Включвайки се в Първата световна война на страната на Централните сили в началото на октомври 1915 г., България предприе настъпление срещу Сърбия. За да помогнат на своя съюзник, Англия, Франция и Русия започнаха военноморска офанзива срещу нашето крайбрежие. Първо бяха бомбардирани български беломорски селища. Броени дни след на нападенията, извършени от англо-френските морски сили, ескадра бойни кораби на руския черноморски флот нанася
артилерийски удар по Варна.
Следва да изтъкнем, че във връзка с провеждането на Дарданелската операция, още през първата половина на 1915 г. военните ръководства на съюзниците от Съглашението трупат практически опит във военноморското сътрудничество. В навечерието на присъединяването на България към Централните сили Франция засилва своя натиск върху Русия за нанасяне на удари срещу главните български пристанища. На 27 септември.1915 г. френският посланик Морис Палеолог се среща в Царское село с Николай II. По време на беседата им моли императора да заповяда те да бъдат бомбардирани. Николай II се съгласява, като изтъква, че за да бъдат морално оправдани в очите на руския народ подобни действия, трябва да се изчака докато българската армия започне настъпление срещу Сърбия.
В края на 1915 г. руския флот провежда няколко неуспешни бойни похода срещу Варна. Лошото време и действията на германските подводници осуетяват нападенията на противника. През февруари 1916 г. той предприема нов опит за нанасяне на артилерийско-авиационен удар срещу българската военноморска база. Неприятелското морско командване планира да стовари върху варненското пристанище артилерийската мощ на новия си дредноут „Императрица Екатерина Великая” и едновременно с това да нанесе авиационен удар по него с водосамолети, базирани на авиотранспорти.
За нападението е привлечена втора маневрена група в състав: линейния кораб „Императрица Екатерина Великая” с командир капитан I ранг А. Сергеев, ескадрените миноносци „Счастливый” с командир капитан II ранг Г. Фус и „Пылкий” с командир капитан II ранг В. Улянов (и двата тип „Новик”), авиотранспортите „Император Александр I” с командир капитан I ранг А. Заев и „Император Николай I”, есминците „Лейтенант Пущин”, „Живой” и „Капитан-лейтенант Баранов”. Ескадрата отплава от Севастопол на 24 февруари 1916 г. (8 март. нов стил) под командването на контраадмирал Покровски. Сутринта на следващия ден тя приближава Варна. „Лейтенант Пущин” под флага на началника на четвърти дивизион капитан II ранг И. Подяполски и „Живой” се откъсват напред за изясняване на обстановката. В 8 ч. и 55 мин. „Лейтенант Пущин” с командир капитан II ранг Головизин спира да разстреля изплавала мина. В този момент под корпуса на ескадрения миноносец, между третия и четвъртия димоход, се взривява друга мина. Корабът се пречупва на две и започва да потъва. Носовата и кърмовата му част застават вертикално и известно време се държат на повърхността. „Живой” се приближава към потъващия есминец и спуска на вода две лодки. В 9 ч. и 5 мин. от борда му забелязват някакъв предмет, който вземат за перископ. „Живой” изстрелва по въображаемата подводница 13 „гмуркащи” се и 20 фугасни 75-мм снаряди. От водата успяват да извадят само началника на четвърти дивизион ескадрени миноносци капитан II ранг Подяполски (според български архивни данни той е взет в плен), командира на „Лейтенант Пущин” и още двама офицери. В морето край нос Иланджик е изоставен не само екипажът на потъналия кораб, но и едната лодка на „Живой”. Втората лодка се преобръща в момента, в който есминецът дава ход. Загиват 51 руски моряци. Петима офицери и десет моряци се добират до брега и са взети в плен (според наши данни четирима офицери и единайсет моряци). Командирът на „Живой”, правомерността на постъпката на когото е твърде нееднозначна, е осъден.
Междувременно германски хидроплани предприемат въздушно нападение срещу корабите от ескадрата. Водосамолет № 507 с екипаж младши подофицер Улбрих – пилот, и вицефелдфебел Винике – наблюдател, в две поредни атаки от височина 450 м. хвърля по 5 бомби по ескадрените миноносци и постига попадение в юта на един от тях. Есминците от руската ескадра са атакувани и три пъти последователно от водосамолет № 534 с екипаж мичман I ранг Ринсберг – пилот, и старши подофицер Витман – наблюдател. От същата височина върху им са хвърлени 9 бомби. Отново един е улучен в юта. Точното бомбопускане предизвиква пожар на бака на друг от тях. Според други наши архивни източници авиационните бомбардировки причиняват пожари на 2 руски бойни кораба. Два ескадрени миноносеца на противника са толкова повредени, че след като достигат Одеса, се налага от там да бъдат откарани на буксир до Николаев за ремонт. Това, както и потъването на „Лейтенант Пущин”, принуждава неприятеля да се откаже от предварително замисленото нападение. Гореизложеното опровергава изразеното в досегашни изследвания становище, че като цяло резултатът от въпросните въздушни бомбардировки е доста слаб. Според руски публикации командирът на ескадрата взема решение да отмени нападението, имайки предвид доклада за откриването на перископ и появата на германските водосамолети. Пак според тях германските летци преувеличават резултата от бомбардировките.
По време на нападението водосамолетите са обстреляни с артилерийски и картечен огън. Хидроплан № 507 е улучен от 3 картечни куршума, а един разкъсва десния ръкав на наблюдателя вицефелдфебел Винике. Шест куршума улучват фюзелажа (корпуса), крилата и лодките на водосамолет № 534. Неговият пилот мичман I ранг Ринсберг явно е роден под щастлива звезда. Един куршум минава между краката му, без да го засегне и пробива крилата. Любопитно е да се отбележи, че 10 месеца по-късно същият невероятен късмет има друг германски летец – младши подофицер Ланге. В морския бой при Балчик пилотирания от него водосамолет бомбардира крайцера „Память Меркурия” и го улучва с една бомба. Въздушната атака е посрещната със силен зенитен огън. Четири картечни куршума улучват лодките и крилата на водосамолета, а един пробивайки седалката, минава между краката му.
Съвременни руски изследвания обръщат внимание на цяла поредица от грешки и пропуски, допуснати при планирането и подготовката на готвения удар по българската военноморска база. Те се конкретизират в следното. Не е проведено предварително разузнаване на подхода към Варна и самото пристанище. Изпращането на два ескадрени миноносеца на импровизирано разузнаване няма успех, а само разкрива замисъла на руското командване и дава възможност на морската авиация да се подготви за атака срещу ескадрата. При приближаване на военноморска база Варна не е организирано противоминно осигуряване, което води до потъването на „Лейтенант Пущин” и осуетява замисления удар. Става очевидна явната слабост на зенитното въоръжение на корабите. Старите есминци могат да водят огън по самолетите само със 7,62-мм картечници.
