Андрей Андреев* от Бургас си живеел като абонат на БТК общо взето добре. Плащал си като поп и затова нямал проблеми. И у дома и в офиса на малката му фирма телефоните и интернет били от тази компания. Докато през септември миналата година самата тя не отворила Кутията на Пандора.
Андреев получил съобщение, че вече разширението на електронната му поща няма да бъде с името на неговата фирма, а с това на БТК. Възражения никакви. Точка. Коментарите – у вас, в кухнята.
Той се ядосал много и казал, че в такъв случай иска да се откаже от услугите на телекома. Веднага. В отговор получил студен душ:
– Ние сме ви подновили договора за още една година, не ни интересува, че не искате, има такава клауза, да сте чели внимателно.
Андреев ядно плюл, но като добър гражданин и за да уважи договора, си замълчал. Когато след около два месеца (през ноември миналата година) решил да сменя офиса си, съвсем спрял да използва интернет услугите и телефона бетекайски, но поради написаните, подписани и подпечатани условия продължил да си внася чинно таксите.
И така седем месеца. Договорът – железен, доставчикът – още повече.
Когато дошъл краят на този период, той почнал да наобикаля офисите, та да каже „Ето, на, свърши се, изключвайте ми и двата телефона и двете интернет точки!”
- Рано е още, какво сте запрепирали! – заобяснявали любезните (и винаги различни) служителки на гишетата на компанията. Докато най-накрая времето дошло, интернетът бил отрязанн, но телефонът в къщи останал да работи, не че от миналия септември някой го бил използвал, просто таксата си течала.
- Защо бе, джанъм, не ми изключихте телефона? – с посиняло от гняв лице питал Андрей Андреев – малко ли ви плащах седем месеца за нещо, което не съм използвал?
- Е, хубава работа, господине, че вие на нас молба за изключване пуснали ли сте ни? Не сте. Тогава? Един месец предизвестие трябва, елате след 30 дни, броено от днес!
Андреев безсилно се отпуснал пред гишето в полуистерия-полуприпадък. Изведнъж решил, че вече седем месеца играе в някакъв цирк. В който винаги различни хора му обясняват винаги различни неща, винаги пишат нещо с важно изражение на някакви компютри, но никога не му дават нищо черно на бяло. Но таксите чинно и в срок си взимат.
Той решил да откаже завинаги каквато и да било връзка с БТК и подал молба, все пак да му изключат и телефона. С последна надежда в сърцето, че на следващия месец това наистина ще стане, а няма да е нужно още нещо, според договора, който отдавна, в пристъп на лудост, отдавна изял с чаша айрян.
Ще се приключим приказката точно с Андрей Андреев, но сега нека ви кажа и две думи за случая с Анна Анева, пак от Бургас. Тя пет месеца нямала интернет връзка от същата фирма, но си плащала таксите, защото имала перфектен договор и нямало как да се откаже. Междувременно очаквала да дойде техник и да оправи проблема. Междувременно й заявявали, че проблемът е у нея, те своята работа са свършили перфектно. Докато един ден не дошъл специалист оттам и сконфузено не заявил, че свързването нещо куца и тя за нищо не е виновна. Но официално извинение и връщане на таксите, както правилно се сещате, Анна Анева не получила.
Антония Антонева е персонаж от същата приказка, която четете, уважаеми потребители. В началото на февруари дамата от Бургас отишла в БТК и твърдо заявила, че иска да й изключат телефона. След половинчасови кандърми „Ама защо, каква е причината, не ви ли е неудобно”, й обяснили, че трябва да си плати изговореното до този момент, да пусне едномесечно предизвестие и изобщо да не се притеснява по-нататък. Какво било нейното изумление, когато в късната пролет получила известие в стил „Да си платите онези 50 лева, защото...”. Този път й разяснили, че нейният договор приключва през декември и 50 –те лева са наказателна сума за предсрочното му прекратяване. Нещо, което първият път никой не й загатнал, дори. Спасителен вариант – подновява си телефонния пост, не говори, но до декември си плаща таксата. Антония Антонова решила, че ако стори така, до края на годината ще плати доста повече от 50- левовото наказание. И го прежалила...
И така, мили потребители, да приключим с Андрей Андреев, както ви обещахме. Той сподели, че е 100% сигурен, че служителите на БТК ги глобяват, ако някой се откаже от техните услуги. И именно затова те шмекеруват и наглеят толкова на дребно.
Андрей Андреев ни каза, че всичко това е някакъв странен „Параграф 22”, но не от Джоузеф Хелър, а от един български телеком.
Андрей Андреев каза, че в договора с този телеком пишело „Прочетете внимателно договора”. А
Андрей Андреев съветва изобщо да не сключвате такъв.
* Имената на истинските герои в тази истинска приказка са променени, разбира се. Но техните саммоличности се пазят в редакцията.
