На десетия месец от управлението на еднопартийния режим на Бойко Борисов доверието в неговия кабинет спадна главоломно с около 11 %, а оценката му от 4 след 100-те дни падна на 3. И това се очакваше още след спечелването на изборите от конгломерацията ГЕРБ, събрала под своето щедро крилце хора от кол и въже. Защото да вземеш властта в една изнемощяла от корупция и безхаберници държава, само и само да си оправиш положението и да задоволиш нездравите си егоистични амбиции, е нещо повече от лудост - то е престъпление към народа, който мамиш и подвеждаш с розови обещания и нереални очаквания. Българският народ не е лъган веднъж и дваж. А той, горкият, винаги е жадувал най-много за справедливост.
Премиерът ни разиграва от десет месеца един безкраен спектакъл, надявайки се, че с лъжи и бомбастични фрази, със заучени театрални жестове и показен либерализъм може да замае главите на „материала“ през целия си четиригодишен мандат. Да, но вече всичко започва да става „безпощадно ясно”. Кризата е вкопчила хората отвред и те не могат сили да си поемат от недоимък и мизерия. В замяна на това по телевизионния екран цъфва ту ухилената самодоволна физиономия на Бойко Борисов, ту показните умопомрачителни акции на Цветанов, ту инфантилните предложания и гаменско държане на Дянков, ту недомислиците на Игнатов, ту грандоманските и безсмислени реформи на Рашидов. Пълен маскарад, който обаче вече започва не само да отвращава българите, но и да остава в душите им тежката утайка от горчилка, разочарование и безизходица.
Питам се докога ще избираме за политици все кръгли идиоти и нещастни парвенюта? У нас има толкова достойни и образовани хора. Защо те са се свили в миши дупки и тънат в бедност, недоимък, подложени на постоянен стрес, който изяжда нервите и здравето им, а учили-недоучили клоуни, нагли типове и леконравни активистки пробиват и вървят напред, изкачвайки всички препятствия нагоре по социалната стълбица. Защо ли? Защото нормалният, честният и свестен човек го спират моралът, културата, възпитанието, все неща, с които не са обременени амбициозните парвенюта. Те не се питат дали едно деяние е зло, или добро, дали е полезно за нацията, или вредно, стига чрез него да се изкачат като маймуните на по-горните клони и да си откъснат банани без да се замислят на каква гледка ще се любува народът, гледайки ги отдолу.
Амбицията на посредствените е по-страшна от леността на глупците, защото тя е безмилостна и жестока, способна да унищожи всичко и всекиго по пътя си към утоляването на дълбоките си психически комплекси. Някога д-р Фройд обясняваше подобни явления с механизма на компенсацията. Колкото са по-големи липсите в интелекта и потенциала на един индивид, толкова по-високомерен става той и толкова по-грандомански дела започва. Тогава е способен да нарече дори себеподобните си „кофти материал”. Оказва се, че се управляваме от писихически лабилни и нездрави хора, а известно е, че луд умора няма, както няма жалост и състрадание.
Не са един и два абсурдите на кабинета Борисов. Наскоро министрите Цветанов и Дянков се заръфаха, защото не можаха да разделят славата и кокала. Вместо да се притесни от този факт, премиерът се зарадва, че имало между тях конкуренция, сякаш не става въпрос за управление на държава, а за футболен мач. Но толкова знае човекът, толкова може. Само че за сметка на обикновените българи. След гафа му с Румяна Желева, изгря на хоризонта еврокомисарят Кристалина Георгиева. След хвалебствия до небесата и сочен панегирик, преди дни тя направи такъв фал, че нямам думи, за да опиша възмущението на българския народ, който в момента се подписва срещу членството на Турция в Европейския съюз. Г-жа Георгиева осъди Израел, който защитава националните си интереси, за сметка на нелегитимните турски терористи, скрити зад благовидната маска на хуманитарен конвой. Загрижила се горката за ислямистите на Ердоган. Но това според нея е в реда на нещата. Та нали Еродаган е пръв приятел на Бойко и на пишман националиста Волен Сидеров? След срещите си с него премиерът ни го определи като свой другар сякаш двамата всеки ден играят карти или пък ходят по леки жени. Да му се чудиш на ума! Все едно си нямаме премиер, а един Гинко-Пружинко с инфантилен манталитет. Г-жа Фандъкова, за която със сугрност разбрахме, че служебната кариера не е навредила на сексуалния й живот, послушно гледа в очите Борисов и изпълнява всяко негово розпореждане, като че ли не е кмет на София, а обикновен артист, вслушващ се в репликите на своя високопоставен суфльор. Министър Николай Младенов се отнася с такова презрение към своите съграждани, сякаш е извънземен, а не вижда, че се е превърнал в жалък натовски ибрик. Ученикът на „хубавото Наде” защитава достойно честта на нашенските политически марионетки и блюдолизци. Министър Рашидов гледа как да прецака премиера и българите, за да ни нахули още турски театри с ориенталски гюбекчийки и маанета, като междувременно ни омайва с някакъв си български Лувър. Нека си примомним, че същият хубостник беше скочил да бие полицай, който изпълняваше своя служебен дълг, и дълги години беше на мулташката хранилка. Цялата тази парвенюшка паплач има претенциите да ви управлява, скъпи сънародници, вас, които сте много по-културни и грамотни от нея, много по-възпитани и отговорни. И тази сган ви гледа високомерно, тя всяка секунда е готова да се изхрачи в лицето ви, защото ви презира до смърт, тъй като е комплексирана и тъпа, но неимоверно нахална и упорита. Битката с нея трябва да бъде безкомпромисна и неумолима. Така, както бургазлии вече искат оставката на фалшивия си кмет, така и ние трябва да искаме да се сложи край на това безхаберно, хаотично и нещастно управление, за да стъпим на крака и родината ни най-после да тръгне по пътя на нормалните и свободни държави. Демокрацията изисква непрестнна борба за граждански права и свободи, защото никой новозабогятал мошеник няма да ги спазва доброволно или пък да се съобразява с тях. Историята го е доказала отдавна.
Ще завърша с цитат от „Приказка за стълбата” на нашия голям поет Христо Смирненски, която в предишното народно събрание депутатите получиха от Огнян Герджиков, тогавашен председател на парламента, но нито изпълниха, нито запомниха, а веднага неглижираха, опиянени от властта и парите. „Аз съм принц по рождение – обявява успялото парвеню – и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!” Не ни ли напомнят тези думи за сладникавите ни и лустросани телевизии, скъпи мои съотчественици, с изключение на една национална телевизия, недолюбвана от властта, която единствена казва истината и понася тежка и страшна цена за своята смелост и патриотизъм?
