Напълно незаконно общината е актувала имотите им като своя собственост
Автор: Огнян Марков
Примерите за незаконосъобразното актуване на земя от страна на общините не са един и два. За някои от тях със софийски адрес разказваме на стр. 18 в броя. Оказва се обаче, че администрацията в Бургас не остава по-назад от столичната, като при това бие всички рекорди по площ на присвоените терени.
Това се случва в най-стария бургаски квартал „Акациите“. Екип на предаването „Паралакс“ разкри в ефира на национална телевизия СКАТ, че над двеста семейства, живеещи от десетилетия там, са заплашени да бъдат изхвърлени от домовете си буквално на улицата.
Началото на застрояването на тази част от морския град е поставено след края на Междусъюзническата война през 1913 г., когато започва голямото и трагично преселение на българите от Тракия и Мала Азия в границите на тогавашна България. Някои от тях търсят масто за нов дом в Бургас. Общината им предоставя възможност да си построят къщи върху дългата около 2 км и широка между 600 и 800 метра пясъчна ивица между бургаското пристанище и езерото Вая.
По това време по-голямата част от предоставената на заселниците територия представлява блато и гори. Трудолюбивите тракийци започват упорито да засипват тинята и да изкореняват дърветата, за да си вдигнат покрив над главите. И тъй като предоставеното им парче земя не е отбелязано в тогавашния кадастрален план на града, при започване на строителството те не получават никакви документи за собственост.
От началото на 50-те години на миналия век нататък новите бургазлии и техните наследници многократно са отправяли искания към поредната общинска администрация да им разреши да закупят земята, която сами са си отвоювали от езерото, и да узаконят постройките си върху нея. Вече над половин век обаче те получават един-единствен отговор: „Изчакайте, положението скоро ще се уреди.“
Всъщност геоложките проучвания в района показват, че горният земен слой е с дълбочина само 2 метра, под него се откриват от 2 до 4 метра рохкави пясъци, следвани от 5-6 метра по-сбит пясък и тиня. Поради това в квартала не е възможно да се извършва високо строителство и се предписва изграждането само на едно- и двуетажни къщи.
Големият въпрос обаче – и преди, и сега, е: чия всъщност е собствеността върху тази земя?
Някои от жителите на квартала имат нотариални актове за постройките си, но не и за терена под тях и дворовете си. Те единогласно твърдят: „Наша е земята, щом дедите ни, установили се тук преди 100 години, са я отвоювали от езерото“.
Служителите в администрацията на града обаче са на друго мнение и през 2001 г. всичките повече от 250 декара, върху които е разположен „Акациите“, са актувани като общински. Което означава, че всеки момент те могат да бъдат продадени на друг, а къщите там – съборени от новия собственик.
Само че според законите у нас, дадена община може да обявява поземлени имоти като свои, само ако те преди това са били държавна собственост. А живеещите в кв. „Акациите“ имат в ръцете си много ясен и категоричен документ, издаден им от областната управа, в уверение на това, че „не се откриват данни за държавна собственост“ върху тези 250 декара. Тоест, обявявайки ги документално за свои, общината е извършила напълно незаконен акт!
Като имаме предвид механизмите на вземането на решения и тяхната реализация от страна на администрацията, е нелепо да се мисли, че на един или няколко общински чиновници им е хрумнало да си спретнат някаква далаверка с цел лично облагодетелстване от продажбата на тези имоти. Нали всичко в крайна сметка се подписва от кмета или заместниците му и няма никакъв шанс това да мине незабелязано. Така че решението парцелите в кв. „Акациите“ да бъдат актувани като общински може да бъде взето само и единствено от бургаския кмет.
От септември 1990 г. до април 1991 г. временно изпълняващ тази длъжност е Анастас Демирев. След него до ноември 1995 г. градоначалник е Продан Проданов, чиято кандидатура е издигната от СДС. Сменя го подкрепеният от БСП Йоан Костадинов, който се разполага на кметския стол от 1995 г. до 2007 г. Оттогава досега градът се управлява от човека на ГЕРБ Димитър Николов.
