Желателно е тя да се проведе в края на февруари или началото на март
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Градинският грах (Pisum sativum) е едногодишно растение. То принадлежи към семейство бобови (Fabaceae). Произхожда от Средна Азия и като градинска култура е отглеждан от древността. По българските земи грахът е бил познат преди фасула. Лехи с него имало в градините на Версай, където е бил част от менюто на френските крале. Днес грах се отглежда на много места по света. В Европа водещи по производството му са Франция, Великобритания, Белгия, Русия, Унгария и др.
Грахът има редица ценни качества. Зърната му са богати на белтъчини (25-30%), съдържат желязо, цинк, фосфор, калий. В сурово състояние е богат на витамин С, съдържа витамини от група В.
Той е непретенциозна студоустойчива зеленчукова култура. Пониците му понасят отрицателни температури до минус 4-6оС, а в по-късни фази - до минус 8оС. Оптималната температура за развитието му е 18 – 20оС, като тези над 25оС му се отразяват неблагоприятно.
Грахът е влаголюбива култура. Развива се добре, когато съдържанието на влага в коренообитаемия почвен слой е над 70% от ППВ (пределна полска влагоемност). Към нея растението е с най-високи изисквания през генеративния етап от развитието си - през фазите бутонизация, цъфтеж и формирането на чушките. През този период засушаването, високите температури и ниската атмосферна влажност имат негативно влияние върху добива.
Грахът се развива добре върху глинесто-песъчливите почви с неутрална реакция. Не понася засоляване. Като всички бобови култури, и той обогатява почвата с азот, освобождава рано площите и е добър предшественик на зеленчуковите култури. На даден участък грахът не трябва да се сее след себе си по-рано от 5-6 години, а също така и след другите бобови култури (фасул, леща, бакла). Добри негови предшественици са окопните култури - картофите, цвеклото, царевицата и др..
Основната обработка на площите, предвидени за засяване с градински грах, се извършва през есента, след прибирането на предшественика, на дълбочина 25 см. Предсеитбените обработки включват култивиране и брануване на дълбочина 8-10 см.
Грахът е култура с къс вегетационен период и към хранителните вещества в почвата има сравнително малки изисквания. Добивите от него значително се повишават при внасяне на фосфорни торове с основната обработка на почвата през есента. Торене с комбинирани минерални торове се налага, когато грахът се оглежда на бедни почви.
Сеитбата на градинския грах е желателно да се проведе при първа възможност в края на февруари-началото на март. От изключително важно значение е използването на качествени обеззаразени семена с висока кълняемост. Грахът не понася дълбока сеитба – оптималната дълбочина е 5-6 см. В личното стопанство тя може да се извърши по няколко начина:
- гнездова сеитба – в едно гнездо се поставят 4-5 семена на дълбочина 5-6 см при разстояние 60 см между редовете и 30 см между гнездата
- лентова сеитба – редуват се ленти с 2, 3 до 4 реда в лента. Разстоянието между редовете в лентата е 15-20 см, а между лентите 50-60 см..
- редов посев с 20 см разстояние между редовете и 10 см вътре в реда.
Основните грижи през вегетацията ключват 1-2 плитки окопавания, с които се унищожава конкурентната плевелна растителност и борбата с граховия зърнояд. Първото окопаване на граха е в началото на вегетацията, при височина на растенията 5-6 см, а второто – две седмици по-късно.
Грахът като ранна пролетна култура е добре обезпечен с влага, натрупана през есенно-зимния период. Поливане се налага само при по-късни сеитби и в години с климатични аномалии - суха пролет и екстремно високи температури.
За борбата с граховия зърнояд се препоръчват две пръскания - първото в началото на цъфтежа, второто - 7-8 дни след първото. Подходящи инсектициди за борба с граховия зърнояд са: Децис 2,5 ЕК – 0,05%, Вазтак Нов 100 ЕК – 0,02%, Суми Алфа - 0,02%, Карате Зеон 5 КС – 0,02% и др.
Градинският грах се прибира в технологична зрелост, преди втвърдяване на семената, обикновено от края на май до средата на юни, в зависимост от сорта и сроковете на сеитба. Беритбата се извършва поетапно, през 2-3 дни, като започва от долните етажи на растенията.
