Гледам и слушам поредния комичен театър на премиера Борисов, разиграващ се на сцената на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, и с тъга се питам: Що за народ е този, който през четири години гласува със затворени очи, след което проглежда и проклина поредната си заблуда, за да се хвърли в обятията на следващия господар?
Когато преди 18 месеца столичният кмет посети българите в Чикаго и изръси бисера за некачествения човешки материал, електоратът му прости, даже му се възхити. Понеже същият електорат мазохистично мечтае за твърда ръка. Не, не обиждам своя народ! Само претеглям духовния багаж на гласувалите за ГЕРБ.
За разлика от Чикаго, където обиди народеца си, в Ню Йорк Борисов ни направи горди, че сме българи. Защото при срещата си с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун премиерът обсъди предоставянето на щедра българска помощ за бедстващите в Пакистан. За бедстващите болници у нас и за умиращите пациенти, поради липса на клинични пътеки, министър-председателят нищо не спомена. Понеже не е престижно да се оплакваш в ООН от самия себе си.
Окрилен от височайшото внимание, премиерът се срещна със седем еврейски общности в Ню Йорк и обсъди предлаганата му изгодна сделка – ние бойкотираме Иран в ООН, напускаме залата, когато говори президентът Ахмадинеджад, срещу което евреите ще инвестират в българското земеделие, дори ще се охарчат за нас, като изкупят български земи.
Вместо да прекъсне унизителния диалог с частни лица, поставящи ни условия като държавен субект в международните отношения, премиерът сервилно ги изслуша. И дори се похвали с конструктивно проведените разговори.
Но и това не бе всичко. Тъй като
при Борисов всеки гаф е предпоследен,
а самочувствието му е правопропорционално на незнанието му. От трибуната на ООН той се закани да превърне пустеещите земи в България в основен източник на прехрана за света след десет години. За грандиозния план обаче му трябвали чужди инвестиции.
а самочувствието му е правопропорционално на незнанието му. От трибуната на ООН той се закани да превърне пустеещите земи в България в основен източник на прехрана за света след десет години. За грандиозния план обаче му трябвали чужди инвестиции.Премиерът ни е гениален, щом роди стратегия за оцеляване на гладуващите по света и просперитета на България. За да не остане съмнение в природната си дарба да ощастливява хората не само в родината си, Борисов се конкретизира:
"България има най-плодородната и екологична земя в Европа, а след 20 години, дори след 10, проблемът на човечеството ще са храната и водата, не петролът. Това ще бъде темата, по която ще натискам най-много при срещата си с генералния секретар на ООН - България да се превърне в земеделското Елдорадо, тъй като имаме най-добрата земя и трудолюбив народ. С инвестиции и техника можем с тези милиони пустеещи декари земя, които имаме, да храним и света"...
Обещанието му бе посрещнато с аплодисменти и възгласи "Браво!" от сънародниците в Ню Йорк. Само заблудена госпожа се осмели да попита как ще финансира подобни проекти, след като дори предоставените от Брюксел европейски средства не се реализират.
Без изобщо да се смути от коварния въпрос, Борисов спря за миг аграрната си пледоария, погледна досадно в тавана, след което разгроми тройната коалиция–виновник за спрените еврофондове. След това заби ново глобално обещание: До пет-шест години възродената от ГЕРБ
България ще стане средноевропейска държава!
Дотук всеки психолог ще постави диагнозата си за мегаломанията на българския премиер: Тежък нарцисоиден синдром, с елементи на Наполеонов комплекс.
Понеже след 20 години преход опряхме до българския Бонапарт, време е да потърсим приликите и отликите в двата персонажа. Не може да се изживяваш като Бонапарт, а да нямаш поне една прилика с кумира си. Уви и на първо четене е видно: България не е Франция, София (под управата на Борисов и компания) няма нищо общо с Париж, българите не са французи, даже франкофонията ни е музеен експонат.
Затова пък цяла година имаме премиер с генералска кариера, поразително пародираща наполеоновия възход и падение. Борисов е двузвезден генерал, получил сърмени пагони от двама президенти – Петър Стоянов и Георги Първанов. Те вече са история или са се запътили към музея на восъчните фигури на Мадам Тюсо. В прочутия парижки музей, редом до Наполеон, стоят восъчни фигури на френски консули, имали неблагоразумието да дадат генералски еполети на корсиканеца, дори да му поверят републиканската армия. Заради което плащат с главите си, а републиката остава под ботушите на новия тиранин.
Говорим ли за наполеоновите комплекси на Борисов, да кажем, че и нашият корсиканец дойде
на бял кон от глухата провинция.
Банкя не е остров Корсика, но вече е новият Правец на демократична България. Не произвежда компютри с гордото „Made in Bulgaria”, но пък бутилира минерална вода с етиката на „Кока Кола”. Знае ли човек какво му носи бъдещето в страна, където колкото си по-нискочел, толкова си по-почитан и въздиган.
Ако пък е вярно, че зад всеки диктатор стои умна жена, Бонапарт и Борисов са братовчеди. Както изкусителната и безскрупулна креолка Жозефина направи от нисичкия корсиканец император, така и чаровната Цветелина въздигна своя пожарникар до премиерския трон. Апропо, пътьом се сдоби с частна банка с държавни пари. Но и Жозефина не била алтруист при царуването на Бонапарт – дарените й от императора дворци зашеметяват с блясъка си и днес. Както императрицата Жозефина раздавала постове на своите фаворити, така и банкерката Цветелина нареди кабинета с подбрани от нея министри. Но понеже и най-умният си е малко прост, Жозефина не спря генерала във фаталния му поход към Русия, където изгуби армията си. За да стигне до бойното поле при Ватерлоо, където изгуби и трона си. Засега
Цветелина удържа фронта на любимия си
генерал, но синдикати и лекари му готвят Ватерлоо на 8 и 15 октомври.
В зенита на величието си Бонапарт прозорливо казал, че от великото до смешното има само една крачка. Като гледам наполеоновските напъни на Борисов в Ню Йорк, които ще нахранят бедните по света, ще сменят географското ни положение и ще докарат кибуци в Мизия и Тракия, истински се тревожа за политическото бъдеще на министър-председателя. За бизнеса му – Неговият и на Цветелина, изобщо не се притеснявам. За разлика от Бонапарт и Жозефина, императорското ни семейство си готви заможни старини. Вместо в изгнание, на запокитена в океана каменна скала, побелелият ни Бонапарт се гласи да пие френски коняк и дими кубински пури в Банкя. Докато прецъфтялата Цветелина още ще върти банката и прибира таксите от КАТ, НОИ и НАП...
Но като почитател на френската революция, имам други идеи за нашите Бонапарт и Жозефина. След като Борисов изгуби битките за здравната и пенсионната реформа и остави след себе си труповете на хиляди пациенти и пенсионери, а Цветелина преяде от винетки и комисионни, време е да мислим за премиерска абдикация, банкова конфискация и семейно заточение. Дали ще е в Банкя, или в Софийския централен, това оставяме на независимата съдебна система, ако оцелее дотогава.
Кой ли ще е българският Уелингтън, който ще ни освободи от тиранина след неговото Ватерлоо?
