Преди парламентарните избори Бойко Борисов минаваше за политик, който милее за нуждите и стандарта на живот на обикновените хора. Неговите политически противници дори го упрекваха в популизъм заради прекаленото му желание да се хареса на широките народни маси.
Е, вече мина година и половина, откакто Борисов е на власт. И се показа не като
популист, а като най-обикновен тиранин, който е готов да смъкне и последната риза от гърба на гражданите, за да върже бюджета. Най-новата изедническа инициатива на властта е вдигането на стажа за пенсия, който според замисъла трябва постепенно да стане 37 години за жените и 40 за мъжете.
Борисов трябва да е много щастлив, че е премиер на България, а не на Франция или Гърция. Защото подобни мерки там доведоха до грандиозни обществени катаклизми. "Отново удрят обикновените хора и не смеят да закачат едрия капитал". Това коментира в телевизионен репортаж наскоро един от протестиращите французи наскоро. Същото е и в България, само дето
няма кой да протестира.
Другото душманско нововъведение на правителството е увеличаването на стажа, върху който се изчислява обезщетението при майчинство от 9 на 18 месеца. И това в държава, в която непрекъснато се говори за демографски проблеми и се обсъждат начини как те да бъдат преодолени.
Факт е, че бъдещите майки се договарят с работодателите си да ги осигуряват върху по-голяма сума след като забременеят и това е обичайна практика. Тя е нередна и ощетява хазната. Но правителството стоварва цялата отговорност за това върху майките и не закача с нищо работодателите. В крайна сметка осигуряването върху реалната заплата не зависи само от работника.
Мнозина работници вероятно няма да имат нищо против да получават действителните си осигуровки, но това не е по вкуса на началниците им. Увеличаването на месеците за майчинските пари е най-лесният начин за правителството да се справи с проблема. Далеч по-трудно е да се контролират работодателите и да се изисква от тях да осигуряват служителите си върху реалните доходи.
Властта обаче не се задоволи само с това. Тя увеличи от 12 на 18 месеца и срокa, върху който ще се изчисляват
обезщетенията при безработица.
Това също е удар върху най-слабите и беззащитни слоеве на населението. Точно те ще трябва да платят цената на кризата.
Тенденцията да се ощетяват най-уязвимите слоеве от населението започна още в началото на мандата с промените в Кодекса на труда, с които гражданите бяха лишени от правото си да ползват натрупаните си отпуски. И тук виновните се оказаха работниците, които не са си ползвали отпуската, а не работодателите, които не са им я дали.
Това освен всичко друго е и драстично нарушение на конституцията и в момента е обект на вниманието на конституционния съд. Има някаква надежда, че поне това безобразие на властта ще бъде поправено. За съжаление обаче конституционните магистрати много често през годините са отсъждали по целесъобразност, а не по законосъобразност.
Всички тези мерки се оправдават от правителството с тежкото наследство на тройната коалиция и икономическата криза. БСП, НДСВ и ДПС безспорно сътвориха едно от най-корумпираните управления и съвсем закономерно си получиха заслуженото от избирателите. Обективните факти обаче сочат, че през 2007 г., която беше последната преди кризата да дойде у нас, бюджетът беше с 5 млрд. лв. по-малък, от колкото е сегашния.
От проектобюджетите на отделните ведомства за 2011 г. се вижда, че нито едно от тях не е ощетено. Просто правителството предпочита да прехвърли тежестта на кризата върху гражданите. Въпросът е кога тези граждани ще се усетят и кога митът за загрижения за тях Борисов ще бъде развенчан.
