Юстиниан и Теодора – един „класически“ трако-римски сюжет от VI век в елита на Източната Римска империя

Автор: Проф. Пламен Павлов

Почти целият VІ век на Източната Римска империя (Византия) минава под знака на една романизирана тракийска фамилия, чийто най-известен представител е Юстиниан І Велики (527-565).

В основата на новата династия е неговият вуйчо Юстин  I (518-527). За тогавашните автори Юстин и Юстиниан са “... траки по род...”, а някои от роднините им носят тракийски имена. На младини Юстин е говорел лошо латински и гръцки, поради което е смятан за „неграмотен“.

Бъдещият император е родом от градчето Ведериана, Юстиниан – от съседното селище Таурезиум, където е омъжена Юстиновата сестра Вигиланция. По време на своето царуване Юстиниан превръща родното си място в град, наречен „Първа Юстиниана“/“Юстиниана Прима“. По волята на императора новият град става седалище на автокефална архиепископия, чието наследство има отражение в историята на българската църква.

Различните хипотези свързват Първа Юстиниана с проучения от археолозите Царичин град до Лесковац  (днес в Сърбия) или, което е по-вероятно, с развалините в котловината Таор близо до Скопие – самото име е трансформация на „Таурезиум“.

От друга страна, векове наред се е вярвало, че Юстиниана е древната Лихнида (Охрид), поради което Охридската архиепископия традиционно е наричана „... на Първа Юстиниана и цяла България…”

Юстин прави военна кариера, достигайки до ранга на командир на екскувитите – елитен корпус, съответстващ на преторианската гвардия в стария Рим. Издигнат е за император от своите войници след смъртта на Анастасий I през 518 г.

Според византийските хронисти Юстин израства като способен държавник. В духа на традиционните патриархални ценности владетелят, който няма свои деца, „изтегля“ племенниците си от дълбоката провинция в столицата Константинопол. Почти всички поемат пътя на военната кариера. Изключение е Флавий Петър Саватий, който е осиновен от вуйчо си и приема името Юстиниан.

Младежът получава прекрасно образование, познавач на правото, теологията и други тогавашни „науки“. Поради  своя интелект, образованост и лични качества Юстиниан е издигнат от Юстин за пръв помощник в държавното управление, а по-късно и за съимператор и наследник на престола.

Личният живот на Юстин е повече от любопитен – на младини се влюбва в „робинята варварка Лупицина“ (буквално „Вълкана“), откупува девойката, прави я своя „конкубина“, а после и законна съпруга. Като императрица тя получава името Евтимия. За Прокопий Кесарийски самият факт, че жена с толкова „ниско“ потекло, „е венчана с корона“  е скандален, но според други тя е пример за „ благочестие и скромност“.

В анотация за българското издание на книгата „Юстиниан и Теодора“  (2008 г.) на британския византолог Роберт Браунинг е казано кратко и точно:

„Едва ли в световната история има друга владетелска двойка, която толкова да е впечатлявала съвременниците си и да е будела въображението на бъдните поколения, колкото Юстиниан и Теодора. Император Юстиниан I води Източната Римска империя (или Византия), към нейното най-голямо териториално могъщество и културен разцвет. Стратег, политик и покровител на правните науки и изкуството, Юстиниан изповядва визията за възстановяване на някогашната Римска империя, обхващала цялото Средиземноморие. Неговата красива съпруга Теодора – жена със силен характер и от неблагороден произход, подобно на Юстиниан – е истински крепител и вдъхновител на съпруга си.“

Любовта между Юстиниан и Теодора с нейните политически „проекции“ винаги е привличала вниманието на учените, сред които се откроява френският византолог Шарл Дил. В последно време ще отбележим книгата „Личният живот на Юстиниан Велики“ на Ростислав Ботев (2022 г.).

Военните победи, недостигнатото никога повече териториално разширение, културният разцвет, законодателството и мащабното строителство на обществени сгради, църкви (сред тях е и „Св. София“ в Константинопол!) и стотици крепости правят управлението на Юстиниан „Златен век“ на византийската държавност и култура.

