Винаги съм смятал, че със своите смехотворно-глуповати и прозрачни софизми Лютви Местан би бил гордост за всяка йезуитска католическа школа. Нещо повече, той би бил в състояние да обучи още хиляди такива като него борци „за права и свободи”, каканижещи с мазен тон, привидно деликатно поведение и абсолютен гьонсуратлък. Удивително е неговото нахалство и неговото двуличие, неговите двойни стандарти и едва прикритата му омраза към българите. Защо ли? Защото да тръгнеш
от едно селце, да завършиш криво-ляво някакво образование и после да полетиш към върховете на политиката не се отдава всекиму.
Лютви Местан изглежда почти като европейски политик, дотолкова може да подведе лустрото му. Но за какви права и свободи се бори всъщност той? За демократичните права и задължения на свободните граждани ли! Не, разбира се. Защото ако беше така, г-н Местан би трябвало всяка година да отдава почит на жертвите на турския тероризъм на гара Буново. Само че едва ли някой ще го срещне там. Той по-скоро се вихри като разпенен дервиш около текето на Енихан баба или край паметника на нещастното бебе Туркиян, където насъсква българските турци срещу останалата част от нашето общество. В действителност Местан е поддръжник на етническата нетолерантност и омраза, но продължава да ни говори за законност и да жонглира витиевато с юридическата терминология, разкрасена с някой и друг сиропиран израз в чест светлото ни европейско бъдеще.
Наскоро той заяви в студиото на bTV, че в новия Изборен кодекс като абсолютен принцип трябва да залегне правото на българските граждани да упражняват безпрепятствено своя вот. Това на пръв поглед е правилно и резонно, но само на пръв поглед. Защото нали всеки закон все пак се проверява в практиката? А именно горчивата практика у нас налага да се въведе принципът на уседналост, за да се ограничат изборните екскурзии от Турция, които спъват демократичното и нормално развитие на България.
Ето някои от словесните софизми на Местан, които са истински бисери на ораторското изкуство и зад които прозира едва стаената заплаха към нашата държава за какъвто и да било протест от нейна страна към оядените и престъпни дембели на незаконната партия ДПС:
“Вие знаете, че заради нарушено конституционно право ние вече заведохме едно дело в Страсбург във връзка с над 18 000 отнети гласа, с което партията ДПС бе лишена от един мандат” – нагло припомня Местан.
“Българският гражданин трябва да може да упражни своя вот. Дори и при местни избори, ако аз съм български гражданин, но живея в чужбина, аз притежавам постоянен адрес в България, имоти, плащам данъци тук. Това е безусловен принцип”. По-голяма идиотщина едва ли би могла да се изтъкне като довод за изкривяването и подмяната на вота години наред от пълните с неграмотни хорица автобуси, идващи от Турция, за да стъпят отново на главите на „гяурите”, както ги увещават и подкокоросват болните от мегаломания и див фанатизъм техни наставници.
Местан бе категоричен, че ДПС няма как да подкрепи „какъвто и да е напън, който ограничава конституционни права на български граждани”. „Много се надявам колегите от ГЕРБ да не следват толкова плътно и безусловно коалиционните си партньори, когато става въпрос за деликатни теми, свързани с правата и свободите на човека” – заяви той.
Най-смехотворно обаче беше обяснението му, че екскурзиите в Кърджали били ежедневие и само когато имало избори те били излъчвани по медиите за настройване на общественото мнение срещу мюсюлманите. По-плоско и тъпо твърдение не бях чувал. Явно г-н Местан ни смята за пълни дебили в тая държава, за да си позволява подобна волност. Защото ако имаше у нас някакъв ред, такива като него никога нямаше да припарят в българския парламент, а щяха да си даскалуват в някое глухо селце от Руенска община.
Идеята за въвеждането на образователен ценз при вота, Местан определи като „безумна”. Ето още един от прословутите му словесни цинизми, скрити под розовия воал на демокрацията и справедливостта. „В България има определен процент неграмотни хора и би трябвало застъпниците на тази идея да отговорят на въпроса дали избирателите, които не покриват критериите за грамотност, са виновни за това положение. Аз познавам немалко хора, които нямат четмо и писмо, но чийто интелект не просто ме респектира, а дори бих се чувствал неудобно да се поставя в сравнителен план с тях”. По принцип това изглежда вярно. Но само на теория. В една Швеция или пък Дания – да, безспорно. Но когато тълпа озверели цигани, лишени от всякакви морални скрупули, продават вота са за две кебапчета или пък наплашени от мюфтиите и депесарските активисти невежи хорица гласуват за определен номер в избирателната листа, с канапче или дървена линийка в ръка, законът вече не изглежда никак демократичен. Напротив, отново се извращава вотът на българските граждани и им се извиват ръцете, за да станат заложници и послушни слуги на тарикатите от ДПС. След което им се сервират джамии, вой на имами и жестоко ориентализиране на цели райони от родината ни. А оттам крачката към сепаратизъм и отцепване на части от нея е много малка.
По повод хонорара на Ахмед Доган от 1,5 млн. лв. за консултациите по проекта „Цанков камък” и делото във Върховния административен съд за документите, удостоверяващи неговата компетентност, Местан коментира следното: “Въпросът е какво разбираме под „компетентност” и допустимо ли е до такава степен да профанизираме темата, че да я сведем до дипломата”. Според него делото срещу Доган е само част от една масирана атака срещу ДПС, която преследва политически цели. Той определи решението на парламентарната комисия за сезиране на ВАС по случая с Доган като „откровен политически акт, който няма нищо общо с правото”. „Интересите на г-н Доган са свързани с енергетиката и това струва ми се не е тайна. Има доста авторитетни фигури от българската наука, които изразиха своя респект от неговите познания в областта” – добави Местан.
По-голямо безобразие и лъготене от депутат не бях чувал. Какво означава това, че дипломата не била важна при една такава тясна и отговорна специалност като хидрологията? Да не би Местан да смята, че става въпрос за депесарския лозунг: „Щом си наш човек, несъмнено си специалист по всичко”? Плоско, прозрачно и нагло. Дълбоките философски търсения пък на Доган, за които той говори, вероятно се изразяват в изпиването на няколко литра квалитетно уиски в компанията на проститутки и блюдолизци. Не вярвам от тези свои ежедневни занимания дръндарският „гений” да се превърне в Кант или Платон. Относно атаката срещу Доган работата е ясна. Щом се опре до правосъдие, надават вой депесарските чакали, по-силен от този на имамите им, че имало срещу тях „политически пуч”. А това, че те извършват ежедневен „пуч” над нашия народ и го потурчват по най-лукав или пък зверски начин не се забеляза, тъй като вероятно е мила прелюдия към новото „османско присъствие”?
По отношение отсъствията на Доган, се натъкваме на същите глуповати обяснения и нагли инсинуации. И най-вече на преклонението към „божествения” вожд и неговата почти папска непогрешимост. Ами случаят с Ахмед Емин? Защо Местан не говори за него? Ами заграбеното от депесарските мошеници национално богатство? Ами нелицеприятният факт, че самият Местан е представител на една незаконна и антибългарска партия, на една шайка от разбойници и лицемери? Защо не говори никога за тях този лустросан Настрадин Ходжа?
