Тези дни българинът е облъчван почти истерично от услужливите тв канали като БНТ, БТВ, НОВА и ПРО-БГ да участва в „шанса на живота си” и да играе ТОТО 2. Телевизионерите ще получат добри пари за кампанията си, а милиони българи ще си останат само с надеждите. Жалкото в развиващата се истерия е отклоняването на вниманието на населението и култивирането на нагласи, характерни за Югоизточна Азия.
В същото време само определен кръг медии, и то в Интернет, информираха за протичащото разиграване на един друг джакпот от над 70 милиона евро. Става дума за национална среща с отворени врати за
потенциални кандидати по мярка 41 „Прилагане на стратегии за местно развитие” и Мярка 431-1 „Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за МИГ, прилагащи стратегии за местно развитие” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 г., която се проведе в понеделник в сградата на Министерството на земеделието и храните.
Нямаше да занимаваме читателите на в. „Десант” с някакви си срещи в София, ако там не се обсъждаше джакпота, подготвен от Европейския съюз (ЕС) за българското село и малкия град. Този джакпот представлява въпросната Мярка 41 от Ос 4 на ПРСР, която гарантира по 2-2,5 милиона евро в следващите 2-3 години за малки общности от будни граждани в селските райони на България (не държавни служби, общини, регионални съвети за… и други казионни структури). Въпросните пари са равни на бюджета на дузини общини в страната ни.
В последните месеци главната задача по мярка 431-1 е да се преминат процедурите и се регистрират т.н. Местни инициативни групи (МИГ). Ще припомним, че в някои от регионите в Източна България този процес вече е напреднал и само след няколко месеца ще има МИГ, които ще започнат да набират предложения. За разпределението на средствата, които ЕС делегира към България в процеса й на децентрализация, няма да се иска разрешението на Бургас, Сливен или Варна и представете си, даже София е оставена встрани и само ще наблюдава процеса.
Решенията за разпределянето на парите ще се вземат от една местна структура - споменатата МИГ. В нея, съгласно изискването на ЕС, съответната община няма да свири първа цигулка, ще има право само на до 49% участие и на едно физическо лице в управителното тяло. Структурата е замислена да функционира по този начин, за да не може да бъде овладяна от държавата или еднолично от някой бизнесмен. Ако все пак по стар български обичай това се случи, процесът на регистрация на МИГ просто се спира при първата проверка за съответствие и парите секват. А дълбоката идея е Европа да ни направи като себе си - жителите на Лесово и хората в приграничното белгийско градче Шенген един ден да се радват на еднакъв стандарт на живот с урбанизираните райони.
В процеса на регистрацията на МИГ се разработва и защитава Стратегия за местно развитие (СМР), която има за задача да определи къде, кога и как дадената общност (МИГ) иска да изхарчи въпросните 2-2,5 милиона евро. Като специалист бих посъветвал всеки да провери дари на територията на неговата община има в ход процедура по Мярка 431-1, а ако се изготвя СМР, да се знае какъв е графикът за срещи с обществеността, производителите, читалищата, детските градини, пенсионерите, хронично болните и спортните кубове. Бих подканил читателите, включвайки се във всички възможни срещи на процедурата по създаване на МИГ, да настояват техните предложения да бъдат заложени в СМР. Защото само така ще може да се възползват от джакпота и да грабнат печалбата.
Много важен елемент от Мярка 41 е възможността по нея да се развият многобройни проекти в селските райони. Те могат да получат финансиране под формата на туристически атракции, туристически посетителски центрове, вериги от малки производствени ферми, винарски изби и др., които може да се доразвият като туристически обекти. Това е безценен шанс да се осъществят маса общински проекти, които да направят малките населени места по-привлекателни както за живеене, така и за посещение, но пак под формата на инвестиции в туристически дейности. По тази мярка се осигуряват средства за самодейни колективи и ансамбли, за изграждането на клубове за възрастни хора, а също за дискотеки, за дневни консултантско-поддържащи центрове за болни от захарен диабет, за хора в неравностойно положение и какво ли още не.
Досегашният опит в други страни като Словения, а също и в Белгия например показва, че главният проблем на МИГ е невъзможността им да усвоят предоставените им милиони. Причина за това е инертността и недоверието на хората и местните организации, липсата на лична инициатива или незнанието към кого да се обърнат гражданите за разработка на проекта си.
Но в други случаи, като сочената с пръст Гърция, практиката показва точно обратното. Една МИГ в Северна Гърция е усвоила вече 40 милиона евро на теритирията на малка община и се е превърнала в истинска корпорация с огромен авторитет сред населението. Инвестициите по линията на МИГ там са осигурили добър стандарт на стотици хора. А това вече е сериозен мотив да не пренебрегваме и ние джакпота, наречен Мярка 41, а да попълним фиша си със знака „МИГ“, с който няма как да не спечелим.
