Преди 30 години легендарният български пилот си отива от този свят, погребан в столицата с най-внушителен военен церемониал
Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска
Преди години бях учителка в градчето Сухиндол. Тогава за пръв път чух името на Петко Попганчев. Бил е жив, но не съм се срещала с него, защото не е живял там. Знаех малко за удивителните му пилотски подвизи. Сега, по повод Световния ден на авиацията и космонавтиката, мога да разкажа това, което узнах през годините…
Легендарният български летец Петко Попганчев е роден в с. Сухиндол на 21 август 1905 година. Завършва гимназия в София през 1924 г., а през следващата постъпва в аеропланното училище към летище Божурище, където получава диплом за летец. След това се дипломира с отличен успех и във Военното училище, като получава направо чин поручик. От тук започва блестящата му кариера.
Той е един от поколението пилоти, обучавано след Първата световна война (1914-18г.). До 1934 г. той служи в Дирекцията на въздухоплаването като летец-инструктор в Авиационното училище в Казанлък. През 1934 г. следва авиаторство в Берлин. След завръщането си в родината през 1939 г. става началник на конструкторската служба в Държавната аеропланна работилница (ДАР) в Божурище, където до 1949 г. работи съвместно с именития ни авиоконструктор инж. Цветан Лазаров. По конструкция на инж. Лазаров създават самолета ДАР-6. Заради добрите качества на аероплана той е внедрен за серийно производство.
След преместването на ДАР в Държавната самолетна фабрика в Ловеч, работата по реконструкцията и производството на ДАР-9 продължава. Тук Попганчев е главен пилот-изпитател и началник на Държавна самолетна фабрика в града. През март 1945 г. той лично провежда изпитания на ДАР-10Ф, който е оценен като много добър щурмови самолет, но работата е прекратена, защото ВВС се превъоръжава с реактивни самолети.
На 10 юни 1948 г. Петко Попганчев, вече полковник, провежда първи изпитателен полет на прототипа ЛАЗ-7, който е оценен като отлична учебна машина (през 1954 г. правителството закрива производството на родни самолети и ДСФ прекратява дейността си).
След 1949 година полк. Попганчев е главен инженер в щаба на ВВС, после – зам.-началник във Военновъздушното училище в Долна Митрополия, а след това – старши преподавател във Военнотехническата академия по аеродинамика, конструкция на самолета и бордовите уреди и пр., и пр.
Големият ни ас е летял безаварийно цели 40 години – от 1925 г. до 1968 г., през които има над 3500 часа във въздуха и е изпитал над 117 вида самолети… Полковник, аероинженер, изпитател, преподавател, военновъздушно аташе в Германия, дързък пилот – това са кратки щрихи от живота му. Летял на над 123 типа моторни самолета от разни видове: учебно-тренировъчни, бойни, пътнически; едномоторни, двумоторни, тримоторни…
Безброй пъти е летец-изпитател на прототипни и серийни самолети българско производство. По същото време извършва първите полети на фабрично-заводски изпитания на 10 прототипа български самолети и на 4 техни модификации.
В живота си Петко Попганчев има много пикантни случаи, в които със своеволна дързост демонстрира невероятно владеене на самолета. Така например от 1925 г. до 1927 г. той каца три пъти на своя глава със самолет в двора на Военното училище (днес Военна академия „Г. С. Раковски” в София). Друг път се приземява със своя лек учебно-тренировъчен самолет на една малка полянка в м. Узана в Габровския Балкан и успешно излита пред смаяните погледи на намиращите се там туристи.
Своите летателни демонстрации той прави и в чужбина. Пребазирайки един изтребител от Германия в България, Попганчев отклонява самолета от трасето му над югославска територия и полита над кралския дворец в Белград, където извършва акробатична демонстрация с всички фигури от висшия пилотаж. Това предизвиква дипломатически скандал, но очарованият сръбски принц Павел отменя наказанието му…
Смелият авиатор има много летателни рекорди, между които: височинен полет със самолет КВ-2 на 7200 метра височина без кислороден апарат, свредел с 9 витки при загуба на височина 1000 метра с нов самолет ЛАЗ-7. Със самолет FOCKE WULF FW 44 извършва 33 минути гръбно летене до свършека на гориво. През 1933 година с ДАР-1А прави свързани лупинги и „навърта” 123 от тях, а на другия ден счупва собствения си рекорд – 127 свързани лупинги при полет от Карлово до Казанлък. А с AVIA B-122 прави 132 свързани лупинга.
