Това съчетание звучи като оксиморон, т.е. като две взаимно изключващи се величини. Защото какво общо може да има между чалга певачката и моралът? На този странен въпрос ме наведе антрефилето в един бургаски ежедневник, озаглавено „Десислава съди СКАТ, не била пачавра”. Че някой съди СКАТ по принцип не е сензация, защото е известно, че този медиен „кози рог” виси над
главите и осветлява тъмните дела на доста хорица в нашето мило отечество. Няма да направи изключение и една чалга изпълнителка, която се изживява като корифей на новата ни родна култура.
„Десислава обмисля да съди телевизия СКАТ – пише в ежедневника - за унижението, на което бе подложена след гостуването й в Бургас това лято... В средата на август националната медия, в основната си емисарска емисия обяви певицата за... „пачавра”. Тъй като вече трета година съм водещ на предаване в тази медия, реших да проверя случая, като се запозная с въпросната новина. Оказа се, че в нея чалга звездата наистина е наречена „пачавра”. На пръв поглед едно такова название звучи доста арогантно, но това е напълно подвеждащо.
Ако разгледаме нещата поетапно, със сигурност ще стигнем до тяхната дълбока същност. Тогава „скандалното” название ще ни се стори твърде меко и мило за своята носителка. И така, първият резонен въпрос, който ни връхлита е: „Що е „пачавра” и може ли Десислава да бъде наречена така?” В тълковния речник на българския език преносното значение на пачавра е „паднала жена, развратница”. Тук обаче веднага се запитваме: „Откъде можем да знаем дали Десислава е развратница, или не?”. Първо, това е нещо много лично и второ, при днешните разкрепостени нрави и цъфтяща порноиндустрия, е доста тънка разделителната линия между почтена и развратна жена поради простата причина, че развратът като понятие изчезна, той както неусетно изчезнаха и понятията за морал и грях. За да намерим верния отговор, би трябвало или да гадаем, или да се обърнем към някой екстрасенс или феномен, наследник на Ванга. Обаче за своето „целомъдрие” Десислава щедро ни дава обилна информация, като се заголва под път и над път и пуска еротични клипчета по интернет, за да възобнови интереса към себе си. Надали една почтена жена би си позволила такава фриволност. Освен това песните, които изпълнява, пингивнските стъпки на танците й, мощните й гюбеци ни насочват към държанието на един вид жени, които ориенталците определят като „гювендии”, което е синоним на „пачавра”.
И какви други могат да бъдат онези, които изпълняват чалга, ако не пачаври? Защото чалгата нито е безобидна, нито е нормална, нито е прогресивна или развлекателна. Това е неспирен опошляващ и отродяващ псевдомузикален поток, който облива най-вече младото поколение, като го превръща в безчувствена, невежа и лесно манипулируема човешка маса. В тъпа и първична сган. При това агресивната чалга се лее в почти всеки ресторант или дискотека у нас.
Нека да си припомним вулгарните внушения, които налага тя, стремяща се да превърне дъщерите ни в проститутки, а синовете ни - в дрогирани дебили. От всеки чалга клип наднича мускулеста мутра и силиконова шантонерка, която се кълчи до безумие и пее маанета до откат. Нека само ди си припомним най-голямата гавра, която беше извършена това лято пред столичния храм „Св. Александър Невски”. Подобно поругаване на Божия дом, на църквата, едва ли е имало в някоя друга православна държава. Нима тогава певачките започнаха концерта си с литургията на свети Йоан Златоуст или с житието на свети Иван Рилски? Не, те заразказваха за своите сексуални щения и предпочитани пози, като най-безсрамно се разголваха в оскъдните си кичозни облекла. Ами колко чалгаджийки, начело с доайенката Глория, бяха замесени в сексуални оргии и скандали? Какво би трябвало още да се случи, за да се поставят на мястото им тези разпищолили се безмозъчни кукли, пращящи от силикон и простотия? Нима ще ги чакаме да организират еротични маратони като обезумялата Месалина, за да ги спрем и озаптим. Те съсипват съзнанието на нашите деца, тяхното бъдеще, развращават ги, убиват възвишените им чувства, като им втълпяват само жажда за пари, лустросан и лекомислен живот, хедонизъм и продажност. Нима само за тези им подвизи не са достойни да бъдат наречени „пачаври”? Не пачаври, те просто са жалки изтривалки, които за съжаление се лансират от продажната ни политическа върхушка, която кокетничи с тях като стара куртизанка и гледа да изчопли някой и друг комплимент за унищожението на народа си.
Така че притрисането на нашия бургаски ежедневник можем да го наречем „смешен плач”, защото няма нищо по-нагло и по-пагубно от чалгата и нейните поддръжници.
Друг е въпросът доколко беше удачно на Летните музикални празници в Бургас Десислава да се представи с джазови изпълнения, превръщайки се в „черешката на тортата”. Презумпцията, че тя щяла да довлече своите първосигнални фенове се оказа фаталния капан, който общината си заложи и сама падна в него. Защото класическата музика не е за кръчмарски певачки и жени с лекомислено поведение. Ето колко трагично представя ежедневикът този факт: „От СКАТ обаче направо я заклаха с репликата: „Доживяхме да видим чалга пачаври на фестивал за класическа музика”. А не доживяхме ли? Или би трябвало да й кажат: „Браво Десислава, че ще обезобразиш и Гершуин, и Андрю Лойд Уебър!”
„Цялото предаване по СКАТ било изградено в негативна насока към личността на изпълнителката и след като тя се запознала с него, решила, че е готова да потърси правата си в съда”. Добре, щом е готова, само че къде е личността? За каква личност може изобщо да става дума тук, като разгледаме разголените и недвусмислени пози на чалгаджийката Десислава? Щом тя е готова да си потърси правата в съда, би трябвало и ние да сме готови да й поискаме сметка за разврата, който сее сред нашите деца, за извращенията, които внедряват нейните кълчотения и песнички, за припикания гроб на Вазов в София и осквернения храм „Св. Александър Невски”. А спящите „балкански юнаци” Бойко и Гоце да се поразмърдат и да вземат най-накрая някакви мерки срещу напастта, наречена „чалга”, а не да поднасят цветя и да приветстват скудоумните момиченца и момченца от „Пайнер”. Иначе подписват смъртната присъда на българските младежи и девойки, зачертвайки тяхното бъдеще.
Но това едва ли ще се случи. В противен случай щяхме да сме една от най-нормалните и напредничави държави, а не „опак край”. Подобно положение на нещата много добре е представено от Шута в Шекспировия „Крал Лир”:
Щом почне да посбърква попа,
къркачът да реве и тропа...
в съда да бъдат всички прави,
подлецът да е с честни нрави...
лихварят лихва да зачерква
и курвата да зида черква,
тогаз във таз държава наша
такава ще настъпи каша,
че ходенето по земята
ще се извършва със краката!
За да не настъпи такава каша и у нас, трябва да поведем непримирима битка с безпардонната чалга индустрия, а пачаврите не само да не ни размахват пръст, ами да си седнат на силиконовите задници и да се огледат внимателно около себе си. Защото ако развратителите надделеят над просветителите и вземат превес, нашият народ е свършен.
