Обща 24-часова стачка срещу новите, шоково увеличени цени на природния газ и топлоенергията скова вчера България. Стотици хиляди протестираха в София и големите градове срещу правителството , срещу очакваните масови фалити и поскъпването на всички стоки. Петата обща стачка от февруари насам срещу провежданата хаотична и непредвидима икономическа и социална политика демонстрира волята на хората да не позволяват повече всяка власт да ги изтупва като брашнени чували.
Уви! Написаното по-горе засега е само „спомен от бъдещето” на България и факт от настоящето на Гърция.
И време е да си дадем сметка, че една от причините да оставаме най-бедната страна в Европейския съюз, е липсата на достатъчно балкански манталитет. Гърци, сърби, македонци, дори румънци демонстрират „гореща кръв” всеки път, когато не са съгласни с политиката на управниците си.
И ако поскъпването с 24,63% на природния газ от 1 юли беше предизвестено от обичайната водевилна игра на добро и лошо ченге между ДКЕВР и „Булгаргаз” – едните искаха поне 30%, а другите се кълняха, че няма да дадат повече от 20% – то надали има оправдание за пасивността на опозиционните политически сили, кротостта на синдикати и браншови организации, и блестящото отсъствие на гражданското общество. За сметка на това се прояви
обичайната логорея на бивши и настоящи политици.
Поскъпването е заради преподписаните по времето на някогашния министър от БСП Румен Овчаров клаузи с постоянно увеличаване на цената, изми ръцете си министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той се закани да подари портрет на Румен Овчаров на всички предприятия, които ще понесат огромни загуби от скока на газа заради "неизгодно преподписан договор през 2006 г."
Румен Овчаров също влезе в ролята на Пилат Понтийски с „разкритието”, че и през 2006 г. договорите са се сключвали от съответните руски и български търговски дружества и той нищо не е подписвал, но са участвали много хора, включително тогавашният премиер Сергей Станишев.
„Г-н Трайков трябва да постави портрета ми на стената и да ме гледа всяка сутрин, защото без този договор нямаше да има ползване на българската преносна мрежа за задоволяване нуждите на нашия регион, нямаше да има транзит. Няма тайна клаузи, освен графика за увеличение на цените с около 3 до 4% годишен ефект”, каза още Овчаров и посъветва: ”Гледайте стратегически, този договор е от изключителен интерес за България”.
Стратегически погледнато засега е ясно само, че по неизвестни причини Овчаров и Трайков спазват омерта. „Тези клаузи са търговска тайна и няма да бъдат обявени никога!”, увери настоящият министър на енергетиката. Дали пък поне любимите на премиера ДАНС и прокуратура няма да проявят интерес към тези топ-секрети.
Всъщност статистиката в известна степен дръпва препаската от деликатната за „Газпром” и „Булгаргаз” област на руско-българските отношения. Така става ясно, че от 1995 г. до 2009 г. цената, по която България купува руския природен газ, е нараснала с над 500 %, а зависимостта ни от Русия е 99 %. Боже, какво ставало като се натрупат „3 до 4 % годишен ефект” за някакви си 15 години! А се обади и бившият шеф на „Булгаргаз” Владимир Филипов:” Три пъти по-скъп газ от Европа плащаме тук. Трябва форсмажорно премиерът да разпореди изграждането на връзка с Турция, защото ние ходим от криза в криза”.
За премиера Борисов остава може би единственият правилен ход – да избяга от 99-процентната зависимост от руски природен газ. Но и това лозе иска мотика, а не молитва. Въпреки че Брюксел ни отпусна 45 млн. евро за свързването с газопроводната мрежа на Гърция и 8,9 млн. евро за връзката с Румъния, строителството още не е започнало и надали ще приключи по-рано от 2013-2014 г. Същото се отнася и за газопровода към Сърбия. Все зад хоризонта стои и мегапроекта „Набуко”…
Междувременно в средата на юни Европейската комисия отправи към България второ и последно писмено предупреждение за неспазване на европейското законодателство в областта на енергийния пазар. Страната ни бе атакувана, че не е отворила в достатъчна степен вътрешните си пазари за ток и газ и не гарантира на гражданите и фирмите избор и разумни цени. Това означава, че е създала условия потребителите да бъдат жертва на високи цени, диктувани от монополисти. А ние си траем! Странно ли е тогава, че преклонените ни глави миришат на пърлено с газ?
