Без да искам да играя черноглед, мога с ръка на сърцето да заявя, че когато няма воля, дори ежедневно разбирачите по детско развитие, диетология и болести да бълват стратегии, абсолютно нищо няма да се случи. Не искам да обезличавам ничии усилия, но съм сигурен, че както всичко у нас, здравето на децата е оставено на самотек и „Да пази Господ”. Той обаче отдавна не е българин и се надявам да сте станали от ушите си, за да чуете и добре осъзнаете този факт. Дори и когато става
дума за детско затлъстяване и гръбначни изкривявания. Тук нямам за цел да ви задуша с цифри и проценти и да разсъждавам благопожелателно, а да нахвърля някои мисли, които Ваша воля, ако приемете. Ако не се вслушате в тях,
тлъстото бъдеще е пред вас...
В Бургас се събраха диетолози, педагози, детски специалисти и каквито още се сетите „–исти”. Целта – да разпространят едно методическо ръководство по правилно хранене и движение на подрастващите. Как ще бъде прилагано то в училищата, предстои да видим. Но да обърнем внимание на някои любопитни факти, на които то се основава.
Преди три години изследване показало, че на местна територия има 105 деца, които са страховито затлъстели и заради това трябва да се вземат спешни мерки. Изпратени били писма-покани за разговор и бъдещи действия по въпроса до всички тези 105 добри, образовани, чудесни средностатистически семейства. Отговор пристигнал от... 15 от тях. Обозначените малки дебелаци били на възраст 9-10 години. От Детският комплекс в морския град куртоазно се надяват, че тогава останалите родители „са се обърнали към други специалисти”. Думи, които предизвикват други три: „ха-ха-ха”.
На никого не му пука,
че върху детските площадки за игра са израснали малки, спретнати кооперации с две мазди отпред, а футболистите в родните отбори преимуществено са от всякакви екзотични страни по белия свят, само не и от детската школа на отбора.
Всички реват до небесата, че децата пушат марихуана, пият ракия от невръстни и се дрогират, но удобно си спретват душевен покой с организирането веднъж в годината на „хепънинг на открито”, „спортен празник „Да се движим” или „стрийтбол мания „Да настигнем звездите”.
След което всички, изхабили цели 10 грама малки атлети, положили неимоверни усилия да бъдат заснети и отразени безумно по медиите, правят масиран набег към училищната лавка и щедро се наплюскват с чипс или се черпят със „сладки лакомства”, осигурени надлежно от „спонсора на спортното мероприятие”.
Обещавам! Всеки български статистик, който ми преброи повече от 20-30 училища, в които има действащ басейн, ще почерпя предоволно от хонорара за тази статия!
Огледайте се, когато минавате покрай училище по време на някое междучасие. И (колкото и кощунствено да ви изглежда) не обръщайте внимание само на цигарите, които златното бъдеще на България пуфти пред школските врата. Пуфтяхме ги и ние, но скрити в подлеза, на минутка път от звънеца. След което другарят Фиалковски и другарката Горова ни скъсваха задниците от бягане, волейбол, баскетбол и скок от място с медицинска топка (тежаща поне 8 килограма, в нашето училище беше толкова). Моля, погледнете синкавите тлъстини, които се леят щедро извън коланите на момците и мометата. Те са истински и те ги носят. Сега са 15-16 годишни и (уж) не им тежат особено. Но след 5-7-10 години, ще им помагат силно да приличат на все още млади сумо бойци в зловещо застаряваща, затъпяваща и затихваща държава в границите на Европейския съюз.
Кой е виновен? О, разбира се, не сте вие! Училището е! То им дава да ядат чипсове, бонбони, сандвичи със соев салам и оцветители и не ги кара да се движат. Всъщност, по физическо възпитание все още има показатели, които трябва да бъдат покрити и съществува национален план, както едновремешния, познат от социалистическия реализъм „Физкултурен комплекс „Родина”. Друг е въпросът, че вашите деца смятат събличането по физическо за изключително ненужна работа, за разлика от събличането по купони, докато плющят знойна чалга върху масата.
Разбирам ви, разбирам ви! Гадно е, криза е, работите на две места, едва ви стига дъх да се приберете вкъщи и да наподобите вечеря. После – „шесторката”, „байландото”, „станибогат въпросите”, „перлата”, „инджито”, „ибряма”, „националния-тез-некадърници”...
Гадно е, криза е, работите на две места, едва ви стига дъх да се приберете вкъщи и да наподобите вечеря. После – „шесторката”, „байландото”, „станибогат въпросите”, „перлата”, „инджито”, „ибряма”, „националния-тез-некадърници”...Тук, тук е разковничето на вашия проблем! Няма начин вашите деца да обожават мамути като Сашка Васева и Азис и да имат идея в края на деня да се сборят на футбол с тези от съседната махала. Или да поиграят на криеница и гоненица с тях. Именно вие ги възпитавате в интерес към горепосочените човекоподобни.
Драмата не свършва с това обаче...
Силно загрели от „телевизионните новини”, които обясняват, че виновни за затлъстяването са само и единствено американските бургери, с които се тъпчат вашите деца, им правите сандвичи с консервирани чушки и мазно „дядо” от личните домашни запаси. Вие хуквате за извинителна бележка за третия извънреден час по физическо, защото е студено и чеденцето може да се разболее, ако поиграе в двора.
Нека за край ви разкажа нещо интересно. Там, където тренирам всяка сутрин, идва човек на 49 години. През последните месец и половина, той смъкна от себе си 16 килограма. Не се чувствал добре и затова спадна от 88 на 72. Докато излизахме от залата, пред входа минаха двама ученици от елитна гимназия, чието общо тегло със сигурност надхвърляше половината, достатъчно да блокира асансьор. Там, където се опитвам да поддържам нормално физическо състояние, идват тийнейджъри, които по нищо не се отличават от своите връстници. Те постоянно говорят как на обяд ще се срещнат, за да ядат сандвичи, но чувам, че се уговарят „довечера онези ще ги метнем, поне 2-3 гола ще им вкараме, направо ще ги счупим!”
Агресия? Спомням си „Прекрасният нов свят”, социалната антиутопия на Олдъс Хъксли, в която всички хора бяха добри, тлъстички, с приятни лица, безпричинно харесващи всичко и всички, без да се замислят какво всъщност са те и къде отиват...
Когато пишещият тези редове беше тийнейджър, мислеше, че е важно само да чете, яде и спи. Бащата на пишещият тези редове, обикновен българин, без особено високо образование, се разлюти и му отряза яденето в изобилни количества. Остави му четенето и спането. За което получи вечна благодарност.
По-добре късно, отколкото никога, а? А най-добре навреме...
