Вече съм на години и не се боря за слава или постове, а ми се ще да се чуе и запомни една свята за българите истина! Веднъж, при едно мое гостуване при моя изповедник – поп Петър Банев, свещеник от Старата църква „Св.Богородица“ в Търговище, той ми довери следното:
На млади години, след като завършил обучението си за поп, трябвало да бъде разпределен в с. Горско Абланово, което е на границата на Търговищка и Русенска
област, до с. Опака, днес вече град. Започнал попът да служи и тъй като бил сериозен и усърден, скромен и почтен човек, местните жители започнали да го приемат за свой и лека-полека да му доверяват тайните си.
Един ден, неколцина от тях вкупом отишли при него и заедно му разказали ред по ред следната история.
Паисий Хилендарски често минавал по тези места, тъй като бил назначен за таксидиот, което ще рече: да събира материална помощ за манастира Хилендар, където по-големият му брат бил на отговорна длъжност. Паисий, облечен като поп, кръстосвал българските земи, като своевременно разнасял и своята „История“. Бил добър приятел със Софроний Врачански, на когото дал пръв да препише труда му „История славянобългарская“. В началото котленския възрожденец дълго и нашироко описвал всичките трудности, с които се сблъсквал при издирването на историята на българите. Но поради липса на време, както и на пергмент, Софроний пропускал първата част и преписвал само съществената – историята, под претекст, че достатъчно добре познава автора и не му е нужно да преписва и тази част от книгата. А в нея Паисий бил подробно отбелязвал къде и кога е роден и от какво семейство е. Така, за жалост, се погубили много детайлни подробности от биографията на хилендарския монах.
В томовете на Георги Сава Раковски открих, че той е роден в Патока. Тази местност се намира между селата Копрец, Черковна, Преселец (между Търговище и Омуртаг). Село Черковна и през турско време се е наричало така, а с. Преселец се казвало Ямна, което от еврейски означава предание, традиция. Този български край е изпепеляван няколко пъти по време на потурчването.
Мястото е богато и гъсто населено. Говори се, че тук се е намирала книжовната школа на българите по времето на цар Борис. Имало е голям комплекс с много църкви, манастир и книжовна школа, в която се обучавали писари, монаси и се преписвали книги. Комплексът се простирал с километри, от Плиска и Преслав, чак до Върбица, шуменско, все по билото на планината. И днес находките от тези места изобилстват с много монети и типичната за българите бяла керамика – известно е, че оловната глазура, привнесена от Византия у нас, започва да се прилага доста по-късно. Местността „Патока“ днес основно представлява ниви – орници. Но при дъжд на повърхността й изкачат монети, копчета, керамика, тухли. Самата дума не идва от поток, а от патока, което означава „слаба ракия“, т. е. мястото не е плодородно.
Веднъж Паисий се прибирал от срещата си със Софроний, вървейки по бреговете на река Черна (дн. Черни Лом). При един от нейните завои го пресрещнали двама турци и го обвинили, че е гяурин, а води кон. Омразата им се родклаждала и от това, че той бил поп, който спомагал на българите да опазят вярата си. Дълго го мъчили, били и блъскали, дордето го убият. Така го оставили непогребан на птиците и полските зверове. Но вечерта, българи-християни прибрали трупа му и го заровили в олтара на една от църквите по този край – построена на старинно свято място цялата от камък, за да устои на пожарите и атаките на башибозука. Заради нея селото носило името Каменна църква. Тази информация ревностно била премълчавана, да не би турците да осквернят гроба на свещеника, но от ухо на ухо тя се предавала от баща на син и от дядо на внуче, та чак до наши дни.
Когато отново по тези места се появил поп, местните му доверили своята съкровена тайна, пазена от векове. По времето на социализма обаче, свещениците също бяха недолюбвани от властта и обвинявани, че заблуждават народа. Така попът не могъл да изповяда къде е гробът на неговия събрат по вяра Паисий. Със сълзи на очи веднъж полуслепият от диабета поп Петър Бонев, вече пенсионер, ми разказа как неговият баджанак – тогава партиен секретар, се опитал да го убие, блъскайки го в главата, затова че е поп, което вредяло на кариерата му и на леката му и доходна работата. Не зная дали отец Петър е още жив. Самата аз на няколко пъти се опитах да кажа къде е гробът на Паисий, но все бях атакувана с думите: Ти пък коя си, че да знаеш?
Съществуват много легенди за това къде е погребан първият български възрожденец, но истината е една. Ако разпитате местните възрастни хора, ще бъдете поразени от чутото. Вярно е, че живеем в бездуховно време, глад и немотия ни притискат отвсякъде. Но защо ли все още оцелява завистта и как не погива тя в това гладно за духовност време?
Лично аз посетих с. Горско Абланово. Случи се дъждовно време, фучеше вятър. Дълго се лутах сама край реката в непозната местност. От старата „Каменната църква“ бяха останали развалини, а в селото цареше глухота. Малцината му останали в него жители се бяха пръснали по ниви и лозя, кой с козите, кой с магарето. Реката има много завои, но до кой от тях Паисий бе намерил смъртта си? Това може да кажат само онези, до които е достигнала предаваната под сурдинка от поколения на поколения информация.
***
Горско Абланово:
Древна сцена на исторически събития
Първите писмени сведения за днешното село Горско Абланово датират от ХV век и са открити в турски документи. В тях се говори, че жителите на с. Каменна черква са се преместили в местността, наречена „Абланово“. Вероятно несъществуващото днес населено място Каменна черква е било някъде около близкия скален манастир край с. Крепча. В пещерите му някога са живели отшелници и аскети, последователи на исихазма. Смята се, че единият от откритите във вътрешността им надписи е най-ранният надпис на кирилица, открит на Балканите. Установено е, че той е още от времето на Симеон Велики, някъде от 921-ва година. На около километър на юг от тази импровизирана обител, има разкрити останки от старо средновековно селище. Но тук живот кипи още от античността. Археологът Димитър Овчаров разви преди време хипотезата, че край селото някога се е намирало трако-римско селище и светилище на бог Аполон, базирайки се на открития в местността „Токарлъка“ жертвеник, богато украсен с растителни и животински орнаменти, митологични изображения, сред които три женски глави (т. е. трите горгони от гръцката митология) с делфини между тях, митични грифони и пр. Но всъщност това, с което Горско Абланово остава в историята е кървавата битка, която се води в околностите му на 24 август 1877 г., в която за освобождението на България загиват 1300 руски войници. В памет на това сражение наблизо са издигнати цели девет мемориала.
През 2007 г. селото влезе в централните новинарски емисии с откриването на останки от древен ранноримски град от времето на Марк Аврелий и династията на Северите, населен със заможни люде и войници, уволнили се от римската армия. В по-нови времена тук прииждат заселници от Арбанаси, Дряновско, Тетевенско, Килифаревско и Бяла, които в края на ХІХ в. напълно оформят българския етнос на населението.