Роденият на 11 май 483 г. син на тракийски селяни, превърнал се в най-великия император на Източната Римска империя, е сложна и противоречива личност. Наред със своите управленчески качества и  дълбоки познания в различни области, Юстиниан има и ред недостатъци, вкл. е мнителен, злопаметен и отмъстителен.

Въпреки проявената неведнъж силна воля, в критични моменти е колеблив и нерешителен. В някои случаи Теодора компенсира недостатъците на Юстиниан, като, за разлика от него, по природа е жизнерадостна, смела и решителна.

Родена е около 495-500 г. в семейството на Акакий, който се е грижел за дивите зверове на Хиподрома, преди всичко за мечките, използвани за забавление на тълпата в Константинопол. За едни автори Теодора и родителите й са от сирийски произход, за други са кипърски гърци.

За сирийската „връзка“ има някои косвени данни по линия на нейната майка. Баща й Акакий обаче явно е от Балканите.  След смъртта на Теодора през 548 г. Юстиниан, както пише Прокопий, „построи град и го нарече на името на императрицата“.

Проф. Николай Овчаров обърна внимание на казаното от византийския историк Теофилакт Симоката, че Теодоропол е разположен непосредствено до известния античен град Нове и фактически е идентичен с крепостта на Свищов през късната античност. Предвид често срещаната връзка между подобни градове и личната „история“ на техните патрони (така е и при Юстиниана Прима), логично е бащата на Теодора да е родом от този град или неговия район.

Акакий умира млад, което поставя вдовицата му с трите й невръстни дъщери в изключително тежко положение. Останали без средства в космополитния Константинопол, налага се да се издържат с артистични номера пред публиката, с просия и дори с проституция.

Теодора, която е най-голямата от сестрите, завързва връзки с видни личности и е известна за времето си „хетера“. В своята „Тайна история“ Прокопий Кесарийски излива цялата си ненавист на аристократ към Юстиниан и особено към Теодора. Императорът е парвеню, достигнало по волята на съдбата до трона на империята. Теодора е не просто актриса, забавляваща плебса, но и морално пропаднала лека жена. 

Без съмнение скандалните твърдения на византийския историк са силно преувеличени и тенденциозни. Така или иначе, след ред „приключения“, вкл. в Северна Африка, на около двадесет и пет годишна възраст Теодора се завръща в Константинопол.

Юстиниан среща красавицата, когато тя е започнала да води скромен живот. По думите на Ростислав Ботев, „чувствата се появяват постепенно, тъй като по начало двамата изобщо не си подхождат. Той е пълен, с червендалесто и кръгло лице, по характер затворен, студен и непохватен в отношенията с жените. Това обяснява защо на 40-годишна възраст все още не е женен“.

Решен да се ожени за Теодора, Юстиниан среща неодобрението на собствената си фамилия. Особено непреклонна е Евтимия, бившата робиня Лупицина. По тази причина е издаден държавен акт, който да разреши този брак.

Без да има образованието на Юстиниан, Теодора притежава природен интелект и силен характер. През 532 г., по време на бунта „Ника“, благодарение на нейната съобразителност и решителна намеса, Юстиниан запазва властта, а и живота си. В началото на четиридесетте години на столетието, когато Юстиниан се разболява от върлуващата чума, Теодора поема държавното управление и се справя успешно.

При Юстиниан и Теодора срещаме пример на силна емоционална и духовна връзка. Съвременниците отбелязват, че след смъртта на съпругата си (28 юни 548 г.) императорът губи желание да живее, което се отразява на управлението на държавата…

Както стана дума, Юстиниан създава град Теодоропол, който е в нашите земи. Предвид вероятния произход на императрицата имаме още един пример за личност с тракийско потекло в  елита на Източната Римска империя, при това в годините на най-голямото ѝ могъщество.

Източник: ТРУД


В категории: История , Добри Вести , Античност