И това чудо доживяхме – бившият лидер на социалистическата партия и все още действащ президент на България да прави народняшка партия, за да атакува изпълнителната власт, след като напусне президентските покои. Георги Първанов навлиза в десетата година на безметежното си президентстване, което ще запомним с политическата му хамелеонщина и откритото жертване на националните интереси.
Понеже фактите са най-силното разобличение на хамелеона Първанов, нека припомним две публично известни тайни от политическата му биография, която е низ от предателства и измами. Говоря за югославската и иракската страници в досието „Георги Първанов”.
След 1989 г. започна разпадът на югославската федерация, изцяло направляван от сръбския комунистически водач Слободан Милошевич. Всъщност белградският диктатор искаше не да унищожи 22-милионната федерация, а да я постави под свой контрол и ликвидира автономията на словенците, хърватите, черногорците, албанците, босненците и македонизираните българи. В зловещата игра на Слобо бе вкарана командваната от сръбски генерали югославска армия, с което конфликтът се изроди в гражданска война, довела до 200 000 хиляди убити в Босна и Херцеговина и над 30 000 жертви в Хърватия.
Точно в този период Георги Първанов бе зам. председател на БСП и отговаряше за международните връзки на лявата партия. Изцяло верен на интернационалната комунистическа идеология, Първанов порица пробългарското движение в Македония, тогава оглавявано от ВМРО-ДПМНЕ. Историкът Първанов се отрече от историческото си образование в Софийския университет и декларира, че БСП приема за свой партньор в Република Македония Социалистическия съюз на Цървенковски (бившите титови комунисти), а не националистическата ВМРО.
За да е пълно падението на червените, на 15 януари 1992 г. БСП бе единствената партия в Народното събрания, обявила се против признаването на прокламираната независимост на Република Македония. Седем години по-късно, когато сърбите започнаха етническото прочистване и на Косово, председателят на БСП Георги Първанов изпрати това писмо до председателя на Социалистическата партия на Сърбия:
„Уважаеми другарю Милошевич, бих искал да доведа до Ваше знание позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Република Сърбия. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение, което създава трайни предпоставки за застрашаване на националната сигурност на страната...”
Само след пет лета антинатовецът Първанов, своевременно избран за президент, подкрепи влизането на България във военния пакт. Подобна хамелеонщина не е без прецедент, защото и тогавашният генерален секретар на НАТО Хавиер Солана е бил антинатовец в младежките си години, когато диктаторът Франко управлява Испания.
Изживявайки се като българския Хавиер Солана, Първанов постоянно ни внушава, че еволюцията в идеологическите възгледи е белег на модерност и той всъщност следва гъвкавите европейски модели на политическа култура. С тази разлика, че в Европа смяната на идеологията на една партия автоматически я изхвърля от политическата сцена, докато у нас пребоядисването е задължително условие за успешна кариера. Така на 10 ноември 1989 г. комунистите се преименуваха на социалисти, но тайно станаха капиталисти. Което признаха едва през 2000-та година, когато говорителят им Андрей Райчев заяви: „Преходът свърши. Комунизмът е утопия. Социалистите са за пазарна икономика. В България се гради капитализъм”.
След като се отказа от българите във Вардарска Македония и се съюзи с македонските комунисти, след като застана зад Слободан Милошевич и след като заклейми НАТО, днес Георги Първанов прави точно обратното. За историка-президент историята на перверзната му еволюция няма никакво значение. Той бързо се преориентира и вече с патос говори за преследваната от македонистите Спаска Митрова. През 2010-а президентът ни е първи приятел със сръбския президент Борис Тадич, сякаш никога не е адвокатствал на Слобо. За внезапно осенилата го натовска любов е излишно да говорим, след като като главнокомандващият армията благослови четирите американски бази на българска територия. И не пропуска военно учение на полигона „Ново село”. Където американски барети и родни рейнджъри прочистват с куршуми и огнехвъргачки макети на арабски села, както се чистят хлебарки.
И така стигаме до още по-срамната иракска страница в Първановата биография. През януари 2004 г. иракският вестник “Ал Мада” публикува списък с около 200 компании, организации, партии и физически лица, участвали с даването на подкупи за режима на Саддам Хюсеин. В замяна на това получавали възможност да участват в сделки по програмата “Петрол срещу храни”, извличайки огромни печалби от петролните бонове, разпределяни от арабския диктатор.
