Вижте какво се е случило в малкото някогашно западно предградие на Истанбул преди 140 години
Автор: Диана Славчева
Малкото някогашно западно предградие на Истанбул, което навеки оставасвързано с българската история – Сан Стефано, където е подписан мирният договор, сложил край на Руско-турската война, дълго време е бил главна квартира на руските войски.
В онези години това населено място е приличало по-скоро на вилна зона, изпълнена с множество градини, принадлежащи на гърци, арменци, европейци и левантинци – потомци на основно италиански и френски колониалисти, преселили се в крайбрежните райони на Сирия и Ливан в началото на кръстоносните походи в края на ХІ и началото на ХІІ век.
Не случайно, когато през 1926 г. бива преименувано, е наречено Йешилкьой, което в превод от турски означава „зелено село”. През 1907 г. то е присъединено към Истанбул и днес е негов квартал, част от предградието Бакъркьой.
Както свидетелства руският военен историк и адютант на княз Николай Николаевич Дмитрий Скалон в своите спомени: „Домът, където бе настанен Негово Величество, принадлежеше на Аракел бей Дадиани. Арменското семейство Дадиани се ползваше с милостивото разположение на султаните и в по-предишни времена е притежавало завод за барут, който сега се управлява от правителството”.
Къщата, където пък е подписан Санстефанският мир, е принадлежала на семейство Симеоноглу и в нея е бил настанен генерал-адютантът граф Николай Игнатиев, заедно с хората от неговия антураж.
Първоначалното име на мястото – Сан Стефано, на гръцки Айос Стефанос – и в двата случая означаващо свети Стефан, произхожда от легенда, съгласно която по времето на Византийската империя тук е акостирал заради разразила се буря кораб, превозващ мощите на светеца от Константинопол в Рим. И те били пренесени в църквата на това тогава малко рибарско селце, докато морето не се успокоило. Това дало повод св. Стефан да стане патрон както на християнския храм, така и на населеното място.
През 1203 г. на неговия плаж край брега на Мраморно море пък извършила десант латинската армия на Четвъртия кръстоносен поход, следствие на което бил завоюван Константинопол. По време на Кримската война пък тук се разположили френските сили, които построили един от трите исторически фарове на Истанбул, който функционира и до ден днешен.
През 1878 г. тук се установява и руската войска и затова не е случайно, че именно в Сан Стефано се подписва договорът за края на Руско-турската война, донесла дълго чаканото освобождение на българския народ от тежките окови на турското робство.
Днес районът се обитава предимно от богатото население на Истанбул, като недвижимите имоти тук се отличават с висока стойност и основно се предават по наследство от поколение на поколение.
