (на времето виден куковец и седесар) днес е в парламентарната група на БСП.
Съставянето на тройното правителство през 2005 г. е сто процента дело на президента Георги Първанов. В този случай Първанов заложи на идеологически несъвместимия на БСП Симеон Сакскобургготски и на Догановото ДПС. Принуждавайки БСП да се коалира с монархическата и протурската партия, в името на свещената власт, Първанов се изяви като политически инженер, за когото идеологията няма никакво значение.
Кабинетът на Станишев се роди в името на българското еврочленство, но се изроди в най-корумпираното правителство в годините на прехода. Във финансово-икономически план Станишев, Доган и Сакскобургготски провеждаха дясна политика, чието най-ярко изражение бе въвеждането на плоския данък. В международен план тройната коалиция следваше линията на десните европейски формации, поради което България изпрати военни контингенти в Ирак и Афганистан. Решението на Станишев да разположи четири американски бази на българска територия шокира привържениците на БСП. Но като дисциплинирани партийци те бързо-бързо се примириха с атлантическата ориентация на Първанов и Станишев. Сляпото послушание на редовите членове на тази партия е най-големият порок на българската демокрация. Съчетанието от бесепарско послушание и криптокомунистически фанатизъм ражда политически чудовища.
Днес Първанов води окопна война срещу Бойко Борисов, но ако двамата се изправят лице в лице в политически дебат, те няма за какво да спорят. Лидерът на ГЕРБ изповядва същата дясна политика, която е верую на Първанов и БСП. С тази разлика, че ГЕРБ честно се легитимира като дясна партия и се намести в Европейската народна партия. Друг е въпросът, че кадрите на ГЕРБ са предимно бивши милиционери, партийни секретари и прочие политически канибали, готови да гълтат жаби и гущери, само и само да греят в парламента и изпълнителната власт.
Ако някой се запита защо десните европейци припознаха за свой политически събрат милиционерски проект, отговорът е елементарен: Евродесните ценят послушанието в новите демокрации, тъй като политическият васалитет носи солидни парични ползи за мултинационалните корпорации.
Днес премиерът Борисов кълне неизгодната за страната „хеликоптерна сделка” на Станишев, но не я анулира. Защото ще ощети френската оръжейна индустрия, която не може да си позволи да изгуби чисти 400 милиона евро. А и тениспартньорът на премиера Николай Гигов – консултант по сделката – ще остане недоволен. Апропо, самият военен министър призна, че бизнесменът Гигов е получил милионна комисионна от продажбата на френските хеликоптери. Нещо повече – пред БНТ Аню Ангелов изплю камъчето и изнесе, че комисионната от няколко милиона е изплатена от ...българската държава.
Корупцията няма идеологически отенък - тя не е нито лява, нито дясна. Затова „левият” Първанов и „десният” Борисов имат своите олигархически кръгове, чрез които пълнят партийните си каси. Впрочем държавният глава още няма собствена политическа сила, но и това предстои да се случи. Тъй като е малко вероятно кариерист като Първанов да отиде в политическа пенсия. Ако той не успее да отстрани Станишев и заеме неговия партиен стол, изходът е само един – изграждане на собствен политически проект. Който обаче ще конкурира БСП.
Но има още една възможност и тя е все по-вероятна – след напускането на президентския пост Георги Първанов може да създаде центристка формация, с размит идеологически профил, обединяваща аморфния електорат. Визирам стотиците хиляди избиратели, които не робуват на партийни пристрастия и без много мислене гласуват за поредния обаятелен популист. Този люшкащ се електорален резервоар не е чисто български феномен. И в утвърдените демокрации идеологията отстъпва пред личния прагматизъм. На Запад обаче стандартът на живот е в пъти по-висок от българския и грешният избор там не е фатален за електоралната тълпа. У нас политически шмекери като Борисов, Станишев, Доган и Първанов мамят гладните, бедните и болните. За които четиригодишният мандат на поредния измамник в парламента е летален.
С две думи - Първанов е напът да роди Народняшка партия, за която трябва да гласуват и милионерите, и пенсионерите. Така отвратените от БСП ще бъдат подведени да подкрепят „социалния президент”.
