На 1 октомври, когато Православната църква отбелязва празника Покров на Пресвета Богородица, се почита паметта и един от най-видните църковни певци в християнската история – ангелогласния преп. Йоан Кукузел. Не случайно денят е обявен за Празник на музиката.
Кукузел е роден от майка българка в град Драч (днес Дуръс, Албания) в края на ХIII век, когато градът е в рамките на Византийската империя. За българския му произход се съди по една от неговите композиции, посветена на майка му, която е озаглавена „Полиелей на българката“.
Заради певческата си дарба от малък е взет в Константинопол да се изучи за църковен певец. Усъвършенствал знанията и уменията си, станал първи певец в прочутия константинополски храм „Света София“, но го влечал уединеният молитвен живот. Затова тайно напуска блясъка и удобствата, и отива във Великата лавра на Атон.
Там, без да имат представа за славата му в имперската столица, го взимат за послушник и му дават му да пасе добитъка.
Докато обикалял със стадата планината, той пеел на воля. Веднъж обаче го чули няколко монаси и така Йоан бил поставен за певец в храма на лаврата.
Преподобният подължил да живее скромно, създавайки прекрасни църковни творби, с които славел Бога и украсявал молитвата на монасите.
Поради смирението и чистотата на живота си е канонизиран за светец.
Bulgaria va intra în zona euro cu cel mai mic salariu mediu. Cum stă România, prin comparație
https://www.dcnews.ro/bulgaria-va-intra-in-zona-euro-cu-cel-mai-mic-salariu-mediu-cum-sta-romania-prin-comparatie_973427.html
Cu ce salarii intră bulgarii în zona euro
https://www.cotidianul.ro/cu-ce-salarii-intra-bulgarii-in-zona-euro/
От статиите става дума за най-новата цел на бг. правителство за присъединяването на Бг. към Еврозоната през 2025 г.
Тоест Бг. още не е влизала в Еврозоната пред Румъния, а румънските журналисти (и политици) вече изпитват голяма завист.
Сега за Македония:
1.
Създаването на "македонски език" предимно от сърби (Блаже Коневски беше наполовина сърбин а той имаше няколко помощници власи) всъщност е голям автогол за сърбите.
Чрез този ход торлашките говори в източна Сърбия (преходни към български език; според бг. езиковеди те са български говори) са станали говори на "македонски език", понеже те най-наподобяват него от български или сръбски литературни/стандартни езици.
Например: "сакам" е торлашка дума, а и "македонска". Българската "искам" е по-различна. Сърбите даже нямат дума с подобен звук (доколкото ми е известно). "Желим" не звучи никак подобно на "сакам"/"искам".
Липсата на съгласна "х" също е торлашка черта, а и македонска.
Бг. хляб, сб. хлеб, мк. леб.
Сърбизмите, заимствали от македонците след 1912 г. ("сообраќај", от сб. "саобраћај", бг.: "улично движение", движение по пътищата") присъстват и в торлашките говори, обаче липсват от бг. литературен език, а и (много важно!!!) от българските говори в Благоевградско (Пиринска Македония), като тези са окачествени за "говори на македонски език" от македонските "езиковеди".
Така че пиротски говор (например) не е говор нито на бг., нито на сръбски, а е македонски говор.
2.
<<Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”. Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на Ь. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско).>>
(от книга "Единството на българския език в миналото и днес", 1978)
Сърбите които днес опровергават големи сръбски патриоти и герои като Вук Караджич всъщност косвено ги обвиняват в предателство към Сърбия и про-българизъм. За тях Караджич и други видни сърби са про-български боклук!!!
Кой е по-авторитетен:
Вук Караджч или Блазхе Коневски (Благой Конев)?
