Българин от Чикаго иска да прави наши деца шампиони

Автор: Яна Славянска

Иван Абаджиев, Валентин Йорданов и много други.
Един от по-малко известните от тях е Младен Лижев. Той е възпитаник на Национална спортна академия „Васил Левски” и докато е в България е треньор в не много популярния у нас спорт тенис на маса.

Младен пристига в САЩ през 1996 г., за да участва в един от най-популярните в света шампионати по тенис на маса - във Форт Лодърдейл. След състезанията той остава да наблюдава Олимпийските игри, които през същата година се провеждат в Атланта. Именно там започват срещите му с Америка и американския спорт...„В Атланта отдавна живее един стабилен и ерудиран мой колега от спорта, който в олимпийските дни помогна изключително много на своите някогашни съекипници от академичното гребане, стартиращи на Олимпиадата... Чавдар Радев. Той намери време и за мен.

Най-напред ме  представи на Ричард МакКафи, водеща фигура в американския тенис на маса. Това стана в самата олимпийска тенис зала, където МакКафи беше генерален мениджър на олимпийския турнир. След Олимпиадата този отдаден с цялото си сърце на  нашия спорт човек ме покани за една опознавателна тренировка, която аз проведох в тенис центъра на Атланта... Имаше двадесет маси и цялото оборудване бе от най-доброто в света – всичко, „от игла до конец”, произведено в „Бътерфлай” – японска фирма, създаваща всичко за тениса на маса.

Тук имах щастието да открия и да развия изключителния спортен талант на невръстния тогава Престън Чин, а малко по-късно да работя и с уникалния тенисист Ти Джей Биби” – разказва пред чикагския вестник „България сега” спортистът.
След тази тренировка се случва нещо, за което дори не е мечтал. Той става треньор в един от най-добрите американски клубове. След време решава и емиграционните си проблеми.

Със застъпничеството на МакКафи и сенатор на Джорджия получава Зелена карта – за себе си и семейството му, и то в раздела за кандидати с изключителни  постижения – в случая в областта на спорта. По-късно, за пет години съвместна треньорска работа с МакКафи, клубът му постига ясно очертани в историята на американския тенис на маса успехи в своето представяне.  В САЩ имат вече изключително стабилен център с образцова програма, по която се подготвят младите тенисисти, като Ти Джей Биби, Престън Чин и много други.

Техните резултати, плод на упоритата съвместна работа на българския и американски треньори, са много впечатляващи. Те трогват и вицепрезидента на Бил Клинтън Ал Гор, който връчва почетен медал на Клуба. Тогава  МакКафи казва на Младен: „Три четвърти от този медал са твои...” Днес българската общност в Америка разполага с ерудиран спортен специалист, притежаващ най-високата треньорска степен на САЩ и с правото да създава и ръководи спортни центрове и спортисти.

„Децата се променят благодарение на нашия спорт – казва Младен. – Тенисът на маса е един спорт почти без травми, с благотворно влияние за дихателната и кръвоносна системи, развиващ „интелигентна бърза сила” на мускулите, на реакциите, на мисленето, подкрепящ амбицията в едно благородно и джентълменско съревнование, приучващ на труд и дисциплина, създаващ респект към оптимален режим дори и в живота извън спорта... Това е една добра основа за оформянето у децата на физически и психически здрав човек. Не по-малко добри резултати имат от неговото практикуване и възрастните хора” – изтъква още нашенецът.

Той има желанието да направи каквото може за нашите сънародници. „Особено сега, в Чикаго, където има всички възможности за това. Иска ми се да открия таланта и отворя пътя към спортните успехи и на наше, българско дете... Както и да организираме възможности за нашите сънародници да укрепят здравето си чрез спорта, да изпитат повече радости и емоции в живота си. Нямам никакво намерение и причина да превръщам това си желание в бизнес. Своя работа си имам достатъчно. Чувствам го като дълг към моите сънародници” – вдъхновено твърди Милен и се надява скоро да намери кандидати, на които да подаде ръка и да помогне с целия си огромен опит и способности.

В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница