Сред многобройните находки, открити при проучванията на крепостта Русокастро, се откроява една особено ценна реликва – оловна ампула за миро от град Солун. Тя е открита в района на средновековната църква с некропол от археолозите н. с. Цоня Дражева и Милен Николов от Бургаският музей в края 2009 г.
Ампулата е с издължена шийка, кръгъл корпус и две малки дръжки. Висока е 5.8 см.
и с диаметър 4.2 см. От едната страна на корпуса е представена св. Теодора. Отляво и отдясно на образа се чете името на светицата. От втората страна доста трудно се различава образа на св. Димитър, който тук е с протегната напред лява ръка в молитвен жест, а с дясната държи кръст.
Ампулата от Русокастро представя един от най-често срещаните иконографски образи върху подобни паметници – св. Димитър като мъченик. Този образ виждаме на няколко ампули от България, както и на такива от базиликата „Св. Ахил”, от реликвариен саркофаг на сръбския крал Стефан Урош ІІІ в манастира Дечани, а един екземпляр принадлежи на Бенаки музей в Атина. Датировката на тези паметници, вкл. и този от Русокастро, е ХІІ-ХІІІ в., но ампули са се произвеждали до ХV в.
Всички подобни находки са плоски, двете им страни са отливани отделно и впоследствие запоявани. Досега запушалки на ампулите не са откривани. Вероятно мекото олово е било прищипвано и по този начин е капсулирало мирото.
През Средновековието ампули са били изработвани в поклонническите центрове като Солун, Йерусалим, Акра. Но такива предмети са били много популярни и в един по-ранен период, който е свързан със самото начало на поклонническата практика.
На латински език думата за поклонник е peregrinus. След приемането на християнството за официална религия в Римската империя започва да се засилва интересът на вярващите към земите, където е роден и живял Иисус Христос, като особено силно е било движението към Йерусалим, където е гроба Господен. Същевременно обект на почитане са били и местата, където са се подвизавали или били погребани първите светци – като св. Мина в Абу-Мина (Египет) и св. Симеон Стълпник в Сирия. Още тогава са изработвани метални и керамични ампули, в които поклонниците отнасяли светена вода или миро от Светите места. След завоюването на Египет, Палестина и Сирия от арабите поклонническият поток намалява, но никога не изчезва. Създаването през 1099 г. на Йерусалимското кралство дава нов тласък на поклонническото движение.
От местата за поклонение пилигримите носели по родните си места мощи, миро, светена вода или просто пръст. За съхранението на реликвите са служили художествено изработени ковчежета – реликварии, метални ампули като тази от Русокастро, кръстове-енколпиони. Ампулата с миро е ценна реликва за поклонника. Тя служи за предпазване от нещастия и от болести, но е и символ за вярата на всеки един вярващ. Изобщо поклонението е един вид приношение пред Бога и доказателство за вярата на християнина. Именно реликвите от Светите места били живото доказателство за такова силно религиозно чувство.
Писмени сведения за мирото на св. Димитър в Солун датират от ХІ в. От гроба с тленните останки на светеца по чудодеен начин изтичало миро; именно затова той, както и другият покровител на Солун – св. Теодора, били наричани мироточиви. За кратко време Солун става център на поклонничество, което продължава и до ден днешен. Гробът на св. Димитър е в едноименната църква в Солун. През 2009 г. в този град беше направено важно откритие. Под една от улиците гръцките археолози откриха гробница, която е в непосредствена близост до голямата базилика „Св. Теодора”. Засега предположенията са, че именно това е мястото, където е погребана светицата.
Солунската ампула от Русокастро е рядък паметник на византийското изкуство. В целия свят са съхранени не повече от стотина подобни находки. Тук е важно да уточним, че ампулата от Русокастро е изключително добре запазена. Дори тази, която е изложена в Музея на византийската култура в Солун, е в по-лошо състояние от Русокастренската находка. Русокастренският образец е принадлежала на силно вярващ християнин, най-вероятно жител на този голям средновековен град. Под влияние на своето религиозно чувство той е извършил поклонение на гроба на св. Димитър в Солун, откъдето е купил ампулата и я е донесъл в родния си град. Тази рядка находка днес се съхранява в Бургаският музей и е част от изложбата „Археологически открития в Бургаският край”.