Както се вижда, за 25 години начело на морския град се сменят четирима управници – и четиримата с различна политическа принадлежност. Следваната от тях линията по отношение живеещите в „Акациите“ обаче остава една и съща – всички те остават без последствие молбите на хората да закупят земята, която стопанисват вече от няколко поколения.
В интерес на истината, през 2004 г. е дадена възможност на тукашните жители да закупят парцелите си. Но бургаската администрация така и не ги уведомява за този шанс, въпреки че заявленията им да сторят това надлежно се пазят в общинския архив (?)!
Пита се обаче защо именно сега този проблем ескалира, като междувременно потомците на заселниците са излъчили инициативен комитет, който да информира обществеността, държавните и правораздавателните органи за подготвяната далавера?
Крушка си има опашка, както казва народът. Преди няколко месеца небезизвестната Цветелина Бориславова купува рибното пристанище в Бургас, което пък като местоположение е точно пред „Акациите“. Освен това, общината неотдавна обяви намерението си да строи яхтено пристанище на езерото Вая, като за целта разшири канала, който свързва езерото с морето.
Дали има топла връзка между тези два факта е трудно да се каже, поне засега. Безспорно е само едно – мястото на този бургаски квартал е изключително подходящо за изграждане на едно чудесно вилно селище – само на крачка от бъдещите стоянки на яхтите в езерото и съответно до евентуалните инвестиционни промени, които несъмнено бившата изгора на Бойко Борисов ще сътвори на мястото на старото бургаско рибно пристанище. И точно тази хипотеза най-силно безпокои жителите на квартала.
Понастоящем те са въвлечени в парадоксалната ситуация без да са собственици да плащат всичко, което им поиска общината. За земята – наем, за жилищата – данък сгради и такса смет. За боклука дори се налага да дават пари два пъти – веднъж с наема, втори път – с данъка върху постройките. Хората обаче не смеят да протестират срещу това скандално своеволие на общинските чиновници, защото стереотипният отговор, който получават всеки път, когато все пак на-дигнат глас, е: „Или плащаш, или ти бутаме къщичката!“
Просто и ясно. И те бъркат в портмонето. Така е вече години наред. Дори самите общински служители ги съветват да бъдат редовни платци, тъй като платежните документи за тях се явявали нещо като... полунотариален акт. Термин, на който всеки нормален човек, дори без да е юрист, би се изсмял чистосърдечно!
Поредните успокоителни думи към живущите в „Акациите“, и то пред камерите на СКАТ, отправи в началото на този месец сегашният кмет Димитър Николов. Според него нямало нищо вярно в слуховете, че постройките им щели да се събарят като незаконни. Всеки обаче индивидуално трябвало да си подаде документите, случаят му да се разгледа и да се реши по съответния ред. Тъй че гражданите да бъдели спокойни.
Градоначалникът обаче съвсем невинно пропуска факта, че същите тези документи са подадени и отлежават вече дълги години в архива на общината. Поведението му в тази връзка буди недоумение – щом е така категоричен, защо не подпише заповед, с която да се сложи началото на процедурата по узаконяването?
С неподправена лекота той пропуска също така да спомене и едно писмо до него от 31 март 2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в което Десислава Терзиева съвсем ясно изразява мнението на ведомството, че общината трябва да отпише имотите в „Акациите“ от регистъра си, тъй като те са нанесени там противозаконно. След което да ги предаде на истинските им собственици.
Това заобикаляне или по-точно – затаяване на истината, не може да не тревожи живеещите в квартала. Още повече, че през годините там постепенно са закрити училището, аптеката, малкото магазини, канализация няма и не се проектира да има...
В същото време на никого в администрацията вече не прави впечатление, че циганските махали на територията на община Бургас непрекъснато се изпълват с незаконни постройки. Това се отнася и за кв. „Победа“, който е на половин километър от „Акациите“, и за Горно Езерово, и въобще за всяко място, което някой ромски клан реши да си заплюе за заселване.
Все по-ясно става също, че в китната ни родина с особени права се ползват предимно циганите, и определящите се като турци, и пришълците от Сирия, Северна и Централна Африка и кое ли още не малцинство. Само българите битуват низвергнати и все повече и повече наподобяват на бежанци в собствената си родина.