Рекордът обаче, с който летецът най-много се гордее, е поставен на 21 юли 1957 година, когато той е вече на 52 години. Със самолет ЛАЗ-7М в присъствие на комисия от трима експерти Попганчев изпълнява бавноуправляемо тоно за 41 секунди – това е фигура от най-висш пилотаж, която може да се изпълни само от истински въздушен виртуоз – акробат. Това е бавно завъртане на самолета по надлъжността му на 360◦.
През 1959 година, вече пенсионер, Петко Попганчев става първи републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет – на републиканския шампионат, организиран от Централния аероклуб (ЦАК) и аероклубовете в страната при ДОСО. Като неколкократен шампион на страната, през 1964 г. той става първия у нас „Заслужил майстор на спорта”. А през 1968 година за изключителни постижения е награден с диплом „Пол Тисандие” – най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване FAI.
И все пак, една от чудатостите на виртуозния пилот си остава дръзкото пикиране със самолет под Стамболовият мост във Велико Търново. По подготовката на този полет в спомените си той пише: „По-голямата част от времето си в Търново прекарах в преценяване възможностите „за” и „против” рискования полет. Стигнах до там, че нощем се събуждах под бремето на тоя неизяснен въпрос, отивах сутринта на самото място, представях си един вариант на полето, после друг…
И така уж без сериозни намерения, уточних всички подробности, свързани с минаването ми под моста. Започнах да се убеждавам, че ако го направя по течението на реката, 85-те конски сили на двигателя не биха могли да осигурят необходимия ъгъл на издигане срещу амфитеатрално разположения зад моста град. Оставаше възможността да подходя откъм Търново. Тук трудността се заключваше не само в избиране на правилна скорост и височина, но и в необходимия завой от 180◦.
Разчетът на действията ми трябваше да бъде дотолкова точен, че краят на завоя да съвпадне със самото преминаване, като в нужния момент самолетът се окаже точно между дъгата на моста и повърхността на водата. Когато след няколко дни се прибрах в Казанлък, взех един ДАР-1А и излетях. Кацнах само в Горна Оряховица, за да заредя самолета с гориво и продължих за Търново, където направо пристъпих към своя замисъл”.
Какво виждат всъщност търновчани. Било утрото на 24-ти май 1932 година, празникът на св. св. Кирил и Методий. Търновското население празнувало по улиците. Изведнъж откъм хълма Трапезица се чува усилващо се бръмчене на мотор. И пред погледа на болярци „изскача” аероплан, който прави завой над зяпналия от изумление народ. Самолетът ДАР-1А с бордови номер В-ВІКR завива и започва да се спуска все по-ниско от над улица „Гурко”, сякаш потъва надолу между скалите на река Янтра.
„Този авиатор е луд! Ще се пребие!” – викат хората и удрят по един кръст… А самолетът излиза от пикиране почти над самата вода, току пред дъгата на Стамболовия мост. После се врязва между обраслите с храсти брегове на реката и между стръмнините се шмугва под самия мост. Прелитайки от другата му страна, започва бързо да набира височина. Проечават възгласи: „Браво на юнака!”. Търновското население дълго говори за това необичайно събитие…
За всичко извършено Петко Попганчев е награждаван с „Народен орден на труда”- сребърен, два ордена „Червена звезда” и други.
Легендарният български пилот напуска тоя свят на 8 март 1983 г. и е погребан в София с най-внушителен военен церемониал.
Свидните жертви на българската авиация
Според приблизителната статистика от създаването на българската бойна авиация до днес са загинали 334-ма пилоти и щурмани. Първият от тях е поручик Христо Топракчиев, който загива на 1 ноември 1912 г. край Свиленград по време на Балканската война. Доста са жертвите по време на Втората световна война. Много пилоти са свалени по време на защитата на София от бомбардировките и над бивша Югославия в схватки с немски асове.
Първият загинал пилот от база „Чайка“ край Варна е поручик Христо Мацалов. По време на приводняване в Черно море на 23 октомври 1943 г. хидропланът му се преобръща и той остава в ледените води. В навечерието на Деня на авиацията, на 7 април точно преди 70 години трагично загива летецът подофицер Пеню Данчев Малев. По време на полет с изтребител Ме 109 „Стрела” възниква пожар в двигателя. Пилотът скача, но сбруята на парашута „Шрьодер” се скъсва.
