Летният чесън се засажда през втората половина на февруари
16 Февруари 2016, Вторник
Чесънът е култура, позната от преди 3000-4000г. пр.н.е. Данни за лечебните му свойства се срещат в египетските папируси. Той е открит и в гробницата на Тутанкамон.
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Неговите антисептични свойства са били познати и на древните гърци, които са го използвали за лекуване на инфектирани рани. С чесън Авицена церял болните от дизентерия, а Хипократ го прилагал за лечение на болни от пневмония. През XІХ век Луи Пастьор потвърждава антимикробните му свойства.
Чесънът съдържа витамини (А, В1, В12, С), минерали (желязо, фосфор, германий), биоактивни съставки, най-важната от които е алицинът, на която се дължи антибактериалното му действие.
У нас чесънът освен като кулинарна подправка има широко приложение в народната медицина като имуностимулатор, като природен антибиотик срещу вируси, бактерии и гъбички. Той е добре познат като ефикасно средство против острици и други чревни паразити.
Чесънът регулира сърдечната дейност, поддържа еластичността на кръвоносните съдове, предотвратява тромбоза, намалява холестерина в кръвта, помага за регулиране на артериалното налягане, понижава кръвната захар.
Той е едногодишно растение, което се размножава вегетативно и представлява студоустойчива, светлолюбива и влаголюбива зеленчукова култура. Добре вкоренен, при отсъствие на снежна покривка чесънът издържа на отрицателни температури до минус 25оС.
У нас той се отглежда традиционно в личното стопанство. Добре се развива на структурни, плодородни и добре аерирани почви. Към влагата в почвата има по-високи изисквания през периода на формиране и растеж на листната маса.
У нас се отглеждат два вида чесън – зимен и летен. Обикновено зимният се засажда в средата на октомври и се отглежда главно за консумация в зелено състояние през пролетта.
Летният чесън се отглежда за производство на луковици, които могат да се съхраняват трайно до пролетта. Най-добри негови предшественици са бобовите култури, бостаните, доматите, пиперът, краставиците и др. Той не понася монокултурно отглеждане и на дадено място трябва да се засажда след 4-5 години.
Скилидките на летния чесън се засаждат през втората половина на февруари. Основната обработка на предвидените площи се провежда през есента, след прибиране на предшественика, на дълбочина 20-25 см. Ако не е извършено торене на предшественика, с основната обработка се внасят добре разложен оборски тор (чесънът не понася пресен оборски тор), фосфорни и калиеви торове. За площ от 100 кв. м се препоръчва торене с 4-5 кг суперфосфат, 4-5 кг амониева силитра, 1-2 кг калиев сулфат.
Преди сеитбата се извършва плитка почвообработка (на дълбочина 10-12 см), оформят се лехи и редове. Разстоянието между лехите е 40-50 см, между редовете – 15-20 см. Непосредствено преди сеитбата скилидките се отделят внимателно и сортират. Засаждат се здрави скилидки на разстояние 9-10 см в реда, на дълбочина 5-6 см. За 100 кв. м, в зависимост от едрината им, са необходими около 9-10 кг луковици.
След засаждането площта се заравнява с дъска или с гребло. При нормални условия чесънът пониква след 10-15 дни. През вегетацията основните грижи са окопаванe (1-2), плевене и при необходимост – борба с чесновата муха. Тя се провежда, когато културата е във фаза поникване, с някой от следните инсектициди: Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Вазтак нов100 ЕК – 0,02%, Би-58 – 0,1%, Нуреле Д – 0,04% и др.
Летният чесън се прибира обикновено през първата половина на юли – когато растенията пожълтеят, а стъблата – омекнат. Луковиците се изваждат, изсушават и прибират на сухо и проветриво място. При правилно съхранение те се запазват до пролетта.