През януари 2004 г. иракският вестник “Ал Мада” публикува списък с около 200 компании, организации, партии и физически лица, участвали с даването на подкупи за режима на Саддам Хюсеин. В замяна на това получавали възможност да участват в сделки по програмата “Петрол срещу храни”, извличайки огромни печалби от петролните бонове, разпределяни от арабския диктатор.В списъка фигурираше и БСП, за която били предвидени 8 милиона барела петрол, от които са доставени 3 милиона на фирми, чиито собственици са червени олигарси. Консултант по сделките се оказа проф. Захари Захариев – тогава член на ВС на БСП. Първанов отрече БСП да има нещо общо с “Петрол срещу храни” и определи разкритието като “компромат срещу България”.
Скандалът предизвика разследване и в България, от което се разбра – има достатъчно улики и доказателства, че лица и фирми, близки до Висшия съвет на БСП, са заобикаляли или са правили опит да заобикалят петролното ембарго, използвайки програмата "Петрол срещу храни" за трупане на печалби. Според бившия царски депутат Тошо Пейков, член на парламентарната комисия, проучваща този скандал, „злоупотребите по програмата „Петрол срещу храни” са безспорни, както и връзката на БСП с режима на бившия иракски диктатор”. Индиректно има още едно свидетелство за това – твърдението на премиера Борисов, че един от деветте доклада, изчезнали от кабинета на Сергей Станишев, е бил свързан именно с разследване на въпросната петролна сделка.
В края на януари 2003 г. Георги Първанов предвидливо си осигури американска индулгенция за участието си в аферата „Петрол срещу храни”. В тези дни Джордж Буш-младши трескаво търсеше съюзници за военна операция срещу Саддам Хюсеин. След като Франция и Германия порицаха готвената британско-американска акция „Шок и ужас” и блокираха милитаристични резолюции на Съвета за сигурност на ООН, Буш и Тони Блеър потърсиха новите членки на НАТО. Справедливо наречени от френския президент Жак Ширак „пуделите на Буш”.
Макар че в началото на януари Първанов възприе френско-германската линия за мирно решение на иракския казус, три седмици по-късно той зае обратната позиция и подкрепи исканото от външния министър Соломон Паси изпращане на военен контингент в Ирак. От пацифист, ратуващ за германско-френската линия, Георги Първанов се прероди в американски ястреб, благославящ задаващата се интервенция срещу Ирак. Същият Ирак, от когото БСП и сателитните й фирми точеха милиони петролни долари.
Какво пречупи президента на България? Какво го принуди да се отрече от Париж и Берлин и да стане съюзник на Буш? – Какво друго, освен иракското досие „Петрол срещу храни”. Което американците рекетьорски извадиха през зимата на 2003-а и веднага заключиха в сейфовете на ЦРУ и Пентагона.
За десетте години на двата си президентски мандата Първанов стана експерт в изгаряне на мостовете, по които е минал. Умението му да облича нови политически одежди, за да си осигури битието и увлича тълпите, е запазена марка на партията му майка. Тази партия обаче се изчерпа, след като първите партийци натрупаха първия милион. БСП положи основите на отвратителния български капитализъм, обогати червените олигарси, но натрупа и безмерната омраза на обеднелия народ. Затова дойде времето на поредния проект на „Позитано”, призван да осигури премиерски и министерски мандати на бесепарската номенклатура.
Създавайки движението Алтернатива за възраждане на България (АБВ) Георги Първанов и компания пак се прицелват в белокаменната сграда на „Дондуков” 1, където се разпределят милиардите от еврофондовете и където комисионните по задаващите се сделки за изтребители и корвети са десетки милиони. Който не вижда тази бездарна режисура и вярва на новата роля на Първанов, той ще си остане пожизнен статист в двайсетгодишната драма „Ограбването на България”.
Ако Първанов има капчица почтеност и съзнание за нанесените на нацията вреди, той би избрал само един път след напускането на „Дондуков” 2 – оттегляне в добре платената от държавния бюджет президентска фондация и тихи академични занимания по балканска история. Тогава може да напише и президентски мемоари, за да узнаем истината за българската връзка на Слободан Милошевич и Саддам Хюсеин. Мемоари, от които се печелят добри пари, каквито вече спечелиха пенсионираните Буш и Тони Блеър.
