Време е за сеитбата на градинския фасул

Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН

Фасулът (Phaseolus vulgaris) принадлежи към семейство Бобови(Fabaceae). Обикновеният фасул произхожда от Южна Америка. По-късно, през ХVІІ в., е пренесен в Европа. Като културно растение той е познат  от древността. А у нас  е една от най-разпространените зърнено-бобови култури.

Зеленият фасул се отглежда като пролетна и лятна култура. За ранно производство се засява през пролетта. Подходящи сортове с къс вегетационен период (45-50 дни) са нискостъблените, т.н. пешаци – „Никос“, „Старозагорски чер“, „Берголд“, „Валя“, „Виктория“, „Голд тайм“ и др.
Добри предшественици на фасула са краставиците, зелето, картофите. А самият той е един от най-добрите предшественици на зърнените и зеленчуковите култури. На дадена площ трябва да се сее отново след 4-5 години.

За отглеждане на ранни сортове зелен фасул са подходящи по-леките глинесто-песъчливи почви с неутрална реакция, с добра структура, богати на хранителни вещества. Неподходящи са тежките глинести почви с високи подпочвени води и тези с кисела реакция, защото те ограничават азотофиксиращата дейност на грудковите бактерии, които се развиват по кореновата система на фасула и обогатяват почвите с азот.

За получаване на високи добиви от градинския фасул е необходима добра агротехника. През есента предназначените за него площи се наторяват и изорават на дълбочина 25-30 см. Торовите норми са в зависимост от почвеното плодородие и минералните добавки, които са внесени при предшественика на фасула. При по-бедни почви с основната обработка през есента се внасят 25-30 кг/дка суперфосфат и 15-20 кг/дка калиев сулфат.
През пролетта се извършва предсеитбена плитка обработка на дълбочина 10-15см и наторяване на площите с амониев нитрат – 10-20 кг/дка.

Фасулът е топлолюбива култура. Сеитбата му се провежда, когато  температурата на почвата в 10-сантиметровия слой е достигнала 10-12۠ºС. В Южна България градинският фасул през пролетта се засява през първото десетдневие на април, в Северна България – през втората половина на месеца, а във високите полета – в началото на май. Сеитбата трябва да е съобразена и с периода на късните пролетни слани в дадения район, тъй като пониците му загиват при температура под 0ºС. 

Сеитбата на ранните нискостъблени (детерминантни) сортове на растението може да бъде редова, лентова и гнездова. Редовата сеитба е с междуредово разстояние 50-55 см и вътре в реда – 6-8 см. При по-големи площи се прилага лентова сеитба. Често се практикува сеитба в двуредови ленти, с разстояние между тях  50-60 см и между редовете в лентата 25-30 см. На малки площи се прилага гнездова сеитба, с разстояние между редовете 60 см, между гнездата – 40 см, като във всяко гнездо се засяват 5-6 семена на дълбочина 4-5 см.    
Оптималната температура, при която протичат началните фази от вегетацията на фасула, е 18-19ºС, а през по-късните фази – след цъфтежа – 22-24ºС. Високите температури се отразяват неблагоприятно на развитието му, особено през периода на цъфтежа.

Температури от порядъка на 32-33ºС в съчетание с ниска атмосферна влажност могат да причинят окапване на цветовете и завръзите. Фасулът е взискателен към влагата в почвата, но не понася преовлажнение.
За нормалното протичане на вегетацията му нивото на почвените влагозапаси трябва да бъде 70-75% от ППВ (пределна полска влагоемност). Водопотреблението на растенията рязко нараства по време на цъфтежа, формирането и наливането на семената и през този период е наложително прилагане на подходящ поливен режим.

Основните грижи при отглеждане на градинския фасул  включват окопаване, поливане, своевременни растителнозащитни пръскания.
Първото окопаване се извършва, когато растенията са във фаза поникване, при очертаване на редовете, второто – две седмици по-късно, третото – преди цъфтежа. Почвените обработки трябва да са плитки, на дълбочина 5-10 см, тъй като растенията развиват плитка коренова система.

Поливният режим е в зависимост от метеорологичните условия и нивото на почвените влагозапаси. В години без климатични аномалии, при отглеждането на пролетния фасул се извършват 2-3 поливки
През пролетта, при влажно и по-хладно време, растението се напада от болестите бактериен пригор (Xanthomonas phaseoli) и антракноза (Colletotrichum lindemuthianum).

За ограничаване разпространението на тези патогени е задължително използването на  здрав, обеззаразен посевен материал, унищожаване на растителните остатъци и правилно сеитбообращение – нека повторим, че фасулът се засява на даден участък през 4-5 години.
Бактерийният пригор е най-опасната болест по тази култура. При поява на първите признаци на болестта (червено-кафяви петна с жълт контур) трябва да се извърши своевременно пръскане на посева с медсъдържащи препарати: Бордолезов разтвор - 1%,  „Шампион“ – 0,15%, „Фунгуран ОН“ 50 ВП – 0,15%, „Купроксат ФЛ“ - 0,3% и др.

При признаци на атракноза (елипсовидни петна по листните дръжки, стъблото и разклоненията) се препоръчва третиране с някой от следните фунгициди: „Топсин М70ВП“ – 0,1%, „Дитан М-45“ – 0,2%, „Санкоцеб 80ВП“ – 0,2% и др..
През вегетацията пролетният фасул се напада от листни въшки, акари и др. Опасен негов неприятел е обикновеният паяжинообразуващ акар. Регистрирани акарициди срещу този вредител са: „Аполо 50 СК“ – 0,04%, „Би 58“ – 0,1%, „Нимазал“ – 0,3%, „Ортус 5 СК“ – 0,1% и др. 

За борба срещу листните въшки може да се използва някой от посочените инсектициди:  „Вазтак Нов 100 ЕК“ – 0,03%,  „Моспилан 20 СП“ – 0,02%, „Калипсо 480 СК“ – 0,02%, „Суми Алфа 5ЕК“ – 0,02%, „Биская“ – 240 ОД – 0,06% и др.
Зеленият фасул се прибира в техническа зрелост през юни, преди чушките да са достигнали максималните си размери. В техническа зрелост семената на зеления фасул са дребни и недоразвити, а чушките – крехки. Тази фаза преминава бързо и при закъснение при прибирането на реколтата качеството на продукцията се влошава (в чушките се образува лико и пергаментов слой).

В категории: Горещи новини , Хубавият двор