Крепостта отправя взор към Дунава и Сава и напомня за героичните дела на Раковски и Левски
Автор: Камен Колев
Кое е това място, което не е в България, но разказва много за героичната история на страната ни? Място, което не бива да подминавате, ако сте турист и патриот, или просто обичате прекрасните пейзажи? Крепостта Калемегдан е силно свързана със славното ни минало и е едно от местата в Белград, което си струва човек да види на всяка цена.
Според историческите източници, подземията под Калемегдан са строени от римляните, а самата крепост е част от крепостен град, датиращ от средните векове. От това време е и приказно красивата часовникова кула, строена през XVI век. Когато Белград е под владичеството на Османската империя, крепостта е наречена от турците Калемегдан (замък, площад - б. а.).
През годините различните владетели на града са достроявали отделни участъци от крепостта и може би на това се дължи уникалната й архитектура. Крепостта има няколко наблюдателни кули и масивно каменно укрепление. Според местните именно белите каменни блокове, от които е изградена твърдината, дават името и на сръбската столица - Белград.
Едно от най-изумителните неща около крепостта е едноименният парк. Той и калето се намират на връх, от който се открива прекрасен изглед към града и устието на река Сава при Дунава. Самият парк има две части - малката е приютила интересен зоопарк с повече от 2000 животни от 200 породи.
Голяма част от птиците - фазани, пауни, причудливи видове кокошки, са оставени свободно да се разхождат по алеите.
Голямата част на парка, наричана още Велик или Голям Калемегдан, е мястото на Военния музей. Наричан от сърбите Војни музеј, той е основан през 1878 г., след като Сърбия получава независимост.
Първата постоянна експозиция е открита през 1904 г.
Днес музеят се простира на 2300 квадратни метра и притежава над 3000 древни и модерни експоната, проследяващи военната история на Сърбия. Тук може да се видят римски и гръцки мечове и шлемове, сръбски щитове и оръжия на рицари, западни средновековни оръжия.
По външната стена на крепостта и в защитния ров между нея и вътрешната стена са разположени артилерийски оръдия, тежки картечници и танкове от различни периоди на миналия век. Тук се пазят и останките на американския F-117 СТЕЛТ – бомбардировач, който сърбите успяха да свалят по време на атаките на НАТО през последната война.
По време на Първата световна война голяма част от музейните експонати са унищожени или пленени, след което музеят отваря врати едва през 1937 г.
През Втората световна война изчезват почти 1300 експоната от сбирките на музея и те никога повече не са открити. Безвъзвратно изгубени са колекциите оръжие на черногорския княз Данило Петрович и ценни предмети на династиите Караджорджевич и Обренович.
Но каква е българската следа в крепостта Калемегдан? Най-напред всеки патриот трябва да знае, че Белград е основан от българския княз Борис-Михаил Първи, който издава специален указ за това. В негова чест днес пешеходният булевард "Княз Михаил" (Kneza Mihajlova) носи християнското му име.
Тук са се подвизавали и легионерите на Георги Сава Раковски. Младият Васил Иванов Кунчев тук прави прочутия си лъвски скок и получава прозвището Левски. Създадената от Раковски Първа българска легия участва дейно в боевете с турците в Белград на 3-5 юни 1862 г.
Българите са първите, които щурмуват подстъпите към крепостта Калемегдан в центъра на града. Това става заради водената от сръбския княз Михаил Обренович политика на пълно ликвидиране на турските гарнизони в страната. Високата порта се противопоставя енергично на това. Между Сърбия и Турция назрява военен конфликт.
При тези благоприятни условия е създадена Първата българска легия, която наброява около 600 души. Легионерите нямат казармен режим и униформи, нито организирани военни и спортни занятия. Повечето от тях работят, за да се препитават, а някои живеят при чорбаджиите си.
Основно бившите хайдути измежду легионерите разполагат с лично оръжие. По време на военния конфликт Легията придобива статут, а сръбското правителство поема издръжката й и я снабдява с оръжие, основно пушки "белгийки".
Сред легионерите са Ильо Марков, Филип Тотю, Христо Македонски, Цеко Петков, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Иванов-Големият, Иван Кършовски, Матей Преображенски-Миткалото, Йордан Жечев Планински.
Член на легията става и Васил Кунчев - бъдещият Апостол на свободата. Конфликтът пламва на 3 юни 1862 г. по стар стил. Тогава в турския квартал в Белград при Чукур чешма две сръбски деца се скарват в присъствието на турски войници от полицейския пост. При свадата едното дете е убито.
Сръбски офицер, двама жандарми и терджуманът (преводачът) от близкия сръбски полицейски пост отиват да арестуват убиеца. Турските войници обаче ги посрещат със залп, при който няколко души са убити. Двата полицейски поста влизат в схватка, боят прераства в битка между сърбите и турците в квартала. Тя продължава до сутринта, намесват се и българите под командването на Георги Раковски.
Осем от българските доброволци, между които са Христо Македонски и Стефан Караджа, се вмъкват през прозореца на къщата на турския бинбашия, докато вечеря със семейството си, облечен в униформа. Като ги вижда, той скача и грабва сабята си и замахва да удари Караджата. Той обаче се дръпва и посича турчина. Караджата убива и ходжа на улицата, тъй като го напсувал на турски.
Конфликтът се разгаря с пълна сила и се изтегля към крепостта Калемегдан. Турците затварят портите и охраняват калето с въоръжени войници. Суматохата в града става неописуема. Легията се разделя на три отделения, водени от дядо Ильо, от байрактаря Стоян Македонеца и от самия Раковски. Следват кървави сблъсъци в целия град, легионерите успяват да обсадят и завладеят няколко от белградските капии.
Турската войска отстъпва към крепостта, подгонена от легионери, водени от Стоян Македонеца и дядо Цеко. Те преследват турците до Калемегдан и се връщат обратно. Към четниците се присъединяват българи градинари и дюлгери. Междувременно войводите превземат джамията. Населението, скрито вътре, започва да се моли за милост.
Раковски им извиква, че ако желаят да се предадат, първо трябва да запалят свещи и да отворят вратата. Заповедта е изпълнена и излизащите от джамията турци са съпроводени от сръбски войски към крепостта. Събитията от кървавата нощ продължават и на другия ден.
Всички турци - войници, кадъни и деца, са изпратени в крепостта. На другия ден сърбите обявяват примирие с турците. Османлиите обаче малко по-късно откриват стрелба, която не спира пет часа. Загиват 50 и са ранени 20 души, разрушени са 380 къщи. Боевете продължават, а от крепостта по посока Видин са изтеглени всички жени и деца.
Бойните позиции на българската легия посещава сръбският княз Михаил Обренович. Той пита Раковски, който като цивилен му рапортува, дали могат да задържат позициите. „Надявам се, Ваша светлост” - отвръща Раковски. Доволен от отговора, князът благодари на българските доброволци за тяхната самоотверженост и обявява в Белград военно положение.
В града пристигат 15 000 войници, между които е и „една българска чета, формирана за създаване на командни кадри за бъдещото българско въстание”. Българите стоят на барикадата цели два месеца. Със заповед на сръбския военен министър Първата българска легия е разпусната на 7 септември 1862 г. Това става и в изпълнение на решенията на конференцията на представителите на европейските сили в Канлиджи. На практика опитът на Раковски да използва сръбско-турския конфликт за въстание в България пропада.
Повече от 100 години в Белград няма никакъв знак за героизма на българските доброволци, помагали на сръбските си братя срещу турския гарнизон. По инициатива на Национална асоциация "Георги Стойков Раковски" и Общобългарски комитет "Васил Левски" през 2007 г. в парка Ташмайдан е открит паметник на Първата българска легия с образите на Георги Раковски и Васил Левски. Изображенията им са поставени върху морена от Витоша, а монументът е дело на Георги Чапкънов.
